„Лично аз съм против смъртното наказание – казва Нейси Мокан, икономист от Университета на Луизиана и автор на изследване, което доказва, че всяко изпълнение на смъртна присъда спасява живота на петима, – но моите изследвания потвърждават, че екзекуциите имат сдържащ ефект“.
„Аз определено съм против смъртното наказание по много различни причини – потвърждава Джоана М. Шепард, професор по право в Емори, с докторат по икономика, участвала в редица изследвания. – Но мисля, че хората реагират на стимулите“. В периодите, когато смъртни присъди се изпълняват, убийствата в съответния щат намаляват, сочи статистиката.
Кое струва по-евтино – изпълнението на смъртната присъда или това да я няма? Проф. Джъстин Уолфърс (икономист, Университета на Пенсилвания) смята, че смъртната присъда е прекалено скъпа, за да се изпълнява, по-добре е средствата да се изхарчат за по-полезни мерки по укрепване на реда и законността.
Юристите гледат с подозрение на заключенията на икономистите. Франклин Е. Зимринг, професор по право в Бъркли иронизира: „Имате две паралелни вселени – на икономистите и на всичко останало“. И добавя: „То е като да се научите да танцувате валс с облак“.
За икономистите е очевидно, че ако разходите за дадена дейност растат, то обемът й спада. Каквото и да означава това по отношение на смъртната присъда.
За повече по въпроса – вж. статия на Адам Липтак в The New York Times. Любопитно, но научих за публикацията от бележка в друг вестник. Там аргументите на противниците на смъртното наказание са „пропуснати“. Странното е, че въпросният вестник е често цитирано европийско издание, а като че ли клони към защитата на екзекуциите. Може така да ми се е сторило.

Powered by ScribeFire.

Лошото поведение

13 ноември 2007

„Дълго време педагози и психолозите се страхуваха, че децата с поведенчески проблеми са обречени да изостават в горните класове. Но две нови изследвания показват, че тези страхове са преувеличени“ – „Учениците с лошо поведение не са обречени“, казва статия в The New York Times. Benedict Care разказва, че ако едно дете в детската градина е непослушно и даже агресивно, това не означава, че в училище то ще изостава от съучениците си. [Ако е оценявано според знанията си, ще рече – справедливо, и ако някой пишман-педагог не му е лепнал етикета на неспасяем – б.м.] Причините за агресивно поведение не е задължително да са плод на лош пример в семейството, не е задължително да са социални. Възможно е те да се дължат на чисто биологични причини. Или пък просто възрастните (психолози, учители, родители) да имат неадекватни очаквания за развитието на децата. Малчуганите, които прекъсват учителя, смущават урока, не спазват правилата и даже се бият, пишат и четат точно толкова добре, колкото и децата с примерно поведение и аналогични способности.
Но емоционалните проблеми, които са породени от това поведение, не са дреболия и не бива да се пренебрегват. Възможно е агресивността и смущенията в концентрацията на вниманието да се дължат на временно забавяне в развитието на някои мозъчни дялове, което (като правило) по-късно се наваксва от само себе си или с помощта на медикаменти.
Любопитното е, че макар поведението да не се отразява върху успеваемостта на учениците от началните класове, то математическите способностти се оказват много по-значим фактор: колкото по-високи оценки имат децата на 5-6 години по математика, толкова по-висок е общият им успех в основното училище. Изводът е, че в началните класове трябва да се наблегне малко повече на аритметиката. Както и този, че учителите и възпитателите не бива да се оправдават с непослушността на детето, ако то не усвоява добре материала. Освен това! Както и предполагах )) Отклоненията в мозъчното развитие не могат да бъдат диагностицирани с помощта на някаква серия изображения [теста на Роршах?]

Powered by ScribeFire.

Съдейки по интереса на медиите, стигам до извода, че е твърде вероятно следващите нобелови лауреати по икономика да не са вече математици, а биолози и в частност – приматолози, етолози или нещо подобно. Едно на ръка, че политическото поведение на вида макак резус има и икономически измерения, но изучаването на общества от 38 вида примати е довело до заключение с непосредствено значение за управлението в бизнеса. Британският антрополог Робин Дънбар още през 1992 г. публикува статия, в която доказва, че оптималния брой връзки, които човек може да поддържа с други хора, е 147.8. Прието да се закръгля на 150. Впрочем, твърди се, че в някои страни емпирично са разбрали това и воинските подразделения се формират с приблизително такава численост. Но тъй като Дънбар пръв публикува доказателството, 150 става Числото на Дънбар. Ще посоча линк към публикация на Дънбар от 1998 г.
Що се отнася до мениджмънта, препоръчва се при организация/предприятие с над 150 души да се въведе строга йерархия и стриктни правила за взаимоотношенията между отделните групи, за да се улесни управлението на личния състав. Какво да се прави обаче с клюките? Ето друга top-тема за научни изследвания. Лошо нещо ли са клюките и трябва ли те да бъдат задушавани в люлката? Защото, казва се, клюките влияят върху решенията на хората в по-голяма степен, отколкото собствените им наблюдения и непосредствено възприетите от тях факти. Никол Хес и Едвард Хаген от Хумболд Университет в Берлин издигат хипотезата, че разпространяване на клюки е вид коалиционно поведение и защитата срещу отрицателните му последици е просто да си спечелиш повече приятели. Тогава неприятелите няма да смеят да злословят срещу теб, за да не се окажат изолирани от групата.
Обаче Катрин Уодингтън от Сити Университет в Лондон е на друго мнение – мениджърът не трябва да се бори срещу клюките, а да ги управлява. Тя обобщава положителните и отрицателните страни на явлението:
За личността:
– възможност за общуване и изразяване на емоции;
– възможност да получиш одобрението и поддръжка от другите;
– снижаване нивото на неопределеност и тревога;
– решаване на проблеми и осмислянето им;
– приобщаване към другите;
– отчуждаване и виктимизация;
– страдания и накърняване на чувството за собствено достойнство и на репутацията.
За организацията:
– израз на загрижеността и съпричастността към хората и организацията;
– обмен на информация и знания;
– развиване на вътрешноорганизационните връзки;
– изграждане на взаимоотношенията между работещите;
– разпространение на организационната култура;
– съпротива срещу промените;
– дезинформация и недоразумения;
– маскиране или изкривяване на разногласията/проблемите в организацията.
Morgan Stanley са проявили интерес към продължаване на изследването, започнато от Катрин Уодингтън съвместно с австралийския икономист Гранд Майкелсън, защото нищо чудно да се окаже, че клюките са де факто петата власт.
Любопитно, кои са най-разпространените клюки на работно място:
– че колегите нищо не вършат, само си клатят краката;
– че мениджърите хич ги няма и не могат да организират работата както трябва.
Ама то и това си идвало от маймуните, атавизъм, какво да се прави ))

Blogged with Flock

Наблюдение:
Facebook се използва предимно от „добри деца“, по случайност повечето са бели, които държат на образованието и кариерата чрез него;
MySpace е територия на латиноси, „алтернативни“, пънкове, гот-фенове, емо, гангста и пр.
Xanga и Friendster са предпочитани предимно от американци с азиатски произход.

Powered by ScribeFire.

Птах-хотеп е бил нещо като министър-председател (дясна ръка на фараона) при Джедкара Исеси (Дад-ку-Риа, познат и под гръцката форма на името си Танхерес) от петата династия, т.е. живял е по времето на Старото царство на Древен Египет някъде между 2388 г. и 2356 г. пр.Хр. Мастабата, в която са положени останките на Птах-хотеп, сама по себе си е забележителна откъм украса. Но Птах-хотеп е прославил не само себе си, но и своя господар (иначе – фараон, за когото се смята, че при него е западнала централната власт) чрез съветите, оставени на наследниците. Впрочем, папирусът вероятно е съставен по време на шестата династия (2300 – 2150 г. пр.Хр.), но стигнал до нас благодарение на много по-късни копия – от периода между 2040 г. и 1650 г. пр.Хр. Едно от тези копия е било открито през 1856 г. от френския ориенталист Achille-Constant-Théodore-Émile Prisse d’Avennes и затова е известно като Папируса на Прис. Съхранява се във Френската национална библиотека. Две други копия (със значителни различия в съдържанието) притежава British Museum. Трябва да вметна, че срещах различни датировки и тук съм посочила тези, които на мен ми се сториха по-достоверни, но в наши дни човек и на себе си вяра да няма )) Така или иначе, приблизително става ясно преди колко време се предполага, че Птах-хотеп е формулирал заветите си.
Ясно е и откога Папирусът на Прис храни изследователите. А защо тъкмо това копие привлича вниманието, а не „британските“, не знам. Но е факт, че доста египтолози са си блъскали главите върху древните мъдрости. „Не се възгордявай от това, че знаеш много, приемай съветите на незнаещите по същия начин, както и на знаещите, защото пределите на майсторството са недостижими, никой не е съвършен“ – ето така са превели учените записаното върху папируса. Ако не им вярвате, ето ви оригинала:

Ама защо ги говоря тия неща? Напоследък твърде често из Мрежата се въртят цитати уж от Папируса на Прис. Например: „Страната ни е в упадък, безнравствеността и корупцията процъфтяват, децата престанаха да слушат родителите си, всеки иска да пише книги. И краят на света не е далеч“. Да, ама не. Митове и легенди на виртуалното пространство. Ето какво всъщност се казва в началото на „Поученията на Птах-хотеп“ според познавачите:
„Повелителю и господарю мой,
грохвам вече, старостта ме сполетя,
дойде немощта, безсилието ми се възроди,
пречи ми да спя (друг превод: „не мога да се повдигна от леглото“).
Очите ми са слаби, ушите оглушават,
силиците ми изчезват, че сърцето веч` се умори.
Устата ми замлъкна, не говори,
разсъдъкът ми секна, не помни той и вчерашния ден,
костите ми страдат непрестанно,
доброто стана лошо,
вкусът към всичко си отиде,
това, което старостта ни дава,
е зло във всяко отношение,
носът ми е запушен, не диша,
тежко ми е даже да седя“.
Или поне – приблизително това е написано в древността.
Интересни мисли възникват при съпоставката на двата превода (единият, вярно, неизвестно на какво, въпреки „съвестното“ посочване на източника като Папируса на Прис). Откъм майсторство, оригиналът е несравним. Кому е било нужно да го „осъвременява“?

Blogged with Flock

Наскоро Дарио Местрепиери, професор от Чикагския университет, издаде поредната си монография, която от своя страна даде хляб на много журналисти. Италианецът, специализирал в Кембридж и не толкова отдавна получил катедра в престижния американски университет, се занимава с приматология, етология и разни други интересни клонове на научното знание. В книгата си „Макиавелистки интелект: Как макак-резусите и хората завладяха света“ проф. Местрепиери обобщава двадесетгодишните си проучвания върху поведението на приматите от този род (макак резус). И стига до извода, че маймуните също прилагат корупционни практики, използват различни политически техники (включително коалиране), за постигане на целите си често прибягват до сила или до силата на секса. Съвсем като хората. Точно това е причината макаците и хората да придобият такова доминиращо положение в света и природата. Макиавелисткото поведение, смята проф. Местрепиери, не е това, с което човек може да се гордее, но именно то е позволило на homo sapiens да създаде цивилизацията.
Има обаче една интересна разлика между човека и макака, пък било то и макак резус. И тази разлика (тъкмо като разлика), изглежда, е изпаднала от фокуса на внимание на неизвестен автор на в. „Класа“: при макаците не са забелязани значими прояви на алтруизъм и съчувствие към ближния. Тъй като не съм журналист, не съм склонна да правя прибързани изводи от този факт ))

Blogged with Flock