Социалните мрежи

28 февруари 2007

Сега всеки мераклия може да си направи собствена (социална мрежа). Аз пробвах Ning – лесно е. Забърках един тюрлю-гювеч от Дюшан и Слотърдейк с глухарчета. Много е забавно да интернетизираш readymade-изкуството и да произвеждаш сапунени мехурчета, от които никой няма нужда.  Е, и суета, разбира се – който познава Дюшан и Слотърдейк, се гнуси от интернет, и – обратното. Пък аз – не 🙂
Иначе съм гнуслива, няма начин.

Powered by Qumana

Диалози

27 февруари 2007

Flock по погрешка постна диалозите ни с maestross тук вместо там 🙂

На 89-годишна възраст в дома си в Баалбек почина Абдо Муртада ал Хюсейни, съобщава РИА Новости. Кой е той? Притежател на най-голямата частна библиотека в Близкия Изток. Колекцията му заема 15 стаи от къщата, в която живее. Съдържа над 1 млн. тома, включително 750 хил. книги и 250 хил. списания на арабски, френски, английски, фарси, гръцки, италиански и други езици.

Започнал да трупа съкровището си, когато бил на 7 години и се прехранвал като събирал плодове и семена. Случвало се да продаде част от сбирката, за да преживява.

В последните години от живота си, казва news.beiruter.com, бившият учител искал да превърне библиотеката си в публична, но така и не успял да се договори с местните власти.

Защо РИА Новости се занимава с този странен пенсиониран учител? Защото ал Хюсейни членувал в Ливанската комунистическа партия, няколко пъти посещавал Москва и сред книгите му имало и няколко на руски език.

Powered by Qumana

Приблизително такава е темата на предаването "Политически коктейл" по руската кабелна телевизия О2ТВ. Изглежда скучно. Всъщност става въпрос за очертаващ се съдебен спор между двама блогъри – народен представител и политолог. Виктор Алкснис – депутат в руската Дума, решава да си направи блог в LiveJournal. Речено-сторено. Само че няколко дни по-късно Тимофей Шевяков (историк по образование, но работещ за прокремълския Фонд за ефективна политика на президентския съветник Глеб Павловски) го нарича лъжец и глупак. Караницата се разраства и придобива доста нелицеприятен характер с нецензурни епитети от страна на по-младия опонент. Засегнатият о.з.полковник Алкснис иска удовлетворение в съда, а хвърлилият ръкавицата Шевяков с радост се съгласява.

Кабеларката с радост подхваща темата и органзира загрявка за дуела в собственото си студио. За моя изненада обаче, на диспута се поставят същностни въпроси:

1) Търпима ли е словесната простащина в интернет зад паравана "защита на свободата на словото"?;

2) Необходима ли регулация в блогосферата? Възможна ли е саморегулацията?;

3) Езиковата разюзданост може ли да се превърне в повод за налагане на строга цензура?

Впрочем, депутатът недвусмислено заяви, че се готвят законопроекти в такава посока и изрично обвини Шевяков в провокиране на аудиторията точно с оглед оправдаването на подобни законодателни инициативи.

Естествено, темата бе преместена към морално-етичната плоскост. Друг интересен аспект – Шевяков си призна, че в реалния живот не си позволява подобна лингвистична волност, с каквато е известен в блогосферата.

И една пикантна подробност – в Думата депутатите не са равни. Алкнис, например, е от категория "А", каквото и да значи това 🙂

Powered by Qumana

Е, добро утро!

Не обичам да съм саркастична, но ми е трудно да се въздържа  🙂

Днес на сайта internetreklama.com е публикувана статия за българската блогосфера. И по-точно – за българските блог-платформи. За съжаление, самият автор (Димитър Димитров, Монитор – според подписа отдолу) май е новак в блогърстването. Или поне не се е задълбочавал много в изучаването на това явление.

Първо, 25 хил регистрирани блога изобщо не са много. Те може би значат нещо от гледна точка на привличане на рекламодатели, но чак пък да са залели интернет или даже българската му част, ми се вижда непремерено като стил на изразяване;

Второ, очевидно българските сайтове се стремят да са не блог-платформи, а социални мрежи. Оттам това "голяма част от потребителите приемат блога като «интелигентният(sic!) начин за запознанства»”.

Трето, цитиран е създателят на единия от сайтове да казва: "има и много хора на изкуството – поети и писатели, които чрез блоговете си получават обратна връзка с читателите си. Техните послания и искрени чувства достигат до максимален брой хора. Кой български автор в днешно време може да си позволи да продаде 25 000 тираж на творбите си?”. Аз пък питам: за какви продажби става въпрос? Това, че някой публикува писанията си, съвсем не означава, че някой ги чете. Камо ли пък да ги "продава". Вярно, администрацията на сайта със сигурност продава. Реклама – според броя на посещенията. Поради това качеството на постовете не е важно. Писатели или читатели, все едно; важното е да кликват на сайта.

Четвърто, никоя от най-популярните в света блог-платформи не извежда на преден план функции по т.нар. оценки или тагетиране на блоговете като цяло. Това е очевидно ограничаване на свободата на себеизразяване. Пък и създателите на платформите предпочитат по-деликатно да толерират тези потребители, които им носят по-големи печалби поради по-голяма посещаемост. Лансирането на определени блогъри, натрапвано още от първа страница, неизменно отблъсква посетителите. Смешно е, че такива относително неевтини начинания започват без съответна предварително разработена маркетингова стратегия. Което само подсказва, че българският интернет все още няма в достатъчна степен ликвиден потенциал.

Powered by Qumana

В събота би трябвало по BBC да е излъчен филмът "9/11: The Conspiracy Files". Продуцентът Guy Smith се опитва да разбере, защо хората дават ухо на всякакви конспиративни теории, дори когато заявяват, че "всичко това са глупости". Може би защото някои от тия версии на събитията все пак се потвърждават: Уотъргейт, аферата Иран-контри и т.н.

Замесени ли са тайните служби в трагедията от 11 септември? Наистина ли гибелта на Лейди Ди е в резултат от нещастен случай?  Дали президентът Кенеди е убит от самотния стрелец Ли Харви Осуалд? Нищо не можем да направим със себе си и да престанем да си задаваме тези въпроси. Авторите на филма тръгват още от епоса за Гилгамеш, за да обосноват тезата си, че човек винаги се е нуждаел от герои и чудовища, за да подреди по някакъв начин света и да му придаде някакъв смисъл. За пет хиляди години човек не се е променил много, но може би това никак не е лошо, пише в статията на сайта на BBC.

Очевидно, Guy Smith не е чел Слотърдейк 🙂

Powered by Qumana

Оня ден Алу Алханов опровергаваше слуховете, че вече няма да е чеченски президент. Днес В.В.Путин приел оставката му (лична молба с мотив: "желание да премине на друга длъжност") и го назначил за зам.-министър на правосъдието. За и.д. президент е назначен Рамзан Кадиров.

Според руската преса, бандитите в Чечения са финансирани от вахабитите – привърженици на течение в исляма, към което принадлежат саудитските принцове. Алу Алханов трябваше да дочака връщането на Путин от арабската обиколка преди да опровергава.

Powered by Qumana