Google закри сървиса си Answers, затова пък тия дни пусна безплатната рускоезична версия „Вопросы и ответы“. Полюбопитствах да видя как работи, но някои от въпросите са толкова очарователни, че сега се нуждая от време да се съвзема:

Вижда се, че наред с неприкрито рекламни „въпроси“, има съвсем познавателни („Що е това черен PR?“) или пък по детски мили („В края на краищата, човечеството наистина ли е самотно във Вселената или все пак не е?“), както и рутещият църкви „Какъв софтуер има за построяване на гинекологично дърво?“.

От американския ЕСГРАОН пресметнали, че хората на изкуството (художници, артисти, писатели), които според нашата терминология са „самонаети“, получават средно по около $1517 месечно, докато техните агенти и импресарио (също „самонаети“) – по около $2550. Шивачите и обущарите със същия статут заработват по около $3000 месечно, гробарите – $4500, а търговците с горива (на дребно) – по около $8750.
За мен връзката на този факт с някои публикации (1, 2) и мои размишления (1, 2) са очевидни като 2+2=4. Можете ли да обясните защо 2+2=4?
Всъщност, не е въпрос на логическо мислене, а на търсене на смисъла на това занятие – обяснението 🙂

Напълно естествено е да не обичаш шоколад, да не понасяш сладко и за теб „торта“ да е синоним на „гадост“. Но да казваш, че не ти харесва черният хайвер, защото ти миришел на сурова риба – все едно си роден на около 500 км от брега и за теб морето е само онова бульонче, в което се плацикаш през лятотото, – ето това е напълно неразбираемо.
Впрочем, обичате ли рулца от омари и пържени миди? По традиция в нашето семейство се готвят миди с ориз. Но Ребека Чарлз е научила от майка си рецепта за пържени миди, както и специфичните за кухята на Нова Англия рулца от омари. Открива свой ресторант в Ню Йорк и начинанието се увенчава с успех, ястията стават популярни в метрополиса.
Обаче готвачът Ед Макфарланд напуска и основава собствен ресторант в Сохо. И, разбира се, предлага на клиентите си въпросните рулца и пържени миди. А на всичкото отгоре Ед откраднал рецептата и за салатата „Цезар“. Това толкова разстроило Ребека, че тя подала искова молба в съда за нарушаване на авторските права.
Ех, адвокат по дела за авторско право да си в наше време! Все повече и повече полета за изява – искове по повод идея за ястие, нечия дълбочина на деколтето, проникновен поглед, разтърсваща усмивка, … Кой ли ще успее да привлече Господ за клиент? )

Гюнтер Грас

25 юни 2007

На кого прилича?:

2.jpg 3.jpg

Странни снимки… И странна статия

Не знам какво да мисля….

Cosplayers

23 юни 2007

Бях обещала да разкажа какво е cosplay. Заради жегата (пък и не само) малко се позабавих. Благодаря на тези, които са дали своя отговор на въпроса! Много се радвам, че преобладават верните отговори.
Cosplay е младежка субкултура. Вярно е, че много от тия субкултури имат някакво преобладаващо географско разпределение. Но ми е любопитно защо тук популярността на такива „световни “ движения като емо, готик, уика, косплей и т.н., е толкова ниска. Не че това е хубаво или лошо, просто ми е любопитно. Като се замисля, всички тия движения са малко или повече костюмирани )
Cosplay възниква в Япония, но е много разпространено по света хоби, движение, субкултура – наречето го, както ви харесва. Дори подочух, че на последния фестивал голямата награда била грабната от бразилци. Според както пише в Уикипедията, думата е абревиатура, произхождаща от английските „costume“ и „roleplay“. В центъра на тази субкултура е преобличането в костюми на любими герои, преди всичко от аниме и манга, но също така от филми, електронни игри, далеч по-рядко – имитиране на специфичния имидж на любими звезди от шоу-бизнеса. [Можете да прескочите следващия абзац и да отидете направо накрая – там има нескопосано клипче със снимки на истински косплейъри]
Впрочем, изследователите намират, че аниме-манията е един вид еманация на постмодерното, че дискурсът на аниме напълно се вписва във философските теории, възникнали в информационната ера (например, на Слотърдейк, смея да предположа). Някои допускат, че съвременното общество всъщност е суперплоско, визуално и точно заради това става възможно разрушаването на йерархията между централно и периферно, информацията се събира не като знание (това изисква някава йерархичност), а като база данни, в която всичко е еднакво важно. Например, детайлното познаване на костюма на героя е не по-малко съществено от всеки друг тип информация.
Но за косплейърите не е без значение одобрението на събратята – снимките са от сайт, специализиран в хостване на снимки от самите участници, които имат нужда от оценките на другите:

[rockyou id=74413831&w=426&h=319]

Допитване

21 юни 2007

Poll: Какво е cosplay?

Update: След дълга и неравна борба с WordPress.com най-после се предадох и публикувам само линк към допитването. Възможните отговори са:

– игра на карти

– субкултура

– технология

– нямам представа

Само че, за да отговорите, трябва да използвате линка и да отидете на страничката с допитването. Предварително благодаря за положените усилия!  

Много мило!

13 юни 2007

Точно в момента един господин (Александър Витанов) от „Информационни системи“ обяснява (по БНР), че при увеличаване на клиентите им, неминуемо ще се увеличи и цената на услугата „електронен подпис“. Щото фирмата щяла била да има повече работа…

Изненада-а-а!!

Аз пък, що така си мислех, че при пазарните отношения се случва обратното. Пак нещо не съм доразбрала, явно (