І. На Harris Interactive – в Европа и в САЩ преобладават популистки настроения:
– 91% от немците, 75% от американците и 66%(най-ниският процент) от испанците намират, че разривът между бедни и богати се увеличава; навсякъде болшинството от запитаните отговарят, че не уважават топ-мениджърите и не смятат, че доходите на последните са оправдани и заслужени; преобладаващата част от европейците биха искали да се лимитират възнагражденията на управляващите големи компании (така мислят 32% от американците);
– повечето от запитаните англичани, французи и испанци са на мнение, че глобализацията е вредна за страната им; подобно е виждането и на голяма част от американците; най-много са привържениците на глобализацията в Германия и Италия, макар че те(феновете на глобализацията в тези страни) да са малцинство сред съгражданите си;
– 68% от италианците, 48% от американците, 36% от англичаните, 33% от немците, 17″ от испанците и 14% от французите смятат, че държавата прекалено много се намесва в икономиката; затова пък повечето испанци, немци и французи предпочитат тази намеса да е по-активна.
ІІ. Изследването на руската блогосфера свидетелства за коренна промяна в ценностните нагласи сред поколението от първото десетилетие на ХХІ в. в сравнение с това от 90-те години на ХХ в.:
– младите хора сега са по-скоро непукисти отколкото кариеристи;
– новото поколение е рожба на масовата култура, но то с всички сили се стреми да се дистанцира от нея, както и от примитивното потребителство на предшествениците си;
– иронично отношение към активизмите; флашмобът е предпочитана форма за деклариране на гражданска позиция, защото е ироничен и забавен начин за изразяване на мнение;
– стремеж към пътешествие, но „без туризъм“ – т.е. целта е да живееш като местните хора, да работиш като тях, да се слееш с тях. Смисълът е, че работата трябва да е свързана с духовно удовлетворение, за да бъде животът ти пълноценен;
– отказ от престижното потребление, характерно за 90-те; главното сега е да подчертаеш собствената си индивидуалност и неповторимост, а не социален/финансов статус;
– скептицизъм по отношение на реклама, масмедии, всякакви PR-кампании.

Powered by ScribeFire.

Мижав опит за изкуствено дишане на някогашното начинание. Темата (само маркирана, за съжаление) е т.нар. блог-елит.

Powered by ScribeFire.

Клошари

26 юли 2007

Руската Дума ще разглежда законопроект за задължителната регистрация на клошарите. Ако човек няма адресна регистрация, той подлежи на регистрация по специална процедура. Предвижда се пререгистрацията да се повтаря на всеки шест месеца. При неявяване на лицето, то бива задържано за срок от 10 денонощия. При следващо нарушение бива настанявано в специално държавно учреждение за една година и т.н. На регистрираните клошари се издава удостоверение, заместващо адресната регистрация.
Интересно, как би се развила съдбата на Олег Григориев, ако подобен закон би бил в сила в СССР? Наскоро излезе първата посмъртна стихосбирка на поета, озаглавена „Стихотворения за деца“. Алкохолик, изключен от Художествения институт, несъстоял се прозаик, клошар… Приживе държал в ръце три книги със свои стихове – през 1971, 1981 и 1989 г. Първият хонорар става причина за първото му осъждане – откъде клошар ще има толкова пари в джоба си? Умира през 1992 г.
Едно от „детските“ стихотворения:

Смъртта е прекрасна и лесна до глупост –
като пеперуда от пашкул да се излюпи.

Още няколко стихотворения

Powered by ScribeFire.

Цяла плеяда учени-психолози се мъчат да стигнат до корените на мотивацията, която кара един човек да стане член на терористична група. Засега изследователите не са стигнали до единно гледище, не са създали портрета на „типичния“ терорист. Например, повечето от членовете на терористичните организации са били съвсем законопослушни граждани, макар да се срещат и такива, които са имали неприятности с органите на реда. Няма закономерност и по отношение на социалния статус на терористите – някои от тях имат много добро материално положение, други са живели в хронична бедност; някои са били добре интегрирани в западното общество, други са се чувствали отритнати от него. Произходът на терористите също е разнообразен.
Кратък преглед на книгите, които са посветени на тази тема:
John Horgan в монографията си „The Psychology of Terrorism“ се спира на факторите, които привличат хората към терористичните групи и които са активно използвани от ръководителите на тези групи при подготовката на новобранците. Според Джон Хорган важен фактор е разбирането на значението, което има една или друга група, и значението на своята роля в групата, както и насладата да си част от тази група, даваща усещането за осмисляне на живота.
Randy Borum в своята „Psychology of Terrorism“ издига друга хипотеза. Той смята, че терористите страдат от „травмата на нарцисизма“, т.е. те продължително време са изпитвали страдание от представите си за собствената си личност, те си търсят нова, „позитивна“ идентичност, за да изпитат самоуважение, и смятат, че това ще стане чрез членство в терористична организация.
Diego Gambetta пък твърди, че повечето от терористите са в състояние, гранично с аутизма, и затова са привличани от идеологии, които имат „просто“ обяснение на света, делят всичко на „черно“ и „бяло“, на „добро“ и „лошо“. Те не признават полутонове и нюанси.
Jerrold Post пише в „The Psychological Roots of Terrorism“: „Членовете на терористичните групи не са подвластни на депресия, не изпитват силна тревожност и не са безмозъчни фанатици. Терористичните групи и организации пресяват психически неустойчивите личности, които в края на краищата са заплаха за тяхната сигурност. Членовете на терористичните групи имат разнообразни лични мотиви“. Такива мотиви могат да бъдат както чувството за придобита власт, така и жаждата за мъст или пък желанието да получат усещане за собствената си значимост.
През 2007 г. екип от Университета на Мичиган стига до извода, че насилието, санкционирано от Бога (т.е. от съответните текстове в сакралните книги), увеличава агресивността, особено сред искрено вярващите. Серия от експерименти показва, че младите хора, които вярват в божествения произход на споменатите в Библията жестокости, проявяват много по-голяма жестокост и агресивност в сравнение с по-малко религиозните си връстници. Нивото на агресия се повишава, ако бъде прочетен текст, в който Господ санкционира насилието. Тогава агресивни стават (макар в по-малка степен) дори невярващите. По този начин учените обясняват факта, че терористи стават религиозните фанатици, които биват поощрявани чрез насочване на вниманието им само към текстове, прославящи насилието, и при обучението им биват пропускани текстовете, които призовават към търпимост и миролюбие.

Powered by ScribeFire.

Freedom House публикува доклад за състоянието на масмедиите в страните от Общността на независимите държави (Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азърбайджан, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан). Докладът е озаглавен „Muzzling the Media: The Return of Censorship in the Commonwealth of Independent States“ („Намордник за медиите: Възвръщането на цензурата в Общността на независимите държави“). Авторите подчертават, че ситуацията, разбира се, е несравнима с положението в съветската епоха. Методите за контрол върху медиите сега са по-различни. Определят се четири тенденции:
1. Авторитарните режими засилват контрола си върху пресата и най-вече – върху телевизиите;
2. В ограничаване свободата на словото активно се включват законодателите, които приемат все по-рестриктивни закони;
3. Управляващите режими отделят все по-голямо внимание на противодействието на чуждите масмедии (например, създаването на проблеми за работата на Радио „Свобода/Свободна Европа“);
4. През последните няколко години властите хвърлят забележимо повече сили за борба с независимите печатни медии.
В доклада се споменава, че в страните от ОНД са останали все пак и „островчета“ на свободните медии като блоговете, например.

Powered by ScribeFire.

Този месец се е провел годишният конгрес на Дружеството за икономическо изследване на авторските права. Руфъс Полък разказва в блога си за своето представяне. Полък изхожда от правилото, че срокът на действие на авторското право би следвало да се съкръщава вследствие съкръщаването на разходите по създаване на продуктите-резултат от творческа дейност. Според него, по-лесно е да се отпечатват книги, да се записва музика, да се редактират филми, стойността на производството на подобни продукти в наши дни е значително по-ниска, но срокът на действие на авторските права непрекъснато се увеличава.
Руфъс Полък е разработил система от уравнения, които позволяват да се изчисли оптималната продължителност на действието на авторското право. Изчисленията на Полък показват, че авторското право би следвало да има срок до 14 години от първата публикация. В доклада си Полък отбелязва, че евентуалната „статистическа“ грешка би могла да промени този срок както по посока на намаляване, така и на увеличаване, но в никакъв случай не може корекцията да го доведе до сега действащия срок от 70 години след смъртта на автора.

Powered by ScribeFire.

Тереза Дънкан – 40-годишна, дизайнер на видеоигри, многообещаващ филмов автор, пишеща по разнообразни въпроси в областта на културата, се е самоубила в апартамента си в Ийст Вилидж (Ню Йорк). В известния си блог тя споделя вижданията си по теми, простиращи се от мнения за книги през политически въпроси до Кейт Мос. Последният запис е от деня на смъртта й – 10 юли.
Седмица по-късно (на 17 юли) изчезва приятелят й Джереми Блейк, с когото са заедно от дванадесет години. Джереми Блейк – 35-годишен, известен художник, участвал в работата на отличения през 2002 г. в Кан филм „Гроги от любов“ (награда за режисура), за последно бил видян да се разхожда на плажа. По-късно там били намерени дрехите и портфейлът му. До момента тялото му не е намерено, въпреки усилията и на водолазни екипи. Не е известна съдбата на Блейк, както и на подготвения от него проект, който трябваше да се открие през октомври в известната галерия Коркоран във Вашингтон.
Снимката е от статията в The New York Times

Powered by ScribeFire.