с приказна история. Приказна – защото не е за вярване. Блогър намерил стар албум на бунището. Показал го на друг блогър, който поствал сканираните изображения и се заел да търси фотографа.

Наследничката на автора не знаела какво да прави с архива на баща си. Питала в някакъв форум. След време решила да провери дали са й отговорили. Но, вероятно, не си спомняла как точно се стига до въпросния форум, та използвала търсачка. Попаднала на блога със снимките.

Трогателно. Но предполагам, че е истина…

И се родил поредният блог на класик, който вече не е сред нас.

Powered by Qumana

BlogDay

31 август 2006

Честит ви Ден на блога! ))
„Какво се случва на BlogDay?
В един хубав ден и по-точно на 31 август, блогъри от цял свят ще публикуват постове, в които ще препоръчат по 5 нови блога. За предпочитане е тези блогове да са различни от собствената култура, гледна точка и позиции. На този ден читателите на блогове ще откривият нов, неизвестен им до момента блогове, за които дори не са подозирали, че съществуват“.
Моите линкове (някои от които със сигурност знаете):
gapingvoid
maestross
Orlin
Григор Гачев
Медийно право (блог на Нели Огнянова)
Блогът за икономика (на Георги Ангелов и Светла Костадинова)
Блогът на главния редактор на руско lifestyle списание
Хе-хе, май станаха седем ))

Powered by Qumana

Sponsored Blogroll. е името на проекта. Авторите могат да подадат заявка за промоция на блога си в електронното издание на вестника. Замислено е рекламодателите да се обръщат към отдела за продажби на масмедиата, за да поръчат рекламно съобщение в избран от тях блог. Заплащането ще се поделя между вестника и блогъра, но не е ясно в каква пропорция.
Освен пряката печалба, блогърът ще бъде облагодетелстван и от прокламирането си пред месечна аудитория от 8 млн.
––––––––
И една тъжна вест – Yutter вече го няма ((

Powered by Qumana

Възнамерявах да отнеса този пост към категорията "Любопитно", подобно на съобщението за блога на Ахмадинеджад. Но феноменът заслужава внимание в много отношения – от гледна точка на развитието на блогосферата (ако включим в това понятие не само собствено блоговете, но и видео- и подкастите), от гледна точка на състоянието на ценностите и пр., и пр.
Не може да е току-така един 78-годишен английски вдовец да предизвика такъв фурор само заради възрастта си. Да, не всеки обикновен пенсионер е в състояние да направи собствен клип и да го ъплодва, не всеки обикновен пенсионер се снима, яхнал мотора си, така е. Но това все пак е обикновен пенсионер от английската провинция – седи си в хола на фона на шарени тапети с цветенца, виждат се окачени снимки и картинки…, смущава се, не смее да погледне към камерата и разказва на "внуците си"…

За една седмица клипът е видян около 80 хил. пъти, за видеокаста са се абонирали 6 500 човека, старецът е получил около 5 хил. електронни писма. В новините на BBC са му отделили близо 2 минути. Статия излиза в Reuters. Не може това да не означава нещо повече от просто "любопитен факт". Така си мисля.

Powered by Qumana

„Where is My Mind?“

14 август 2006

е на второ място. "Nobody’s perfect!" пък е чак на десето…
The Top 50 Movie Endings of All Time ))

Powered by Qumana

Блоговете в Иран

14 август 2006

Всеизвестно е, че иранските блогове са подложени на строга цензура. Но има един новоизпечен блогър, който може да си пише каквото си иска без да се страхува – президентът Махмуд Ахмадинеджад. Първият запис е доста обширен и е посветен на биографията на държавния глава. Блогът се води на фарси, но има версии на арабски, английски и френски:
Powered by Qumana

Из рецензията в "Дневник": "Въпреки това историята е удивителна, държаща здраво за гърлото, неоставяща място за скуката…". Словесната фигура "държаща здраво за гърлото", както и да я погледнеш, е смущаваща, но във филма наистина има нещо удивително и то не е историята.
Удивително е мекото докосване на два свята:
града и природата;
вътрешното напрежение и външното спокойствие и оразмереност;
смъртта като част от живота;
срещата на невъзможностите (било то времеви невъзможности, било то пространствени – т.е. героите хем се срещат, хем няма как да се срещнат и по някакъв начин точно затова се срещат);
откритостта и суетата…
А удивителното е, че няма противопоставяния, няма колизии между всичките тия светове. С изключение на последното – парадоксалната теза, че тъкмо стъклената, сякаш липсваща къща, е тази, която спасява от стреса и рутината.
Впрочем, стъкленият дом е стара "фикс-идея" ва архитектите – още на Мис ван дер Рое в края на 40-те. А това е Анди Уорхол в знаменитата къща на Филип Джонсън:

Харесвам тази снимка. В нея е тъгата на живота във витрина.
Филмът като че ли се противопоставя на това.
Харесва ми.

Powered by Qumana