Съдът постанови, че компанията трябва да предостави исканите данни за 50 хил. URL, индексирани от системата, но не и данните за 5 хил. ключови думи, по които потребителите са извършвали търсене.

Съдебното решение е в обем на 21 страници. Съдия James Ware казва, че в случая има колизия на три важни обществени интереса: интересите на държавата и обществото, търговските интереси на бизнеса и правото на гражданите на лична сфера. Професорът по комуникационно право T. Barton Carter коментира решението на съда като победа за правото на неприкосновеност на личната сфера.

Цялата информация на Reuters.

Powered by Qumana

Красиво

18 март 2006

"Козът, освен всичко друго, е част от групата. Интересите на групата са единствената игра в града. Това прави групата група.  Козът се опитва да цака със себе си. Той вади от ръкава си карта, която никога не е била в колодата, и настоятелно твърди, че е спечелил ръката".

Тази и други остроумности – в стаята на Том Стопард в The Guardian.

P.S. Забравих да кажа, че темата на статията е свободата на словото.

Powered by Qumana

Намерих в е-пощата си известие, че мой познат руски писател е поствал нещо ново в блога си. Позволявам си да преведа и публикувам тук част от текста.
(Признавам си, не поисках разрешение от автора, защото трябва да му напиша едно пространно обяснение относно причините още да не съм завършила превода на негов роман. Публично давам обет, че днес ще му пиша. Но точно в този момент нагласата ми да се оправдавам не е дошла до нужната кондиция. А нямам търпение да цитирам поста му):

„Esquire. Аутопсия на хватката
Купих си поредния брой на Еsquire с Джак Никилсън на корицата. На корицата обикновено се публикува „главния герой“ на броя – героя, който бива перставен в рубриката „Правилата на живота“. <…> Авторите на рубриката (тия, които отговарят за нея) изхождат от презумпцията за интересност на VIP-персоните: ако човек е постигнал нещо, значи има какво да каже на света. То си е така, но често такива персонажи имат свой собствен опит, който едва ли е приложим за другите. Заради това, всъщност, не обичам биографичните филми и биографиите – те не ми дават нищо, тъй като всеки човек си има своя тайна на съществуването, недостъпна за разбиране чрез външни прояви. Търсенията, мечтите, всичко това остава под черта, даже и когато човек говори за себе си чрез творчеството си, чрез цялата си дейност, има някакъв непреодолим разрив между външното и вътрешното. Като между два бряга без мост.
Симтоматично е, че на корицата на най-умното lifestyle списание се изнасят ликовете на артисти. Уморени от слънце и слава. Със следи от мъжка харизма и наличие на интелект. Ясно е, че корифеите могат да изиграят каквото си поискат. Няма значение, че актьорът по определение е същество „празно“ отвътре. И колкото по-добър актьор е, толкова по-малко трябва да е запълнен. Иначе няма да обхване материала. До зъбобол ме дразнят философските нотки в речите на, да речем, Смоктуновски или Глузски, който към края на живота си по странен начин се превърна едва ли не в символ на издържливостта на руската интелигенция. Както навремето Висоцки, забележителен актьор, изиграл „изразител на мненията“, и сега някой пореден благообразен старец се появява със съвети как да си подредим страната само въз основа на това, което е изиграл в киното или театъра.
<…> И тогава разбираме, че корицата на Esquire е ключ към разбирането на общата концепция на списанието. Което си е lifestyle списание, позиционирало се като нещо интелектуално. При това се вземат външни признаци на интелектуалността – достолепност, мъжественост, неприпряност (всички персонажи на корицата са хора на възраст, но атлетични). Младите хора, естествено, ще вземат пример от тях и подсъзнателно това ще им бъде ориентир. Независимо, че всички тези образи са „празни“, медийни съсиреци, лишени от съдържание. <…>“

Powered by Qumana

И днес най-интересните (за мен) новини от RSS четеца ми са свързани с Google. Струва ми се, сега се създават условията, в които ще се развива интернет в близките години. И, разбира се, Google е в центъра на събитията.

Как IT гигантът отвръща на удара, се разказва в този пост.

Powered by Qumana

Тия дни ми се мярна заглавие, че 2006 е лоша година за Google. Очаква се съдията по делото срещу правителствените структури да задължи компанията да предостави исканите данни след като обемът им беше намален значително.

За сметка на това обаче, от нова година насам Google печели второ дело по искове за нарушаване на авторското право. През януари съдът в Лос Анджелис постанови, че публикуването на thumbnail версии на изображения в Google’s image search не противоречи на закона.

Сега съд в Пенсилвания не намери достатъчно основания, потвърждаващи претенциите на Gordon Roy Parker (известен като Рей Гордън), че кеширането на негова публикация в Usenet и възможността откъс от книгата му да бъде показана нарушават авторските му права. Аргументите на Паркър се свеждат до това, че търсачката използва текста му, за да повишава атрактивността и, съответно, трафика си, благодарение на което привлича рекламодатели. А на всичкото отгоре, при зареждане на страницата с произведението на Паркър, се появява контекстна реклама, популяризираща писанията на конкурентите му.

Съдията обаче решил, че кеширането се извършва автоматично, няма съзнателна човешка дейност и, следователно, не може да става въпрос за умисъл.

Паркър се готви да обжалва. "Съдията, казва той, беше объркан и не знаеше какво точно означава cache".

Вчерашната статия в ZDNet с линк към съдебното решение (в .pdf формат).

Powered by Qumana

<…>Далеч от мисълта да скърби по този повод [празнуването на 75-ия си рожден ден-б.м.], той наляво и надясно проповядва дигиталното бъдеще, което ще даде властта в ръцете на тези, които започват нов блог на всяка секунда, споделят снимки и музика online, свалят телевизионни програми "при поискване". "Новото поколение потребители на медии се надигна, изисквайки ново съдържание – такова, каквото те го искат; така, както те го искат; тогава, когато те го искат; толкова, колкото те искат", каза той. Без да дава индикации, че предпочита да върви по-бавно, въпреки напредналата си възраст, той показа на 603-годишната гилдия, че гледа напред, а не назад.
"Трудно е и, действително, опасно да не се оценяват огромните изменения, които тази революция ще донесе<…>"
"Общества или компании, които очакват, че великолепното минало ще им осигури закрила срещу силите на промяната, предизвикана от новите технологии, ще претърпят неуспех и ще пропаднат", предупреждава той. "Това важи, както за моя собствен масмедиен бизнес, така и за всеки друг бизнес на планетата".
––
"Той" е Рупърт Мърдок. Цялата статия в The Guardian.

Powered by Qumana

Всъщност, Конкистата не е ли пример за успешно осъществяване на подобна стратегия? Но по-важният въпрос е, може ли през ХХІ в. тя да бъде поне приблизително толкова успешна?

Интересна статия.

Powered by Qumana