Празници и пожелания

31 декември 2007

По празници обикновено се пожелава мечтите да се сбъднат. Ама какво да пожелаеш на млада дама, чиито мечти вече са се сбъднали? Има ли значение какви са били мечтите – да се омъжи сполучливо, да стане фолк-звезда или тв/радио водеща? Нейната мечта е сбъдната. Друг е въпросът дали това е мечта или просто житейски план. Но щом самите млади дами го определят като мечта, значи е последен пункт в житейския им план. И после какво? Ех, да ги съжали човек, ако мечтите им се реализират толкова рано.
Ей-сега едно мило момиче обяви по БНР, че мечтата й да застане пред микрофона на националното радио се е сбъднала. И обеща тя и нeйните колеги, застъпващи на смяна след 20 ч. в Новогодишната нощ, да приковат вниманието ни. Мерси, не употребявам. Аз изключих приемника, оставайки да правя баницата в тишина. А хлапетата от блока решиха проблема съвсем нетрадиционно – излязоха да ритат топка. Браво на тях! За предпочитане е пред избора на батковците им да усилят децибелите на пиратките. Така че с моята тишина нещо не се получи ))Нищо. Да са живи и здрави! И да сбъднат мечтите си! Ама истински – не само да хванат микрофона, а и да могат да си служат с него по предназначение. „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш“, написа някой и заслужава признание като човек сбъднал мечтата си, дори да не го е измислил той – просто го публикува и всички го научиха. Младата дама може и да може да води радиопредаване и даже е опитала и решила, че е лесно, но забрави да предупреди слушателите, че по пианиста не се стреля не само когато „толкова може“, но и когато са му дали грешна партитура. Просто някой трябваше да й даде в университета точните ноти – например, да почете нещо от Рабиндранат Тагор, като следното:
„Един само брод е
сред речната шир –
ти бягаш от къщи,
пък аз се завръщам…“
Или казано по друг начин: „Да не учи младата дама краставичаря краставици да продава „. Не, не е това. Краставиците са си краставици, аз говорех за мечти. Сбъдната мечта ли е да срещаш хора, които се връщат от там, накъдето си тръгнал, и да им проповядваш представата си за него, за онова заветно място, като истина? …
Хайде, че баницата ми е готова. Да ви даде господ живот и здраве!, и да не чакате от медиите отговори, а въпроси. Защото правилните отговори ги знае само един, знаете кой, нали. Или? ))
Честита ви Нова година! Да се сбъднат мечтите ви и тези на вашите близки! До година, до амина! Здраве и късмет!

Меню

27 декември 2007

J. Sheekey, Ковънт Гардън, Лондон:
1 порция омар на скара
1 порция пай с риба
1 порция зелен фасул
2 чаши (големи) уиски Macallan
1чаша Sauvignon blanc
1 бутилка минерална вода
1 еспресо
1 макиато
–––
Общо £108.06

Само дето не пише кой е платил сметката – Умберто Еко или The Financial Times? Иначе отчетът е чинно поместен в края на разказа за беседата между италианския писател и редактора по изкуствата на финансовия ежедневник. Разказът си струва да бъде прочетен.
Очевидно, Еко умее да подбира журналистите, на които дава интервюта. Някой да е чул по негов адрес упреци за принадлежността му към детската организация в партията на Дучето? А той до днес пази членската си карта. Гюнтер Грас кри подобен факт от биографията си цели 60 години. Защо? Били са деца. Или това не ги оправдава?

Blogged with Flock

Tags: , ,

Коледен подарък

26 декември 2007

Играете ли покер? Не си падам по игрите, не мога да я усетя тая тръпка от комара. Вярно, че е Коледа, но не споделям тия неща с вас, за да ви се изповядвам. Ограниченията пред хазартния бизнес слабо ме вълнуват. Че САЩ излезли от GATS, че приели забранителни норми по отношение на банкови транзакции що се отнася до онлайн казина в чужбина… не ми е първа грижа. Ех, ЕС, Япония, Канада се били почувствали засегнати и възроптали. Но после пък се разбрали – получили други компенсации, както става между делови партньори. Ама Антигуа и Барбуда не мирясали – в края на август подали иск пред СТО за $3.4 млрд с идеята, че загубите им от пропуснати ползи за хостваните онлайн игрални сайтове на базирани в страната сървъри, за заетостта на островите и пр. възлизат поне на $7 млрд. От САЩ възразили, че тия пари са повече от годишния национален доход от стоки и услуги на държавичката (площ – около 442 кв.км, нас. – около 70 хил., от които около 1000 заети в бизнеса с онлайн казина).
И сега идва изненадата – СТО решава, че Антигуа и Барбуда има право и следва да бъде възмездена: освободена е от задължението да спазва интелектуалните права на американските продукти. Филми, тв програми, музика, търговски марки и т.н. няма да се ползват със закрилата на властите в страната. Сещате ли се какво означава това? Американски представители призовали Антигуа и Барбуда да не бърза да се възползва от победата, да чуе все пак какво големият съсед ще предложи в замяна. Да видим дали Антигуа и Барбуда ще последва примера на Еквадор, който склони да не се възползва от аналогична възможност и прие някои търговски отстъпки, направени от ЕС като изход от „банановия“ спор.

Powered by ScribeFire.

Предколедно

23 декември 2007

Оня ден минавах през подлеза на „Плиска“. Един цигулар свиреше чардаш на Калман… Е, не толкова виртуозно като Максим Венгеров, но на това място и в тоя студ… – не знам дали Венгеров би бил толкова виртуозен ))
Все едно, напомни ми за по-важни неща от вечното бързане. За любовта към ближния, например. Да си спомним какво казват теолозите по тази тема:
Без любов всичко е нищо:
Умът без любов прави човека хитрец;
Вярата без любов прави човека фанатик;
Честта без любов прави човека високомерен;
Властта без любов прави човека насилник;
Знанието без любов прави човека неотстъпчив;
Истината без любов прави човека критикан;
Богатството без любов прави човека алчен;
Възпитаността без любов прави човека двуличен;
Задължението без любов прави човека раздразнителен;
Доброжелателността без любов прави човека лицемер;
Справедливостта без любов прави човека жесток;
Отговорността без любов прави човека безцеремонен“.
Обичайте ближния и му прощавайте грешките, за да прощава и той вашите. Или поне се запитайте защо тия неща ви ги говори атеист ))
Весела Коледа!

Наследникът

23 декември 2007

След като The Guardian публикува данните за евентуалното благосъстояние на руския президент, сега се появиха предположения за финансовото обезпечение на живота на провъзгласения за наследник Дмитрий Медведев. Доцентът по право Генадий Мишин си позволява да се усъмни във верността на състоянието на Медведев такова, каквото е според имуществената му декларация. Наследникът вече две години подред декларира, че живее изцяло само от заплатата си и няма никакви странични доходи. Правистът се чуди какво е станало с доходите му, реализирани в периода до 1999 г., когато Медведев е бил съдружник в едно от най-големите във финансово отношение руски предприятия „Илим палп“.
„Илим палп“ е регистрирано в Петербург през 1992 г. и е смятано за най-големият играч на пазара на дървесина и хартия в Русия – компанията е на първо място в Европа по запаси от дървесина, произвежда 77% от картона в Русия и 61% от целулозата. През 2005 г. стойността на холдинга е оценявана на $1.5 млрд. Сред съоснователите му е предприятието „Финцел“ с 40%. От своя страна Медведев има 50% участие във „Финцел“. До 1999 г., когато по официалната версия се скарва със съдружниците си. По съвпадение тъкмо тогава започва проверка на Сметната палата. Пак случайно точно тогава Медведев става държавен служител и по тази причина не влиза в топ 100 на руското издание на Forbes (нали си спомняме, че редакторът на това издание Пол Хлебников бе застрелян през 2004 г. в Москва). Интересното е също, че Медведев е бил директор по юридическите въпроси на „Илим палп“, а предприятието е обвинено в „юридическо поглъщане“ на конкурентите си по същата схема, заради която Ходорковски бе осъден и лежи в затвора.
Публикуването на тези данни, както и на информацията за личното богатство на Путин само подсказва, че битката в Кремъл продължава. Още повече, че писмото на руския юрист липсва от сайта на изданието, за което съм абонирана, въпреки че се появи в RSS-четача ми. Затова и не давам линк към него. Затова и подлагам достоверността му на съмнение.

Хайку-ден

22 декември 2007

Днес, 21 декември – денят на зимното слънцестоене, е национален хайку-ден. По този случай си позволявам да поствам лош превод на блестящо киго тристишие:

леден студ, кафява киша
тихомълком се просмуква в кожата
и намира дупката в чорапа

Човек на годината

22 декември 2007

За тази година – знае се кой е. Да споменем, че Сталин е бил два пъти носител на званието – през 1942 г. (за Сталинград) и през 1939 г. (заради договора с Хитлер). Самият Хитлер е бил човек на 1938 г. (за пакта от Мюнхен). Вярно, миналата година бяхме ние, c’est la vie. Но не е там работата, има и по-интересни неща.
Като например това, че за едната бройка изложбата „От Русия: Френски и руски шедьоври на живописта“ да не замине за Лондон. Не е заради Литвиненко, казват от руското министерство на културата, просто англичаните не били предоставили достатъчно гаранции, че наследници на притежателите на платна, рисувани от Матис и Ван Гог, няма да спечелят съдебни дела срещу Русия за неправомерна национализация. Ама английският парламент спешно ще приеме закон и изложбата май ще бъде открита на 26 януари, както е било планирано.
Като става дума за класика нещата са си ясни. Виж, „Ерата на милосърдието“ няма този късмет, защото авторите й са още живи. Пък и живеят в Москва. Известната фототворба на групата „Сини носове“ в последния момент бе извадена от сбирката „Соцарт: Руското политическо изкуство“, защото била „позор за Русия“ и „порнография“, както обясни руският министър на културата.
Пак заради „разпространение на порнография“ може да бъде обвинен книжарят Борис Куприянов. Той продавал книги (преводни), които наранили чувството за приличие на служители в прокуратурата. Нищо, че тези книги се продават във всички московски книжарници вече 3-4 години и издателят им тия дни е получил награда за дейността си. Нали все отнякъде трябва да се почне с изкореняването на зловредното влияние.
Но това са дребни кахъри. Днес BBC съобщава, че Тони Блеър станал католик.