Папуаси

29 септември 2006

Тъкмо четях статия за бита и обичаите на папуасите в Нова Гвинея, когато получих непотвърдена информация, че неидентифицирани (вероятно, гологлави) субекти са пребили азиатец по време (или около) на мача "Левски"-"Челси".
След като се разчул (пореден)случай на людоедство, индонезийските власти решили да не предприемат никакви действия спрямо съответното папуаско племе. Само ги призовали към "сдържаност и човеколюбие".
Призивите към човеколюбие, без съмнение, са много ефикасна мярка.

Powered by Qumana

Дон Хусто

29 септември 2006

Чудех се с кого да го сравня. С Пушкин, който си издигна неръкотворен паметник на човешкия дух и стремеж към творчество? С Гауди, който започна да строи ръкотворен паметник на човешките търсения, на необичайното, на безграничната фантазия? Е, Дон Хусто едва ли може да се мери с тях. Но строи паметник – паметник на стремежа към надминаване на собствените възможности, на стремежа към нещо възвишено.

Вече 45 години Хусто Гайего Мартинез строи катедрала на около 20 км от Мадрид. Без благословията на църквата, без разрешение на властите за строеж. Строи сам, с подръчни материали – празни опаковки от дезодоранти, кутии от безалкохолни напитки… От време на време строителни фирми му подаряват истински строителни материали. От време на време доброволци му помагат.

Дон Хусто е доста популярен – за него има статия в Wikipedia, дейността му е отразявана от масмедиите. BBC съобщава, че са се появили надежди постройката да бъде узаконена от властите. Сайтът Citynoise.org е публикувал серия снимки на катедралата и на самия строител.

Powered by Qumana

Харуки Мураками

28 септември 2006

печели наградата Франк О`Конър за разказ, публикуван на английски език. Отличен е сборникът "Сляпа върба, спяща жена". Наградата, която се връчва за втори път, е най-"богатата" награда за кратка проза.  €35,000 ще си разделят писателят и двамата му преводачи на английски – Филип Гейбриъл и Джей Рубин.

Членовете на журито отбелязват, че "Мураками пише много честно за трудните, сурови ситуации, възникващи между хора, които никога не успяват да се разберат". "Написаното от него ни напомня за сетен път, – отбелязват те, – че читателят посяга към някоя творба в търсене на магията".

В търсене на откровението, бих добавила. На това откровение, от което конкретният читател има нужда. Мураками позволява на различни по тип читатели да се докоснат до "своето" откровение.

Powered by Qumana

История в няколко линка:

German Opera Cancelled For Fear Of Offending Muslims

Fear of offending Islam spurs hot debate in Europe

German Leader Warns Against Censorship

Merkel voices concern over opera cancellation

Краят на историята(?):
Canceled Opera in Germany May Go On

Powered by Qumana

Цензурата

27 септември 2006

В САЩ свободата на словото е конституционно защитена. Но законодателството не възпрепятства протестите на гражданите против разпространяването на книги, които имат „оскърбително“ или „провокационно“ съдържание. Най-вече това се отнася до правото на възрастните да не допускат до децата опасни идеи или вредна информация. Затова инициатори на 60% от акциите, целящи забрана на една или друга книга, са ставали родителите. Властта е инициирала 9% от случаите.

През 1992 г. излиза книгата на Нат Хентоф „Свобода на словото за мен, но не за теб: Как американските леви и десни безжалостно се цензурират едни други“ (Nat Hentoff. Free Speech for Me-But Not for Thee: How the American Left and Right Relentlessly Censor Each Other). В нея юристът анализира историята на подобни акции и стига до извода, че атаките се организират от най-различни групи, при което една и съща книга може да предизвика недоволство по коренно противоположни причини. Според него, цензурирането е човешки инстинкт, по-силен дори от сексуалния.

Изследователският център Banned Books Resource Guide публикува списък на шедьоври, които са били забранявани:

„Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек – забранен през 1939 г. заради използването на „вулгаризми“. През 1953 г. подобна забрана е въведена в Ирландия, а през 1982 г. – в канадския град Морис. През 1972 г. няколко турски книгоиздатели били съдени за публикуването на „вредни книги“ в това число „Гроздовете на гнева“.

„За мишките и хората“ на Джон Стайнбек – забранена в Ирландия през 1953 г., в някои американски градове в периода 1974- 1980 г. За последен път е предприет опит да се забрани през 2004 г. заради расизъм, култивиране на „антибизнес настроения“, използване на нецензурни изрази, порнография и изкривяване на действителността.

„Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли – през 70-те-90-те години е забранен в 15 училищни окръга на САЩ заради това, че „нанася психологически вреди върху позитивния интеграционен процес“ (например, използва се думата „nigger“). В повечето случаи забраната е инициирана от организации на афроамериканци.

„Улис“ на Джеймс Джойс – романът е изгорен публично в САЩ през 1918 г., Ирландия през 1922 г., Канада през 1922 г., Англия през 1923 г. През 1929 г. е забранен в Англия.

„Лолита“ на Владимир Набоков – забранен във Франция в периода 1956 -1959 г., в Англия 1955 – 1959 г., Аржентина през 1959 г., Нова Зеландия през 1960 г. и ЮАР 1974 – 1982 г.

„Параграф 22“ на Джоузеф Хелър – забранен в Стронгсвил (Охайо) през 1972 г. и в три училищни окръга на САЩ през 70-те години заради използване на дума-синоним на „проститутка“.

„Сбогом на оръжията“ на Ърнест Хемингуей – през 1933 г. е изгорен на аутодафе в Германия. Забранен в Бостън (САЩ) през 1929 г., в Италия през 1929 г., Ирландия през 1939 г.. През 1980 г. има опит да се забрани в един от училищните окръзи на Ню Йорк заради сексуално съдържание. (Забранявани са и „Фиеста“, „За кого бие камбаната“).

И т.н., и т.н.

Powered by Qumana

Шиндзо Абе и пресата

27 септември 2006

Интересна съпоставка между очакванията за приоритетите, които ще има управлението на новия японски министър-председател – така, както са отразени във вчерашна статия в „Дневник“ и днешна в руския „Ведомости“:

1) Относно политиката в икономическата и данъчната сфера.

„Дневник“: „Според „Блумбърг“ неочакваното номиниране за финансов министър на Коджи Оми, смятан за специалист по данъците, ясно показва желанието на новия премиер да ограничи бюджетния дефицит и да обуздае един от водещите в света публични дългове. Според специалистите може да се увеличат косвените данъци, за да се намалят корпоративните. Това се очаква да доведе до генерирането на 16.5 трилиона йени (142 млрд. долара), с които да се балансира бюджетът.“

„Ведомости“: „Според главния икономист на Merril Lynch в Токио Джаспър Кол, от новите министри в икономическия блок не си струва да се очаква нищо ново: „Това е кабинет с фокус върху външната и политиката на отбраната, същевременно както данъчните, така и икономическите въпроси ще бъдат оставени на автопилот“.“

2) Относно намеренията за промени в конституцията.

„Дневник“: „Шиндзо Абе е поддръжник и на реформата на японската конституция и на по-голяма активност във външната политика на страната. Неговото намерение се отнася до член 9 от основния закон, който ограничава използването на въоръжените сили на Страната на изгряващото слънце в чужбина. Новият премиер ще се стреми Япония да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.“

„Ведомости“: „Политическият блок в кабинета на Абе се представлява от „неоконсерватори и крайнодесни“, смята японският политолог Такао Тошикава. Абе, както и Коидзуми, застъпва възгледа за засилване на съюза със САЩ и за създаване на пълноценна армия на базата на сегашните сили за самоотбрана, която да участва в коалиционни военни операции [това може да стане само след промени в конституцията – б.м.]. Той се изказва в полза на пренаписване в патриотичен дух на главите за Втората световна война в японските учебници по история“

3) Относно външната политика.

„Дневник“: Първото голямо предизвикателство пред него ще бъде възстановяването на влошените отношения с Китай и Южна Корея, които бяха разгневени от ежегодните посещения на бившия премиер Джуничиро Коидзуми във военния мемориал „Ясукуни“.“

„Ведомости“: „Макар официално новият премиер да заяви намерения да се стреми към нормализация на японо-китайските и японо-корейските отношения, външнополитическата линия на новото правителство няма да позволи да стане това, смятат експертите. „Риториката на Абе е опасна от гледна точка на растящото влияние на Китай в региона, – счита Хиро Кацумата от Института за отбранителни и стратегически изследвания в Сингапур, – тя може да подтикне Китай към по-твърда и агресивна политика“. Възгледите на Абе за историята могат да се превърнат в „голямо препятствие за японската политика в региона“, съгласява се Лу Сидзин от токийския Daito Bunka University.“

UPD: Забравих да спомена, че руската статия се позовава на публикации в The Wall Street Journal, The Dow Jones, The Financial Times.

Powered by Qumana

Космически блог

24 септември 2006

Anousheh Ansari Space Blog

Powered by Qumana