Това е Стивън Джеймс Джойс – внук на Джеймс Джойс и носител на авторските права върху произведенията на дядо си. Литературоведите намират прилика между двамата, но се чудят, дали писателят би одобрил начина, по който внукът упражнява правата си – всячески се старае да пречи на изследователите на творчеството на Джойс.
По съдебен и извъсъдебен път Стивън Джойс е успявал да осуети публикации или поне да попречи на публикуването на части от научни изследвания. Стигнал е до там да унищожи кореспонденцията на леля си, включително картичките  и телеграмата, които дъщерята на Джойс е получила от Самюъл Бекет.
Сега обаче Керъл Шлос е подала иск срещу внука с искане да й бъде разрешено да цитира в монографията си писмата на дядото. Стивън Джойс твърди, че те поне са запазени.
Адвокат на Шлос е не друг, а самият Лоурънс Лесиг.
В голяма статия в The New Yorker подробно се разказва за случая. Посочени са и други примери на наследници, които препятстват изучаването на произведенията на наследодателите си. В интерес на истината, понякога самите наследници са не по-малко знаменити. Човешко е, разбирам го, но ми е трудно да оправдая такъв поет като Тед Хюз за това, че е унищожил дневниците на Силвия Плат. Въпреки че на мен стиховете на Хюз ми допадат повече от тези на жена му.

В Берлинската декларация за открит достъп до знанията в науката и хуманитаристиката се призовава към вземане на разумни мерки, за да се ограничи такова фриволно отношение към културното наследство. Други организации работят активно за намаляване срока на действие на авторското право до 10 години след смъртта на автора и изтъкват разумни аргументи в защита на тезата си. Ако, казват те, пет години след публикуването произведението не е донесло очакваните приходи, едва ли ще ги донесе след това.

Така се връщаме към причините за възникване на авторското право – първият издател поема риск и е редно да бъде възнаграден, да не бъде ощетен от издаването на същата или на подражаваща й творба от друг издател, така да се каже, "на готово", "на изорана нива" без разходи по реклама и т.н. Т.е. от самото начало авторското право защищава повече издателите, отколкото авторите. Дори и в класическото измерение – защита от плагиат.

Как стои сега въпросът с плагиата? Няма да споменавам делото срещу Дан Браун, което силно повиши тиражите на ищците, нищо че искът им не беше уважен. За съжаление на неизвестната ми френска авторка и тя загуби дело срещу Джордж Клуни и останалите създатели на "Сириана". В интерес на истината, загуби, защото не могла да докаже, че е пратила сценария си на канадска компания, та така той да е попаднал при холивудската звезда.

Но бедната Кавая Вишванатан си призна, че е взаимствала. Не е преписвала, но от многократно четене без да иска запомнила цели пасажи. На 19 години това е нормално, казват. Дали го е направила волно или неволно, няма такова значение. По-интересна е ролята на фирмата "Алой Ентъртеймънт", с която студентката в Харвард си дели правата върху романа. Компанията се занимава с измисляне на продаваеми сюжети със съответните герои и после търси автор да оформи романчето. Още по-весело е, че романът (с дълго заглавие) на Вишванатан и двата романа, от които е преписвала, имат един и същ редактор. Но за виновна е обявена Кавая. Издателството прекратява договора за втората й книга, филмът по първата няма да бъде заснет.
В последния брой на сп. "ЛИК" е включена подборка интересни статии за този казус. Първа е статия на Дайнита Смит в New York Times, озаглавена "Първо: интригата и героите, второ: да намерим автор".  На 27 април в NYT излиза статия със заглавие и съдържание, които съответстват на превода, но автори са Motoko Rich и Dinitia Smith. Както и да е.

Powered by Qumana

Не, не, няма нищо общо с максимата "Всяка изречена мисъл е лъжа" – тя опровергава сама себе си: изречена мисъл, която не е лъжа. Е, не е и истина. Не е и по средата. Истината си има свои краища и своя среда. Думите са само късчета от огледалото, в което се оглежда истината; от ония същите май, дето попадат в очите…
Та. Peter Beaumont vs. about Noam Chomsky:
рецензията;
обяснението;
отзвукът.

Powered by Qumana

Ronald S. Lauder – милиардер от козметичния бизнес купил картината на Густав Климт "Портрет на Аделе Блок-Бауер I" за $135 млн. Това е една от любимите ми работи на Климт:

$135 млн?
Колко струва "Завръщането на блудния син" на Рембранд? Казват, че всички съхранявани в Ермитажа платна на Рембранд постепенно потъмняват, образите губят очертанията си. Колко може да се плати на времето, за да не погуби тия шедьоври?

Powered by Qumana

Докато у нас даже журналистите все още се помайват и не знаят какво да правят с блоговете, Ангела Меркел направи първия си видеокаст "Angela Merkel – die Kanzlerin direkt" и го публикува на сайта си. Natürlich der Fußball im Mittelpunkt.
"Heute wende ich mich zum ersten Mal auf einem ganz neuen Weg an Sie: mit einem Video-Podcast. Neue technische Möglichkeiten faszinieren nicht nur junge Menschen. Auch ich habe Freude daran. Und deshalb möchte ich Ihnen ziemlich regelmäßig auf diesem Wege erläutern, was die Bundesregierung bewegt – im doppelten Wortsinn: Womit wir uns beschäftigen und was wir tun, um Deutschland voran zu bringen." – споделя Frau Bundeskanzlerin.

Не е пропуснато да се публикува и английски превод на целия текст на обръщението на Меркел.

Следва информация за интервю на държавния глава на друга членка на G8 – Владимир Путин в Шанхай, където той се срещна освен с другите си колеги от ШОС и с президента на Иран Ахмадинеджад, та се договориха за ядрените опити и нефта. Относно вътрешните дела от интервюто става ясно, че не подлежи на съмнение:
1. Путин сам ще избере следващия руски президент, макар че "тему преемника президент снова не раскрыл"
2. На главния прокурор са му подали молбата за напускане, защото вече шест години поработил, стига толкова.
3. Президентът си довел (буквално така е казал) следовател от Ленинградска област («Действительно, я вынужден был привезти следователя из Ленинградской области, так как это должен быть человек, не связанный с правоохранительными органами и таможней»).
4. Следователите от прокуратурата са добри писатели – написали са цели томове по едно конкретно дело, което още не е стигнало до съда, но президентът вече е изчел прокурорската литература.

И накрая – малко екзотика. Все съм се чудила как изглежда Северна Корея. Добре, че са блоговете – видях линк към фотографски форум, където са публикувани много снимки от КНДР.

Powered by Qumana

Преамбюлът на Бернската конвенция за закрилата на литературните и художествените произведения:

The Contracting Parties,

Desiring to develop and maintain the protection of the rights of authors in their literary and artistic works in a manner as effective and uniform as possible,

Recognizing the need to introduce new international rules and clarify the interpretation of certain existing rules in order to provide adequate solutions to the questions raised by new economic, social, cultural and technological developments,

Recognizing the profound impact of the development and convergence of information and communication technologies on the creation and use of literary and artistic works,

Emphasizing the outstanding significance of copyright protection as an incentive for literary and artistic creation,

Recognizing the need to maintain a balance between the rights of authors and the larger public interest, particularly education, research and access to information, as reflected in the Berne Convention, <…>

Пълният текст на конвецията (с преамбюла) намерих на сайта на UCLA, а не на сайта на WIPO. Колкото и да е странно. На български, естествено, е преведено това, което е публикувано от WIPO – т.е. вместо преамбюла е публикуван текстът на договора, с който за последен път е ревизирана конвенцията.

Защо е важен преамбюлът към който и да е нормативен акт? Защото в него се дава философията, смисълът на този акт и гледната точка, от която трябва да се тълкуват разпоредбите.

Както посочват специалистите по американската конституция, в нея е ясно посочено – авторското право се закриля само с оглед развитието на науката и изкуствата, но не и за извличане на печалби. Друг е въпросът, че и в САЩ решенията на съдилищата не са твърде убедителни в това отношение. Меко казано.

В нашия закон няма изричен текст, който да говори за баланс между правото на автора за достойно възнаграждение и правото на информация и на достъп до произведенията на науката и изкуството. Но духът и на нашия закон отвежда именно към такова разбиране.

Или: акцентът пада върху правата на автора, а правата на държателите по принцип са производни. Освен всичко друго.

Два момента относно актуалната тема из блогосферата:

1. Електронната библиотека не е точно библиотека. Няма, като че ли, легално определение, но по личното ми мнение това, което се нарича електронна библиотека, е база данни по смисъла на ЗАПСП.

2. Тъй като не съм се интересувала от семейния живот на Елин Пелин, не знам коя е съпругата му, децата му. Защо това е важно? По ЗАП от 1951 г. авторското право се прекратява със смъртта на автора и по изключение се наследява от преживелия съпруг (до смъртта на този преживял съпруг) и/или от децата (до навършване на пълнолетие). През 1956 г. текстът се изменя като преживелият съпруг става носител на наследствените авторски права пожизнено, ако не сключи последващ брак, а децата – до завършване на образованието си, но само до навършване на 24 г. Елин Пелин умира през 1949 г. Т.е. авторските права върху произведенията му не са прекратени само при положение, че съпругата му не е сключила последващ брак, била е жива, а децата му – непълнолетни (респективно под 24 г.) към 1972 г., когато режимът на авторското право се променя радикално. Т.е. ако към 1972 г. авторските права вече са били прекратени, то произведенията на Елин Пелин могат да се ползват свободно, независимо, че не са изминали 70 години от смъртта му.

Powered by Qumana

Niall Kennedy, покрай другото, следи и трафика към Technorati.com. Steve Rubel в блога си  коментира рязкото покачване на трафика от MySpace към  Technorati. Анализаторът отбелязва, че този бум му напомня аналогичната ситуация навремето с iPod и Google. Не пропуска да обърне внимание и върху факта, че агенцията, обслужваща PR-а на MySpace (Edelman) е в много добри отношения с Technorati.

В същото време The Register информира за скандал с авторските права, присвоявани от MySpace. Твърдението е на текстописеца Billy Bragg, който в знак на протест изтеля всичките си произведения от MySpace. Поетът твърди, че Общите условия за ползване на сайта дават право на корпорацията на Мърдок да се разпорежда с чужди творби, включително и за търговски цели. Andrew Orlowski напомня, че подобни претенции преди време са принудили Microsoft и Apple да променят Общите условия за ползване на някои от сървисите си.

Maestross пък ми посочи една ефектна лична страница на MySpace – ексцентричен германец е повел кампания против политиката на Рупърт Мърдок и призовава потребителите да изтрият акаунтите си от сайта. Естествено, озаглавил е проекта си DELETE YOUR MYSPACE ACCOUNT!!!!!!!  

Powered by Qumana

Free Image Hosting at allyoucanupload.com
Актьорът представя новото си шоу в Лондон.

Powered by Qumana