Хардкор отвсякъде

Не знам как е с вас, но единственото ми спасение от градския транспорт е mp3-ка с Rammstein.

Това беше опит да се пошегувам, но нали във всяка шега има по малко шега )

Добре, Rammstein са осита, както казват немците. Демек, от Източна Германия, бившето ГДР. Музиката им е брутална по начина, по който беше брутален социализмът. Защо тогава са толкова популярни навсякъде по света? Ето, и водещият Тери Боцио казва, че синът му е голям фен на Rammstein. И даже тръгнал да учи немски и да им превежда текстовете. Защото Rammstein няма да са същото, ако не пеят на немски. Пробвали са – не става. Добре, че аз в училище учих немски (не че го научих) ))

Следва откъс от трета част на интервюто, което е публикувано на сайта drumchannal.com на 23 февруари тази година. Водещ, както споменах, е Тери Боцио. Участват Кристоф Шнайдер (барабанист на Rammstein) и корифеят Томас Ланг (също барабанист):

„Крис Шнайдер: В края на краищата, много се радвам, че времената се менят и аз имам опита от моя „източен“ живот, и от всичките неща, които ми се случиха след това: Rammstein и пътуванията по целия свят – тези неща никога не биха ми се случили, ако стената още я имаше.

Том Ланг: Но ти си свирил и с други групи в Източна Германия?

Крис Шнайдер: Да, имахме други групи и аз свирех с банда, която беше много известна по онова време и много успешна, казваше се Feeling B, това беше фънк-пънк банда, бъзикахме се със системата и всякакви такива неща. Имаше някаква ъндърграунд сцена в Източен Берлин, бих казал, пънк сцена. Хората идвах да видят групите и ние бяхме малко нещо против системата. Чувствахме се много комфортно в този начин на живот, затова не исках да напускам страната. Харесваше ми тая сцена, но всичко беше под контрола на системата. Имаше много хора, които работеха за тайните служби, ние научихме за това по-късно. Хората, които бяха най-много срещу системата, проявяваха най-[…] характер, се оказаха информатори на службите.

Том Ланг: Хардкор пънкари – тайни агенти?!

Крис Шнайдер: Да. Когато бях на 14, видях тези хора и веднага си помислих: „Как съществуват тези хора тук?!“. Тия пънкари, свирещи хард рок, и после разбрах, че много от тях са работели и са им плащали от тайните служби, информирали са ги какво става. Те никога не ни се месеха, оставяха ни да живеем, но винаги наблюдаваха“.