Изчезналите столетници

10 септември 2010

Знаете, нали, за случая със Соген Като, считан за най-възрастния жител на Токио. Когато служители в общината решили да посетят 111-годишния си съгражданин, за да го поканят на тържество, посветено на уважението към възрастните хора, те намерили 30-годишна мумия. Над 80-годишната дъщеря на Като обяснила, че старецът решил да се превърне в жив Буда и забранил да се влиза в стаята му. Близките стриктно изпълнявали волята на главата на семейството. Но са арестувани и обвинени в мошеничество, тъй като от сметката на покойника наскоро била изтеглена голяма сума.

Разбира се, западните информационни агенции поставят акцента върху пробойните в пенсионната система. Лео Люис пише в The Times, че цялата структура на японската администрация се базира на презумпцията, че хората не лъжат. Да ама даже японците лъжат. И сега се налагало да се променят правилата на фунциониране на социалната система. Защото човек може и да се ожени без да присъства лично. Достатъчно е пред органите да бъде представено съгласие, подпечатано с личен печат. А „личен“ печат всеки може да си купи от будката отсреща. И този печат с фамилията е по-важен от собственоръчния подпис. Колкото и да е странно, нещата стоят именно по този начин. Когато наемах жилището си, поръчителят ми попълни всички необходими документи на ръка и се подписа, но беше забравил печата си. Това се оказа голям проблем за посредническата фирма. Както казах, печати се продават буквално на всеки ъгъл. Но администрацията не допуска, че на някого може да му хрумне да злоупотреби с тази възможност. Е, сега се разбра, че на хората не само им хрумва, но и го правят.

Съобщава се, че случаят с Като е станал повод за мащабна проверка. Целта на проверката обаче не се изчерпва с необходимостта да се установят и други случаи на измама. Защото внучката на 113-годишната Фуса Фуруя е съобщила за изчезването на баба си. След семеен скандал със снахата, старицата напуска къщата и оттогава никой не я е виждал. Изчезнала е и най-старата жителка на Осака. Обществото иска да знае какво се случва с възрастните му членове. Защо се е стигнало до там, че да се разкъсат здравите връзки в традиционното японско семейство. Има ли държавата някаква отговорност? Не е ли това последица от прекаленото „американизиране“, от насаждането на непривичния за азиатците култ към неприкосновеността на личния живот?

Както съобщава NHK, нищо не се знае за местонахождението на повече от 230 хил. столетници. Предполага се, че повечето от тях са загинали по време на Втората световна война, но по обясними причини това не е регистрирано и по документи те продължават да живеят. Други хора са емигрирали и са починали в чужбина, но няма процедура, според която японските власти да бъдат уведомени за кончината.

Възможно е да бъде взето решение хората над 120 год., за които няма данни за местожителството им, да бъдат отчислени от официалните регистри без проверка на статута. Така със сигурност ще се намалят възможностите за измами. Но по-важното е, че започва дискусия за ценностната система на съвременното японско общество, за откъсването от традициите, което вече е видимо и за случайния турист.

Странна шизофрения на „западните“ общества. От една страна, продължават тромавите си опити да наложат собствената си ценностна система на другите общества. От друга страна не възразяват тази ценностна система да бъде разяждана отвътре. И какво тогава „пробутват“ на другите?

–––-

Постът ми до голяма степен е провокиран от отзива на Longanlon за една книга, която му импонира с това, че авторът „запазва типичното си европейско мислене и го прилага като мярка към всичко, което вижда“. Няма лошо да мислиш каквото и да е. Стига да не караш другите да „приемат“, че това е единствено правилното мислене. И да съдиш хората според собствените си представи за нещата.

Също така, склонна съм да приема в някаква степен становището на Лев Любимов, че идеята за политическа коректност все повече се превръща в агресивно преследване на инакомислието.

И всичкото в контекста на древната мъдрост „кой си, къде си“ и т.н.

Знаем ли?

2 Responses to “Изчезналите столетници”

  1. Longanlon Says:

    ами аз съм привърженик на викторианския, европа-центричен възглед за културите, според който т.н. западна култура е носител на ценности, които заслужават да се живее според тях, а останалите кутури са малко или повече (някои изцяло)акани и трябва да бъдат по възможност претопени и унищожени

  2. illa Says:

    т.е. би се главил за асистент на Тери Джоунс? верно?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: