Лично

Вероятно трябваше да постна това в Persona grata. Но след като ще нарушавам собствените си правила, нека да е и това – в края на краищата, вещите не съществуват всяка сама за себе си, етикетът не прави нещата, а прекият път не е най-добрият 🙂
От известно време ме занимава изкуството readymade – когато художникът взема някакъв предмет и го излага в галерията с или без някаква обработка. Затова спонтанно нарекох поредния си блог-проект found object (другото име на това арт-направление). Направлението си e стогодишно, не е последен писък. "Писуарът" на Дюшан вече е класика. Само че преди него той излага велосипедно колело върху дървена табуретка. И този експонат има своя естетически смисъл. А както казва моят приятел с ник Меката шапка, изкуството трябва да мине първо през други части на тялото и чак след това да стигне до главата, не е както го мислят концептуалистите.
Но в readymade-изкуството има нещо, което не му позволява да отшуми вече цяло столетие. Може би, това е бунтът срещу етикетите. Ако едно нещо е произведено като автомобил, то не може да служи за друго. Ако човек ходи с торба на гърба, той не може да не е сисадмин, примерно 🙂 Затова художниците вземат автомобила, отнемат му назначението, смисъла му на съществуване като средство за придвижване (без да го лишават от символа на движението) и се опитват да кажат нещо екзистенциално чрез него. Това правят датчанинът Михаел Елмгреен и шведът Ингар Драгсет, за които писах в поста "Пряк път".
Ако имате желание, ще видите инсталацията им Short cut, част от която е каравана, пропаднала в дупка на пътя. Другата им творба е осквернен Ролс-Ройс, омазан с катран и облепен с птичи пера. Кога човек пропада в дупка, кога гордостта му бива унизена?
На всеки се е случвало. Даже и да не е толкова трагично. Като ми се случи на мен, мога да отида на "Кракра" 4 при Митко Новков – той дава психологически консултации.
Чудя се, как добрите хора избират този занаят – психологията. Трябва да си нечовешки издържлив… Ама това е съвсем друга тема.

Powered by Qumana