Казусът Christie’s vs. Векселберг или Медии ли са блоговете

24 юли 2010

Ако се вярва на Google, българските медии (с едно показателно изключение) нищо не са казали за иска на фонд Aurora Fine Arts Investments срещу Christie’s, а то си направо скандал.

Веднага след създаването си през 2005 г. офшорката купува на търг, организиран от аукционната къща, картината на Борис Кустодиев „Одалиска“ за $2,9 млн. Следващата година платното е доставено в Москва и фондът го предоставя за анализ на руски експерти, посветили се на работите на емблематичния за първата четвърт на ХХ в. художник. Като отличен студент Кустодиев получил стипендия и през 1903 г. заминал за Париж за няколко месеца. През това време посетил Германия, Италия и Испания. Иначе си живял цял живот в Русия. През 1909 г. му е поставена диагноза туберкулоза на гръбначиния стълб. Претърпял няколко операции, след които изпитал известно облекчение, но през последните 15 години от живота си е прикован към инвалиден стол. Умира в Петербург през 1927 г.

Предвид тези факти, може да се предположи, че основните специалисти по творчеството на Кустодиев са в Русия. Но Christie’s има свое виждане по въпроса. От Къщата настояват за химически анализ на картината, за да се установи датировката й. Руските експерти казват, че не оспорват епохата на създаване (те отнасят работата не към 1919 г., а към втората четвърт на ХХ в., което няма как да се докаже чрез химически анализ). От Christie’s пък намекват, че може и творбата, която са продали и изпратили в Москва, да не е идентична с тази, която е им е върната с рекламация. Хората на Франсоа Пино са изненадани от подхода на руския олигарх – те са свикнали да се договарят с купувачите, претендиращи, че са заблудени, по извънсъдебен път. Ако Векселберг спечели процеса, това би бил неприятен прецедент за аукционната къща.

Традиционните български медии не удостоиха с внимание този случай. Така или иначе, хората с интереси към проблема, владеят езици, ползват Мрежата и няма начин да не са в течение. Другите – не ги е грижа. За да „зацепи“ масовият зрител, че това е скандал, трябва да му се обяснява. Пък и на новинарите са им нужни обяснения да схванат същността и да представят новината като скандал. Без друго, скандали – бол, с лопата да ги ринеш. Чак до този не са опрели.

Така де, утрирам, както казват руснаците, демек: опростявам нещата.

И какъв е смисълът на този пост? Новина ли съобщавам или се правя на интересна, за да заслужа вниманието на публиката? Предвид скучния език, който съзнателно избрах за случая, явно не е второто. Пък нали „нищо не се е случило, ако не го покажат по TV“, значи и първото не е. Какъв е смисълът да си водиш блог по принцип?

Георги Лозанов не би нарекъл блоговете медии. Те били „по-скоро нов тип журналистика“ (apropos, какво е определението за журналистика?). Нели Огнянова е по-близо до собственото ми разбиране: ако блоговете са нови медии, то „нови медии е категория, която доста свободно (к.м.) обхваща новите форми на комуникация„. Форми на комуникация за хикикомори, т.е. съвремени отшелници, които нямат нужда от поклоници. За такива се самоопределят близо 700 хил. японци. На Запад ги кръстиха „мъжете омега“ (omega male). (Да бе, сякаш няма и жени такива, ама нейсе, сексизъм отвсякъде).

Те, очевидно, не са журналисти, макар да пишат нещо из нета. Журналистите получават заплата за това, че съобщават какво къде и кога се е случило. Пък редакторите публикуват само това, което (би трябвало да) интересува публиката. Хикикомори съобщават на света това, че те съществуват и не им пука какво къде и кога се е случило без тях. И на света не му пука за тях. Комуникацията май нещо куца, но какво от това? То и архитектурата е вид медиа, ама малко са тия, които разбират посланието. Да не говорим за съвременното изкуство.

Всичко е в интернет: картини, филми, вестници, телевизии, лични дневници, „втори животи“… Пускаш другите в спалнята си, но не в тази, която е, а в тази, която искаш да изглежда. Интернет, като техническо средство, посредничи. В този смисъл е медиа. Както и пресата на Гутенберг. Всичко е медиа. Всеки може да бъде посредник. Всеки и всичко. И да: ..“време е да се обсъди какво да се включи в обхвата на горното понятие“, както заключава Нели Огнянова (в хартиената публикация на в.“Капитал“).

Не знам дали му е дошло времето. Интернет като технология преформатира конвенционалните граници между лични и граждански права и свободи. Изначално. (За принципите, върху които се гради авторското право, тук не говорим изобщо).

6 Responses to “Казусът Christie’s vs. Векселберг или Медии ли са блоговете”

  1. in2h20 Says:

    Ок
    да питам нещо
    Може ли без интернет ?
    А без второто поколение медии ?
    Ще ти дам отговор от библиотека – не може. От infinitive loop – цъ.
    Всеки е медия днес.
    Всичко, дето ми се случва – он или офлайн – е напълно реално. Всеки бизнес преформатира, да ползвам израза ти, модела си към аз-а, мен. Всяка институция взема индивида на фокус.
    Законодателството изоставало..е, като кога ли не.
    Някои живеели снощи, вчера, лани..добре де, не може всички да сме красиви, модерни и да гребем познание свободно.
    Самият въпрос е грешно формулиран изначало.
    Грешно формулираните въпроси подвеждат и допринасят с грешни отговори.
    Трябваше да ме питат защо съм медия ?
    Новите характеристики на блога като медия – откъде паднаха ? Защо няма нужда от традиционни медии, какво липсва там .. масовката, която правилно си отбелязала.
    Масовката умира.
    Мисля че е страхотна новина !


  2. Блог-постовете са вид „Хайд – парк“ като този в Лондон за свободно волеизлияние,което е част от Демокрацията.

  3. illa Says:

    @Лилияна, да, няма спор.

  4. illa Says:

    @in2h20,
    по въпроса за грешно формулирания въпрос нямам въпроси.
    Как да определиш нещо като медиа като няма определение за медиа ))
    Той навремето Сократ го поставил този въпрос (дали има корелация между същността и техническите средства), ама нямало кой да го чуе. Витгенщайн направил някакъв плах опит да го върне в дневния ред, ама си знаел, че ще удари на камък. Не че и сега няма да бъде заобиколен за по-удобно.

  5. in2h20 Says:

    Капитал се юрнаха да дирят стандарти за качество на писане, щото нали – някои медии са текстови.
    Успееш ли да опишеш нещо, поставиш ли го в някакви (качествени) рамки, voila – случи се, има го, трябва да се адаптираме към съществуването му.
    А блоговете, както и мрежата в републиката са далеч от достъпни.
    Достъпност получи ново прахопотупване след Читанка и дискусията кой как чете днес; но не получи разпространение.
    Мисля си, че докато разни сили държат достъпността до познанието, в тч, интернет далеч от индивида, ще продължаваме да скачаме по грешните въпроси.

    От моята камбанария, гледам на мрежата съвсем рационално като на феномена генерирал невиждана в историята вълна работни места.

  6. illa Says:

    Няма лошо да има стандарти за добро писане/говорене. Защото без текст трудно се минава и в най-визуалните медии. Стандартите пък улесняват. Във всичко е така.
    Описването и подреждането на нещата винаги крие опасности заради неизбежните грешки, но „такова се ля ви“ ))
    Колкото до работните места, всяка нова технология закрива един тип работни места и отваря друг тип. Нищо ново под слънцето.
    Това за достъпността е отделен въпрос, много голям въпрос, с много аспекти и пр.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: