Японски новини

21 януари 2010

Чух, че разкриваемостта на престъпленията в Япония се движела около 25%. „Лоши хора“, както смята китаеведката Деси. От друга страна, отчита се (странен като за кризисна година) спад на престъпността. Още не съм си изяснила въпроса относно тукашната дефиниция за престъпление – кое правонарушение бива регистрирано като престъпление и т.н. Оттам – съотносимостта на статистиката по общата престъпност и по разкриваемостта.
Навръх Нова година една от централните телевизии излъчи предаване (разговор в студио и документални кадри) за зверско убийство отпреди девет години, което до ден днешен остава загадка за разследващите. Избито е четиричленно семейство – млади родители и невръстните им деца, в собствения им дом. Обикновени хора – не става въпрос за разчистване на сметки. Убиецът е оставил на местопрестъплението якето и раницата си. В тях е намерен пясък от пустинята Мохаве. Не е открита никаква връзка с убитите. Мотивите за престъплението остават неясни.
Пак по Нова година, когато хората посещаваха храмовете, оставяха писмените си молби към всемогъщите от отвъдното, тичаха в парка или бяха ангажирани с какво ли още не в последния ден на 2009, когато гадният студен вятър ни възпря да се развеем из Гинза, някои хора очевидно са сметнали лошото време за голям късмет. Като се върнахме в Осака чух, че бил ограбен магазин за скъпи часовници в Гинза. Кражбата била констатирана в първия работен ден на Новата година. След ден-два съобщиха – в Хонконг били задържани заподозрени за дръзкия обир. Шестимата били китайски граждани. При задържането в тях били намерени часовници със серийни номера, идентични с тези на част от ограбените в Токио.
Малко политически новини. Както може би сте чули, министър-председателят Хатояма е атакуван, че майка му не съвсем законосъобразно превела няколко милиона долара по сметка на фонда му. Предполагам, нямате и представа, че генералният секретар на управляващата партия Ичиро Озава (един от основателите на партията, подал оставка от председателския пост поради обвинения в незаконни сделки и отстъпил мястото си на сегашния партиен лидер Хатояма) се е съгласил да разговаря с прокурорите, които в края на миналата седмица арестуваха трима от най-приближените му люде заради имотни далавери, както биха се изразили родните журналисти.
Може би не сте чули, че новият министър на финасите Н. Кан предизвика лек скандал след като в първото си публично изявление на новия пост поиска по-слаба йена. После се извини за неправилния подбор на думи.
Тия дни Н. Кан призова държавните служители да спазват работното време – да не работят до среднощ, а да си тръгват в 18 ч. и да ходят на срещи в края на краищата. И те са хора.
И накрая да ви кажа, че няма начин да те излъжат в магазина, че масата в Макдоналдс се запазва като си оставиш мобилния телефон, например, че спокойно можеш да си оставиш колата отворена с ключа на таблото и пърпорещ двигател, и разни други такива „странности“.

Земетресение

21 януари 2010

Снощи преживях земетресение. Не като онова в Хаити, опазил господ! Това там е било ужасно в момента на случването и продължава като кошмар цяла седмица, ако се вярва на Euronews. Имаше сюжет за затрупано дете, което не могло да бъде спасено, понеже открилите го пожарникари били нападнати от мародери.
Това земетресение тук беше малко. Като тръгвах насам мислех, че такива неща по тия места стават ежедневно. Е, не стават. Първия път, когато ми се стори, че разлюля, много вероятно силният вятър да ме е подвел.
Снощи, към три и половина посред нощ се събудих от блъскането на леглото (на колелца, важна подробност) по стената. „Пак ли си въобразявам“, рекох си и опитах да заспя. Не било въображение: иранката Сара, която имала обикновението да спи най-много по 5(пет) часа и по това време на нощта си хортувала с приятели у дома, ми е свидетел – тя е тази, която първа информирала общите познати за събитието. Вярно, то не е от такава величина, че да се нарече събитие. Струва ли си изобщо да отбелязвам лекото потръпване на Земята.
[Еее-то е слабичко, ако разчиташ само на него. Дори не виждам какво пиша. Ужасно изнервящо, ако трябва да пишеш без да виждаш какво, защото WP стеснява прозореца за писане до безумно малък размер. Пък и клавиатурата ми има проблеми… Нататък ще пиша първо в текстов редактор]
Така или иначе, снощи имаше трус. Мен обаче повече ме тресат битовите занимавки. Ми к`во: и тук готвя, и тук пера, и тук пазарувам… Естествено. Къде ми беше акълът да си мечтая, че ще се скатая от тия неща. Няма начин. Може би смятате, че има разлика – че тук по друг начин се готви, пере и пазарува? Не се лъжете – друго е. Ама си е досада per se 🙂

Преместване

19 януари 2010

Докато си пазарувах из София, премисляйки като какво ще ми е нужно в Япония, си се чудех: „Аз – в Япония? Хайде бе!“. Ама как така ще замина? И как ще се оправя? Япония е това, не е какво да е.
Сега като съм тук, в Япония, няма разлика. Все така не мога да повярвам, че съм на другия край на света. Защото – нищо не се променило. Аз съм си аз. Същата. Старая се да не се държа като нанбан, но е трудна работа като не знаеш езика и допускаш елементарни грешки. Както каза посланик Тодоров, „японците се правят, че всичко, което правиш, е както трябва, а то нищо не е както трябва“.
Тази ситуация ти създава измамен комфорт – приятно ти е, че не очакват от теб да познаваш правилата. Ти си си чужд, чужденец – усещане, което човек носи в себе си, където и да е, даже у дома понякога.
От друга страна, японците ценят това, че осъзнаваш „чуждостта си“ и се стараеш (според силите си) да се впишеш в контекста. Снизхождение, на което у дома не можеш да разчиташ.
Нанбан. Има ги всякакви. Едни – които претендират, че тяхното виждане за света е най-правилно. Други- които търсят нещо, и те не знаят точно какво, но се надяват да го открият някъде по света. Сигурно има и трети, и четвърти, и пети. Тръгнали да търсят себеутвърждаване далеч от родината. И аз барабар с тях.