Видях в руски блог намигване относно шегите, които си устройва [контекстното] автоматично превеждане. И по-точно – как стремежът към политическа коректност при преводите води до смехотворни резултати. Ако фразата „Our cat gave birth to three kittens – two whites and one black“ бъде преведена с помощта на PROMT, тя ще звучи така: “ Наш кот родил трех котят – двух белых и одного афроамериканца“ („Нашият котарак роди три котета – две бели и един афроамериканец“). Гювеч-преводачът го интерпретира така: “ Нашата котка роди три котета – двама бели и един черен“. Демек – нашенци не са чак толкова политически коректни що се отнася до лексиката. Само от Google си позволяват да превеждат буквално и печелят в конкретния случай: „Наша кошка родила трех котят – двух белых и одного черного“ (за съжаление, още не включва преводи от и на български, но моят препревод е: „Нашата котка роди три котета – две бели и едно черно“).

Впрочем, в повечето случаи PROMT превежда по-добре от Google.


Technorati :

///

27 април 2007

Ако фамилията ти е Кобрин; ако красотата няма нищо общо с външния ти вид; ако говориш спорни неща (т.е. такива, с които не всички са съгласни, макар да е много възможно да са верни), каква ще е реакцията на казаното от теб? Ако си мъж, ще махнат с ръка. Ако си жена, ще измърморят „не стига дето е грозна, ами и тъпа“.

ОК. Сега да чуем какво казва Сандра Кобрин за образа на жената, натрапван от телевизионния екран в най-гледаното от жените(sic!) време. Според нея, още от 60-те насам телевизията ни показва три типа жени: „блондинки“, кучки и безскрупулни себични егоцентрички. Примери: Сюзан Съмърс (която ние знаем от „Стъпка по стъпка“, но „истинска блондинка“ е в сериала „Three’s Company“); Кейти Сейгал (като Пеги Бънди от „Женени с деца“) и Кандис Бъргън (като Мърфи Браун в едноименния сериал). А защо Сандра Кобрин е избрала да представи типажите чрез актрисите, които ги играят, не мога да отговоря, не знам. Но не като да няма нищо вярно в наблюденията й. Въпреки че, да речем, не е красива.

Преглед на руската преса от последната седмица:

І. Средните доходи в Москва. По данни на московската статистика, средните доходи на един московчанин са 30 486 рубли месечно (около 870 евро). Това е три пъти повече, отколкото са средните доходи в Русия като цяло. Интересното е, че такъв доход – от 870 евро месечно (или повече) получават само 30% от столичани. 10% от тях се радват на повече от 3700 евро месечно. 10% от жителите на Москва се задоволяват с по-малко от 90 евро на месец. Впрочем, срадната пенсия в Русия е 77 евро, средната заплата – 343 евро, а средната заплата в Москва – 514 евро. По-високите доходи на московчани се обясняват с приходи, освен от заплати, и от други източници (например, от наем). Статистика. Според други изследвания (на КОМКОН), тези цифри са значително по-ниски – над $1000 получават само 15% от московчани, над $3000 – 1,4%.

ІІ. За какво си харчат парите най-богатите? Както се знае, в Лондон традиционно се провежда Руски икономически форум. Подгряващи мероприятия са Global Luxury Forum и Moscow Motion. Както може да се очаква, на форума олигарсите са си разменяли съвети как да похарчат още повече пари, за да направят живота си още по-сладък. На партито, естествено, се пие шампанско и се яде черен хайвер. Само че този път настроението не е било на ниво – главна тема на разговорите били гаданията, кой ще се осмели да пристигне въпреки заръката на Кремъл. Говори се, че на чиновниците били отказани командировъчни за Лондон по това време, а на бизнесмените било намекнато: „Нали отивате, за да се отъркате о властта. Ама властта няма да я има там. Тогава какво ще правите в Англия? Ще се срещате с Березовски ли?“.

ІІІ. Извънсистемна опозиция. Според Максим Соколов, „Другата Русия“ напада, а властта се отбранява. Но последната се справя добре със задачата. Че коя власт няма да изкара на улицата спецчастите щом опозицията ще прави митинг? И т.н.

ІV. „Обичам те“. Това е заглавието на нова книга, която предстои да излезе през тази година. Няма да се сетите кой е издателят – Академията на ФСБ (бившето КГБ). Не е лесно да си представим, но материалите в сборника са от архива на КГБ. Не, не се разсекретяват досиета. Изданието съдържа любовни писма от периода 1898-1899 г. Авторът е световно известен – Ф.Е.Дзерджински. Адресат на писмата е бъдещата чекистка Маргарита Николаева.

P.S. Много съжалявам за грешката при постването. Моля за извинение, ако публикацията се е появила няколко пъти в RSS-лентите.

Става въпрос за блога на Hugh MacLeod, не на моя. Макар да не съм съвсем сигурна 🙂

Hugh MacLeod споделя, че комиксът е инспириран от пост на Robert Scoble, който също се оказа потребител на Twiiter. Hugh MacLeod споделя и други интересни наблюдения в този си пост.

Абая е онова парче черна коприна, в което се омотават арабските жени. Задължителни са даже за чужденки. Наблюдателката на The Wall Street Journal Карън Елиът Хаус има абая, купена през 80-те. Само че като пристига в Риад се чувства безкрайно неудобно да се покаже с нея на улицата – абаята е демоде. „Такава носеше майка ми“, подхвърля Нора ал Юсеф – известен саудитски икономист. Самата Нора е облечена в абая, скроена по тялото, със закопчаване отпред като палто.
Религиозните водачи скърцат със зъби като виждат бродираните и украсени с перли абаи – според тях, това привлича вниманието и на практика обезсмисля самата дреха. В бутиците се предлагат дизайнерски изработки с цени до $1400.
Защо младите жени предпочитат да носят абая, пита се К.Е.Хаус. Някои от отговорите:
– има различни абаи за различни случаи, както e при облеклата на западните жени. Саудитката ги избира сама и това е демонстрация на известна независимост;
– украшенията по дрехата до някаква степен елиминират предназначението й – да направят жената невидима;
– черното покривало предлага и удобства – под него може да се облече всичко, най-често: дънки и тениска; освен това може да скрие бременността, както споделя млада банкова служителка, която придружена от съпруга си поне веднъж месечно посещава отдела на Lamsa за абаи, за да обнови гардероба си.
– при това в офиса можеш да окачиш дрехата на закачалката и да посрещнеш европейските си гости, облечена като колежките им в родината. Или само европейските гостенки? Това не го доразбрах 🙂

"Аймъс сутрин" очевидно е било много популярно шоу на CBS – излъчвало се е едновременно по радиото и телевизията. Било – до злополучното предаване от 12 април. Коментирайки баскетболна среща мужду женски колежански отбори, Дон Аймъс произнася фразата "nappy-headed hos", която съдържа неуважение към расовата принадлежност на състезателките и обида, отнасяща се до пола им. Разбира се, правозащитните организации веднага вдигнаха шум. Но това достатъчно ли е да бъде уволнен популярен водещ? Само косвено. Изглежда, компаниите в САЩ държат на репутацията си. Изглежда, потребителите в САЩ са способни да бойкотират стоките и услугите на компании с имидж, свързван по някакъв начин с дискриминационни практики, и бизнесът да понесе значителни загуби. Изглежда, рекламата в САЩ си е точно реклама.
Така или иначе, рекламодателите оттеглят клиповете си от предаването на Аймъс. И CBS го уволнява.

Powered by Qumana

За доверието

14 април 2007

Наистина ли доверието ще е главният дефицит на ХХІ век?
Вчера си купих консерва грах от кварталното магазинче. Понеже имаше три вида, аз попитах продавачката кой е на-добрият. Винаги досега съм се доверявала на нейната преценка и не съм си правила труда да помня марките на стоките. "Доверието е удобство и пестене на средства и време", казват социолозите. Да, ама този път продавачката ме подведе. Убеди ме, че щом на етикета пише "Млад грах", значи си е такъв. Да оставим настрана недобросъвестността на производителя, съмнявам се, че търговецът не е наясно с качеството на стоките, които предлага. А ако не е наясно, би следвало да го заяви. Накратко, доверието ми в кварталното магазинче, градено години наред, рухна заради една консерва грах. Заради моментно изкушение на продавачката да ми пробута залежала стока. А предпочитах това магазинче пред супермаркетите точно заради личното доверие.
Доверието "е спойката на oбществото, която позволява на хората да оцеляват в ежедневието" (Уил Хътън).
Забелязали ли сте, че и най-недоверчивите стават жертва на мошеници? Даже по-често от хората, склонни да се доверяват безоснователно.

Powered by Qumana