Новини

23 януари 2008

1. Още снощи видях съобщението за смъртта на Хийт Леджър. Днес непрекъснато повтарят, че причината е свръхдоза наркотици. Полицията в Ню Йорк говори за предозиране на диазепам и още един транквилант, предписан му от лекар. Засега се смята, че не става въпрос за самоубийство, а за нещастен случай.
2. Интересен анализ на споразумението за Южен поток. Споменава се, че България не е най-смелата, нито най-сълната страна в ЕС. Нито е направила нещо за диверсификацията на енергийните си източници. Но договореното било показател за променените отношения между ЕС и Русия. В коментарите има доста възражения.
3. След като руската компания СУП окончателно купи блог-платформата LiveJournal, сега друга руска компания – Финам, е платила за 10% от базираната в Лондон социална мрежа Badoo $300 млн. Предполага се, че инвеститорът ще се опита да се превърне в основен конкурент на руския сектор на MySpace, чиято бета версия работи от около седмица.

Лошите идеи…

20 януари 2008

zzzzazzdggg18.jpg

Hugh Macleod пак улучи десятката. А някои оспорваше правото на обществените телевизии да съществуват. Не че и в държавните телевизии не се приютяват същите тези идеи…

Напоследък времето ми е кът. Поради тая причина употребявам блога си в първичната му форма – като бележник: да ми спомня, че еди-какъв си въпрос е минал през главата ми. Накъде е кривнал този въпрос, не е много ясно и заради това постовете ми излизат такива недодялани и неразбрани.
Та, подозирайки че BlogCamp ще придобие едно предимно технологично измерение, твърде се заколебах дали да натоваря участниците с присъствието си, но любопитството надделя… много добре казано е това за котката, ама слаб е човек и т.н., да ме прощавате, както се казва.
Хубаво. Жюстин Томс имаше публикация относно допустимото съдържание на постовете в блога. От сутринта се каня да свържа нейния пост с настоящия мой, но не мога на отворя блога й. Дай боже да е нещо временно. Слава богу, RSS-четачката ми го помни, нищо не се губи на този свят, та давам линк – дано нещата се оправят и достъпът до блога й се възстанови.
Та: какво може и какво не може да се пише в блога. Казвах аз, че не е добра идея блогът да се разглежда като медия в традиционния смисъл на думата, ама … (опит за шега, очевидно – нескопосен, щом се налага да пояснявам 🙂 ). Ако е медия в тесния смисъл, блогърът трябва да предоставя проверена информация (твърде спорно е правото на журналиста да доказва своята гледна точка – работата му е да информира за чуждите, не за своята – нали затова е медия, демек – посредник). И опряхме до същността – медия ли е литературата? Според някои теоретици – да. Само че хората на изкуството „донасят“ до читателя/зрителя/слушателя СВОЯТА гледна точка, къде е посредничеството? Същото – и с блогъра, своята гледна точка…
Защо ги говоря тия неща? Литература ли е блогът? Или SMS-ът? Може да бъде – ето на. Личното ми мнение е, че е дивотия да се иска от авторите да отразяват само факти, подлежащи на доказване или да заплащат за използването на търговски марки в романите си… при положение, че логично е обратното – на тях да им се плаща за реклама… може би. В много случаи им се плаща по някакъв начин даже и по нашите географски ширини – ако правилно съм разбрала от коментарите, може и да не съм доразбрала за какво става въпрос.
Проблемът е, че понякога блогът трябва да се подчинява на търговски правила, по-често – не. Ако приемем, че търговските правила регламентират и правото на изразяване на мнение – кога, в кои случаи, какво може да се каже? Питам се, защо има дискусии относно жизненоважни проблеми (за легализацията на наркотиците, за порнографията, в т.ч. – детската, и т.н.) и те се разглеждат през призмата на свободата на словото, и единствено през тази призма, а щом допре до търговски (евентуални)нереализирани ползи, нещата се пречупват и всички забравят за свободното слово. Примери дал господ: тия дни съд в Нова Зеландия забранява на блогър да споменава в постовете си МакДоналдс, защото като бивш служител си позволил да се изрази неласкаво за условията на работа в кампанията. Преди месец друг съд в същата страна санкционира уволнението на служителка в Warehouse, която пропуснала да се възхити от мениджмънта на работодателя си в социалната мрежа Bebo (много популярна в някои страни и почти неизвестна у нас).
Блогът медия ли е по презумпция?

Дайджест:
Сделки (сикуел)
Тълкувания
Финансиране
Или Защо Ленин е бил правA Shattered Peace: Versailles 1919 and the Price We Pay Today: защото прогнозирал, че грешките, допуснати във Версай през 1919 г. ще спомогнат за разпространяването на комунистичеките идеи и по-специално в Китай (успеха на Мао), Виетнам (Хо Ши Мин – след като не успял да убеди виликите сили, че Виетнам трябва да е независим), да не говорим за Ваймарската република, породила хитлеризма и разни други подобни. Кашата на Балканите се подразбира от само себе си…

Обява

16 януари 2008

Търся главен редактор на гланцирано lifestyle-издание, който публично да заяви, че изживява като лична трагедия нереализирането на детската си мечта – да стане зъбен техник.
Условие – да мине през детектор на лъжата.
Възнаграждение – незабавно провъзгласяване за Идол, нине и присно, и во веки веков.

P.S. Това със „зъбния техник“ е малко нещо подражание от страна на прототипа, но за подобни подражания нашенските му колеги само с мед да ги храниш.
Както и да e.

Биология и култура

15 януари 2008

Учени от университета Вандербилд твърдят, че агресията доставя удоволствие, точно както добрата храна, сексът и наркотиците. Вярно, засега са доказали връзката между отделянето на допамин и агресивното поведение при мишките, но то е ясно, че такава връзка има и при човека – популярността на бокса, например, я онагледява.
Какво да се прави? Щом е въпрос на биология, значи ли, че е безсмислено да се опитваме да спрем агресията сред децата? Не значи. Защото пък от Масачузетския технологичен институт са открили, че фразата „промиване на мозъка“ изобщо не е лишена от основание. И по-рано се знаеше, че културните различия обуславят различно поведение, различен начин на възприемане на действителността и дори различен механизъм на запомняне. Сега обаче, че оказва, че хората, принадлежащи към различни култури, мислят различно. В буквалния смисъл на думата – при решаване на едни и същи задачи, американците и азиатците използват различни части на мозъка си. Става въпрос именно за културни, а не за расови различия – в експеримента са участвали 10 души от Източна Азия, които току-що са пристигнали в САЩ и не са имали време за никаква интеграция в обществото. Освен това всички доброволци са попълнили анкета, за да се установят привързаността на всеки от тях към определени културни ценности. Колкото по-различни са ценностните системи на участниците, толкова по-различно работят мозъците им.

„Жените – с восък, мъжете звън стоманен чуват.
Че само в битка ний познаваме съдбата,
за тях пък писано е тъй – смърт докле врачуват“.
(Осип Манделщам)

Дмитрий Воденников разказва, че Надежда Манделщам взимала на подбив поета – от него войн не ставало по никой начин, а той отвръщал: „Мълчи, ти нищо не разбираш“. Всъщност, съдбата на артиста е да гадае бъдещето – така изследователите разчитат стихотворението. Но Манделщам е познал буквално, смята Воденников – така си и умира Надежда Яковлевна: в опити да отгатне жив ли е още съпругът й, пратен в ГУЛАГ…
„Ти идваше при мен в съня ми и аз все те питах къде си, а ти не отговаряше <…>
Като се събудих, казах на Шура: Ося е умрял. Не знам, жив ли си, но от онзи ден изгубих следите ти. Не знам къде си. Ще ме чуеш ли. Знаеш ли колко те обичам. Не успях да ти го кажа, колко те обичам. Не съумявам да го кажа и сега. Само ти говоря: на теб, на теб… Ти винаги си с мен, а аз бях дива и зла, която никога не можеше да просто да си поплаче, – аз плача, плача, плача.
Това съм аз – Надя. Къде си ти?“
„Писмо до мъртвец“, казва Воденников. „Вярвате ли в призраци?“, пита Стивън Гимбъл. Като се публикуват писма на починали, не нарушава ли това правилата за оповестяване на лични данни? (Ефи Джонс има предвид Кърт Кобейн.) Добър въпрос, съгласява се Гимбъл. Но можем ли да моделираме образа си пред бъдещите поколения като контролираме дори след смъртта си обнародването на писма, дневници и други материали, чиито автори сме самите ние?
Хубав въпрос.

Technorati : , , ,