Допитване

26 април 2008

Въпросът е зададен преди три месеца, но аз го видях оня ден. Стори ми се подходящ въпрос по Великден. Съгласни ли сте с твърдението:

„Всички хубави неща са незаконни или неморални, или скъпи, или канцерогенни, или от тях се дебелее“.

Допитването е направено във Facebook (извинявам се на тези, които мразят социалната мрежа и ще се оправдая с това, че без да искам съм се абонирала да получавам в пощата си въпроси от рубриката iThink). До момента отговорите са 6 637, от които 44% положителни. Интересното е, че мнението не зависи от пола на отговорилия – и при мъжете, и при жените, и при тези, които не са съобщили пола си съотношението между съгласните и несъгласните с твърдението е приблизително същото: 42-46% към 54-58%. Но с възрастовата характеристика на респондентите нещата иглеждат по друг начин – колкото по-възрастен е отговорилият, толкова по-голяма е вероятността той да не се съгласи с констатацията, направена във въпроса. При децата под 13 г. съгласните са 59% (срещу 41% несъгласни), докато при тези над 40 години съотношението е 45% към 55% в полза на несъгласните. И най-забавното е, че преди два дни разликата във възгледите на поколенията беше по-ярко изразена. Дали ще се стигне до нивелация?

Лавров каза

21 април 2008

„Сергей Лавров предупреди Запада, че ако той [Западът] не престане да притиска Русия като игнорира интересите й, не може да очаква сътрудничество <…> Освен това Лавров предрича разпадането на ЕС, ако сегашната политика спрямо Косово не бъде прекратена“. Така руските медии резюмират статията на Сергей Лавров – министър на външните работи на Русия, публикувана в последния брой на сп. „Профил“.

Статията е знаменателна. Предпочитам да не я коментирам – не съм достатъчно компетентна за това.

За четенето

10 април 2008

Не е вярно, че се чете все по-малко. Социологическо проучване на Harris Interactive показва, че слуховете са силно преувеличени: 37% от американците четат повече от 10 книги годишно и само 9% нищо не четат. Вярно, старците четат повече, но това е лесно обяснимо – пенсионерите имат повече време. Жените също четат повече, а при това и купуват повече книги. Кой какво чете? Мъжете – исторически четива, фантастика и политика; жените – детективи, религиозни четива и любовни романи. Естествено. Кой казва, че „да четеш“ е признак на интелект?
Всички разбраха, че друго проучване на Harris Interactive откри: 56% от американците не четат политически блогове. Затова от University of California, Irvine са се постарали да проучат блог-читателите. Един от изненадващите изводи е, че няма единодушие относно това, какво е „блог“. Не съм шокирана: едни от запитаните откриват есенцията на блога в диалога с читателите, а други – в техническите параметри. Май и у нас е същото ))
За повечето от блог-читателите това е навик, а не начин за получаване на информация. После: читателите не се интересуват много от датата, на която е оповестена публикацията (сещам се за един блогър, който посочва една и съща дата за всичките си постове – сигурно бъркам като се дразня от това ) ). Разбира се, никой не страда, ако пропусне някой пост в блоговете, които следи (кой говори за пристрастеност?). Обаче, ако някой пост ги развълнува, читателите отделят много време и сили за коментиране (автори, имайте предвид – не пренебрегвайте коментарите с лека ръка: блогът не е форум и щом някой ви удостоява с вниманието си, то най-вероятно това е заради темата, не заради вас или за самоутвърждаване).

Та – чете се, въпросът е: какво?

В пустинята

7 април 2008

Ако следя блогове, то не е заради точността на информацията (затова не виждам пряка връзка между традиционните масмедии и блоговете), а заради непосредствената искреност на реакцията. Е, вярно – имам едно много важно допълнително условие: авторът да умее да изрази мислите и емоциите си с думи или образи. А това е много трудно, аз дори не правя опити да проверя дали го мога. Защото с пианото съм опитвала – знам, че не мога да свиря ))

В един от блоговете, които следя и в които напоследък рядко се появява пост, видях следната фотография с никакъв придружителен текст, без никакво обяснение:

Нарочно публикувам снимката така, както беше в блога – в същия размер и в същата цветова гама. Препратката към легендата за меча на крал Артур е очевидна. Но не е очевидно това еврейският или палестински Артур е? Не е ясно дали има значение етническата принадлежност на този Артур…

Едно дете намира меч в пустинята.

Рано или късно децата намират оръжията, заровени от дедите им. Или просто оръжия, захвърлени незнайно от кого. И тогава – какво?