Тия дни англичанката Линда Каллахан опитала да си направи e-mail.  Обаче от Yahoo! не й харесали фамилията – съдържа буквосъчетанието "аллах".  Синът й Ед Каллахан поискал обяснение от компанията. Говорителят признал, че е възникнал проблем. След два дни забраната за "аллах" била вдигната.

Не обичам да цитатнича. Днес, явно, ми е такъв ден. И щом веднъж съм тръгнала да се обяснявам, да кажа и за тая си „особеност“ да разглеждам темата за свободата на словото по остта изток-запад. Не е за баланс. И даже за сравнение не е. Защото сравнението предполага и някаква оценка тип „по-добро/по-лошо“. Нищо не е „твърде добро„. Но ми е интересно да видя как става това по различни начини.

По същество. Струва ми се, в нашата преса също се спомена, че заради „ония“ карикатури в Русия не само уволниха главен редактор – закриха цял вестник. Във Волгоград (бившия Сталинград, а още по-бивш – Царицин). Отначало и аз бях склонна да мисля, че рисунките са само повод. Да, ама не…

Разчу се за „затворен“ сайт, публикувал карикатурите. Не знам дали е единственият пострадал. Но за него се чу.

Накратко. bitchx.ru публикува картинките. След няколко дни сайтодържателят получава писмо от хостинг-провайдъра, че е махнал изображенията от сайта. Действието било инициирано от телефонно обаждане. От службите. Сайтодържателят обаче се заинатил, хоствал само спорното съдържание на друго място и в сайта си дал линк към него. Последвало ново обаждане, в резултат на което достъпът на потребителя до сайта бил напълно блокиран. На молбата да му бъде разрешено да копира поне част от съдържанието на сайта си, получил отказ. Хоствал сайт със същото име на украински сървър (към който е и посоченият от мен линк). В блога си авторът разказва историята. Откликът е голям. Особено сред руснаците, живеещи в други страни. Един от тях дори пише на техническия директор на компанията-хостинг провайдър за потвърждение. Получил го е. С публикуването на карикатурите сайтодържателят не е нарушил руските закони, но „от сайта, по молба на службите, е била махната информация, която по мнението на последните се разминава с политиката на Русия в момента“. И това е достатъчно. Според техническия директор. А ако има споразумение за сътрудничество между руските и украински служби, щял да види този сайтодържател къде зимуват раците. Щом се прави на толкова ербап.

Има много коментари към публикувата кореспонденция. Щеше ми се да копирам някои от тях, но… Ако някой се интересува, може да си ги прочете.

Google Desktop 3

22 февруари 2006

„В началото Бог сътвори небето и земята.
И създаде Бог
И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.“

А Google създаде Desktop 3. И помисли Google, че е твърде добро. Но правозащитниците го не послушаха. И намериха опасност в новото творение.

Стига съм богохулствала. Да си го кажа човешки: Desktop 3 позволява търсене едновременно на няколко компютъра. Защото кешира данните от търсенето на сървърите на Google и пази тази информация 30 дни. И точно в това кеширане е проблемът – какво ще се случи при проникване в системата и кой по принцип ще има достъп до тези данни?

Правозащитниците напомнят за иска на правителствените органи за достъп до резултатите от търсенията с Google. Няма ли възможностите на Desktop 3 да доведат косвено до нарушаване на човешките права? Това питат от Electronic Frontier Foundation и намират опасността за съвсем реална.

От Американския съюз за граждански права (American Civil Liberties Union) пък са поискали Калифорнийският съд да отхвърли искането на правителството за достъп до данните за милиони търсения чрез Google. Адвокатът на организацията посочва: „Всеки ще се запита за какво е нужна такава информация и за какво ще се използва тя“. Правозащитниците не са съгласни, че правителството цели единствено да провери как действат филтрите, ограничаващи достъпа на деца до сайтове с порнографско съдържание.

Съдията James Ware ще изслуша страните на 13 март 2006 г. от 9:00 a.m. 

Кой говори?

20 февруари 2006

По разни форуми, блогове и пр. – кой говори?

Така де. Службите трябва да знаят. Не че не знаят, ама … съдилищата не го броят за доказателство – това знание.

Затова руското правителство е решило да ги направи тия съдии държавни чиновници ex lege. Няма какво да им се церемонят – да преценявали по убеждение, та да се чудят как да ги „убеждават“. Ха!
Ама това е друга тема.

Въпросът е, че по форумите обиждат държавната власт. Президентът Путин назначава губернатори, а разни лица не ги харесват. И обсъждат по форумите, какво би накарало Кремъл да ги смени. На нищо не прилича! Казали били, моля ти се, че ще ги сменят само ако вземат да замислят покушение върху… Ужас! Как може да мислят за такива работи! Кремъл да сменял… ужас! Е да де, той и Рангел Вълчанов каза, че мисълта за … вече е престъпление. Ама, язък! Рангел Вълчанов не пише закони. Ни у нас, ни в Русия. И как сега да ги осъди човек тия!

Ама … абе-е! То им стига да ги викне човек. Да ги посъветва… както се полага… Да имат едно на ум.

Пък като направим съдиите чиновници, да му мислят!

Майтап, бе Уили! Майтап.

Ще успее ли Google да излезе с чест от ситуацията? Ръководителите на компанията сами хвърлиха сянка върху репутацията на IT-гиганта. Корпоративната философия звучеше твърде привлекателно и спечели сърцата на много потребители: свобода на словото, „не прави зло“…

Какво се случи, обаче, в Китай? Ben Elgin се пита в BusinessWeek дали дивечът си е струвал патроните? И преди физическото пренасяне на сървъри на китайска територия Google е изглеждал доста добре на огромния пазар в Поднебесната. Поради простата причина, че търсачката давала пълна картина на сайтовете по даден въпрос. Включително и блокираните. Сега компанията доброволно се отказва от това си предимство. И на всичкото отгоре – след като вече са ясни последиците от подобно бизнес-решение на Yahoo!

Дали този проблем не е преекспониран в медиите? Catherine Yang пак в BusinessWeek вижда евентуален опит за реванш от страна на републиканското мнозинство заради подкрепата, която Google оказва на Демократическата партия при последните избори. Много хора във Вашингтон са обезпокоени от арогантността на Google, се казва в статията. „Те пренаписаха правилата на бизнеса. Сега искат да пренапишат и правилата, по които се работи във Вашингтон“.

И все пак претенциите към действията на Google са основателни. Дори се заговори за бунт на старата гвардия в Пекин и поводът е същият: цензурата. Jonathan Watts, кореспондент на The Guardian в китайската столица, разказва за писмото на 13 стари кадри на Комунистическата партия и допълва, че е станало известно за поредна забрана, наложена на интернет потребителите – не бива да се използват „всякакви аудио и видео продукти, както и електронни игри, които могат да застрашат националната сигурност, както и да подбуждат омраза към други нации“.
Reuters пък разпространи обширна статия на Ben Blanchard, озаглавена „Китай, атакуван от всички страни заради свободата на медиите„.

На чия страна се оказа Google в тази ситуация? A Yahoo!? A Microsoft? И какво ще им струва това?

Update: Още линкове по темата:

CNET.com – Capitol Hill’s fury on China

The Register – Google and Yahoo! take a beating

Ах, матрица-а

10 февруари 2006

USA TODAY предупреждава, че трябва хубаво да помислите преди да си купите ябълково вино.

Update: Както и можеше да се очаква, тая информация няма начин да не бъде „взета на въоръжение“ от руските власти )) По думите на Дмитрий Флоров от Центъра за информационна безопасност на ФСБ (част от бившето КГБ), „липсата на регулация в правоотношенията в Интернет «води след себе си заплаха от разпространяване на недостоверна и тенденциозна информация, разгласяване на тайни, незконно копиране на конфиденциална информация, а също – и до нарушаване на авторски права»“.

Регулации

9 февруари 2006

Трябва ли да има регулация на интернет? Да, налага се, няма как.
Каква да е тази регулация:
– саморегулация?
– наложена отвън?
Правилният въпрос е не „каква“, а „до къде да се простира“. За щастие, глобализацията направи така, че източникът на информация на практика не подлежи на контрол. На контрол подлежат каналите. Защото, знае се, този който успява да представи своята гледна точка, той контролира. Очевидно, тезата, че интернет ограничава достъпа до информация заради нейния излишък, е меко казано некоректна. Проблемът е, дали може да стигне до всичко, което е „хвърлено в коша“.
Има опити информацията да се „приоритизира“  – да се ранжира така, че „нужната“ да има предимство, да се постави на по-избираемо място, да е по-достъпна на рафта, един вид мърчандайзинг. Това е в обществата с пазарна икономика. Смея да се надявам, че подобни опити ще си останат опити.
На друго място предпочитат да филтрират информацията – изобщо да я няма на рафта, да не стига до магазина. Великата китайска стена , както я наричат.
На трето – не се главоболят особено с филтри и стени… Казва се, доставчикът е виновен.  И потребителят. Интернет доставчиците се лицензират. Потребителите се регистрират с паспортните си данни. А службите имат достъп до всичко. Доставчикът отговаря за съдържанието, качено на сървърите му – ако не изтрие „екстремистките“ сайтове, най-малкото ще остане без лиценз. А екстремистка е всяка критика към властта. За сайтове, хоствани на неруски сървъри, отговорност си носи потребителят – ако смееш, отваряй „неблагонадеждни“ страници. Сам си си виновен. Като искаш много да знаеш.