6.4 по Рихтер

15 март 2011

Никак не искам да си предствям какво би се случило, ако да би ни разстресло земетресение с магнитут 6.4 по Рихтер. Не дай си боже!

Преди час-два, докато си разговарях с приятел от Токио, той замлъкна за момент и после съобщи „Имаше земетресение“. „Силно ли?“, питам. „Над 6-та степен по Рихтер. В Шизуока“. Има-няма 2-3 минути след труса, очевидно, приятелят ми е видял/чул официално съобщение по медиите, та знаеше точно къде се е случил катаклизмът и с какъв магнитут е бил.

Нашите обществени медии мълчат по въпроса. Няма ли АЕЦ в Шизуока или има? Или не знаят?

Днес цял предиобяд по БНР ми приказваха за повишена радиация, достигнала Токио и пр. Сякаш източникът е траен с всичките последици от това.

Още като се събудих, а аз се будя в 6 ч. сутрин, и си проверих новините, видях, че повишените нива на радиация се дължат на еднократно излъчване, продължило около 5 минути. След което радиацията рязко спаднала. Да, ама нашите новинари съобщиха за тази еднократност чак в късните следобедни емисии. Примесено по невъобразим начин с други остарели съобщения. От което нищо не ти става ясно за обстановката.

Нали, божем, мисията им – на медиите, е да ни информират така, щото да имаме точна представа за ставащото в света в момента.

Мярнях някъде из руската блогосфера такова заглавие. Следваше линк към видео на BBC, показващо действието на цунамито в най-силно пострадалата част на Япония. Както изглежда, голяма част от жертвите са причинени тъкмо от цунами-вълните. Специалистите, цитирани от медиите, казват, че не е било възможно това да се предотврати, защото епицентърът на труса този път е бил твърде близо до брега и вълните са нахлули върху сушата твърде бързо, за да се организира евакуация на населението. Даже да ме бяха предупредили, изобщо не съм сигурна, че 10-20 минути след толкова силно земетресение ще съм в състояние да отсея най-необходимите документи и вещи, да ги взема и да се придвижа до безопасна зона. Безопасна зона далеч-далеч от дома.

Гледах как водата поглъща села, ниви, градове… как корабите след минута „плуват“ из поля на километри от брега… около тях кръжат влакове и къщи…

Година по-рано щях да виждам това „на живо“. Сега следя какво говорят българите, по една или друга причина, намиращи се в момента в Япония. Казват, че в Токио нямат ток. „Да, няма“, потвърждава японски приятел от Токио. „Ама ти нямаш проблем! – учудвам се. – Даже с интернет-връзката нямаш проблем“. „Да, така е“, потвърждава. „Добре ли си?“, питам. „Добре съм. Но съм разстроен, че има толкова жертви“. „Това земетресение ще се отрази ли на живота ти?“. „Да, много“. Не смея да питам за друго.

Американският Червен кръст светкавично организира дарителска кампания в социалните мрежи. Дадох своята (мизерна) лепта. Знак за съпричастност, не повече.