Допитване

30 май 2008

Можете да посочите повече от един отговор

„Днес, когато съществуването на книгата се подлага под съмнение заради екрана и компютъра, тази изложба идва да покаже необичайните начини, по които книгата е третирана от водещи художници на съвремието и близкото минало“. Така Музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон представя еспозицията „Кръв върху хартия“.

Този блог („Аз чета“) има за цел да представи читателски отзиви за новоизлязли или новопрочетени/препрочетени книги. Но изкуството на книгата не се изчерпва с текста. Ако книжното тяло има конкурентни предимства пред e-books или audiobooks, това е точно изкуството на книгата. Книжното тяло като произведение на изкуството.

Кои са авторите, дали своя принос към това изкуство? Матис и Пикасо, Брак и Анселм Кийфър, Аниш Капур и Гьорг Базелиц, Робърт Раушенбърг и дори Деймиън Хърст. И Джеф Кунс:

Впрочем, тия дни доизслушах аудиоверсията на „Клуба Дюма“ (автор – А. Перес-Реверте; тази книга е в основата на „Деветата порта“ с Джони Деп, ако си спомняте). Романът е бестселър. Съдейки по аудиозаписа, ми е трудно да разбера защо. Аз го изслушах с удоволствие, защото съм букинист по душа. Но за хората, на които изкуството на книгата е безразлично, – защо биха чели това произведение? Криминалната интрига не е върхът. Образите не са велико постижение на автора… И самият Перес-Реверте май не се е стремял към уникалност на характерите. Струва ми се, той се е забавлявал най-вече от интригите около издаването на една книга във времената отпреди повече от век. Без значение, с какво съдържание е била тази книга – приключенски роман („Тримата мускетари“) или диаболично съчинение от Средновековието.

Главното е изкуството на книгата.

Превратности

1 май 2008

Представете си такава ситуация:

Поръчвате на майстор да ви изработи някакъв предмет. Предметът е уникален, произведение на изкуството. Само че майсторът умира преди да го завърши. Цялото село знае, че сте поръчали нещото и сте го платили, че го държите прибрано, защото не е довършено, но много го цените и се гордеете с него.

И един хубав ден (или нощ), тридесет години след смъртта на майстора, в дома ви нахлуват крадци, обират всичко ценно и подпалват къщата. Вие успявате да избягате, но с едната риза на гърба си. Ценният предмет минава от ръка в ръка, при това повечето продажби са надлежно оформени. Викате цялото село за свидетели, че вещта е ваша и трябва да ви бъде върната. „Ядец, – казва съдът, – докажи го. Да си си пазил документите. Виж как хората си ги пазят и ми ги показват. Ама къщата ти била изгоряла, аз какво да направя. Да си си мислил“.

Съдът е австрийски. Върховен. Решава, че след като наследниците на Фердинад Блох-Бауер не са в състояние да докажат, че незавършеният портрет на Амалия Цукеркандъл (Климт) е бил конфискуван от нацистите, той трябва да си остане при сегашните собственици. Въпреки приетия през 1999 г. закон, според който тежестта за доказване се прехвърля тъкмо върху сегашните собственици – те трябва да докажат, че не са получили спорната вещ благодарение на конфискуването й от нацистите. След влизането в сила на този закон наследниците на Фердинанд Блох-Бауер се пребориха да им бъдат върнати пет други творби на Густав Климт, сред които и знаменития първи портрет на Аделе Блох-Бауер.

Но за две години много вода е изтекла в Австрия…