„Имаш ли блог?“

9 юли 2010

Такъв въпрос задава издателство ЛИК. И продължава: „Ако обичате книги, имате блог и обичате да четете или пишете рецензии за книги, защо не напишете една рецензия за наша книга? Или може би повече от една…“.
Вярно е, че напоследък се нароиха сайтове и блогове, посветени на книгите и четенето. Отрадно!
Традиционните медии загърбиха мисията си да осведомяват за събития, които на първо четене се разминават с представите за популярна култура. Ако изобщо обръщат внимание на някоя книга, това в повечето случаи напомня жанра „платена публикация“.
Слава богу, много хора почувстваха празнината в информационното пространство и новите медии побързаха да я запълнят. Ето че и издателствата усетиха сладостта на възможностите за директно общуване с публиката.
Разбира се, блогърите са сред ухажваните. ЛИК подхваща кампания, която прилага традиционната практика на издателските къщи да пращат сигнални екземпляри от продукцията си на масмедиите, за да бъдат литературните наблюдатели в час относно новоизлезлите заглавия. И евентуално, да разкажат за тези, които са им направили впечатление. Похвално е, че ЛИК са решили да направят същото, но не за мастити критици, а за обикновени блогъри. Достатъчно е само блогърът да избере едно от предложените в блога на издателството заглавия и да съобщи избора си на e-mail: lik ат tea точка bg.
Освен другото, радвам се, че точно от това издателство са подхванали подобна инициатива, защото профилът му предполага по-ограничени тиражи, предназначени за по-подготвени читатели. Поради това такива издателства се нуждаят от по-голяма подкрепа, за да продължават да извършват общественополезната си дейност.

8 Responses to “„Имаш ли блог?“”


  1. Наистина е хубаво, че започват да се усещат, че може да имаме взаимна полза както един за друг, така и за всички читатели.

  2. illa Says:

    Така е. За издателствата, от които според мен има най-голяма полза, нещата сега са най-трудни. Тия издатели, които се интересуват само от бизнес-резулататите си, нямат нужда от подкрепа, те си се оправят. Тия последните се грижат за продажбите, не за читателите.

  3. in2h20 Says:

    Блоговете имат читатели
    Ерго
    делите същата целева група, макар интересите ви да са в двата ъгъла на пространството
    Блогър бе професията на 2008 в цивилизациите
    Най амбициозна бе млекопреработвателната компания, която след кризата с Мохамед илюстрациите загуби почти целия си арабски пазар

  4. in2h20 Says:

    Сега прочетох и самото предложение. Написано е на лош български. Разбирам защо имат нужда от рецензенти. В издателството няма хора подготвени да демонстрират високи езикови и културни умение, жалко

  5. illa Says:

    in2h20,
    относно първия по ред коментар: професионалните блогъри са си професионални.
    Може би гледам твърде романтично на нещата, но докъм средата на ХІХ в. никой не е писал професионално, т.е. с цел печалба. За сметка на това, много от пишещите са писали професионално, т.е. така, че днес наричаме произведенията им класически.
    В крайна сметка, какво значение дали някой пише за печалба или не, важното е какво е написал. Виж, по отношение на издателите, това е важи. Ако главната цел на издателят е да печели, на него не му пука какво е качеството на продукцията му. Интересуват го само продажбите. И PR, който пробутва по един и същ начин салама и книгата. И в единия, и в другия случай качеството на стоката е ирелевантно. Важното е да се продава.
    Ерго, блогърстването все още не е масова професия. За масата от блогърите все още важно е усещането за мисионерство. Така че те не делят аудитория с никого. Те се опитват да противодействат на монопола, най-общо казано. Който както и да разбира такива понятия като „монопол“ и „противодействие“, и другите понятия също.
    Моля за извинение, ако не съм разбрала правилно коментара ти. А за многословието си – тем паче.

  6. illa Says:

    in2h20,
    относно втория по ред коментар…ех! И качествената продукция трябва да се продава. А продаването е професия. Някой взема решение какво си струва да бъде издадено и този някой е високо ерудиран човек с „високи езикови и културни умения“. Друг взема решение как да продаде продукцията.
    Ако потребителят не може да си позволи да купи произведеното макар да се нуждае от него, а този, който може да си позволи, има други интереси?
    Ти ми кажи дали няма смисъл да се опита всичко, за да се запази възможността за издаване на качествени четива. И да се абстрахираме от някои подробности. Може би няма смисъл?

  7. in2h20 Says:

    Нямам време и ти пиша дълго писмо, дето бе казал поета))
    Всъщност, през крачола ми е кой пише професионално. Аз съм тук с една задача – да се забавлявам. Стандартът включва оценка как се справя автора с родния си език.
    Намира ли темата. Демонстрира ли творчески дух и култура. Затова ми е прелетно лесно да пропускам седмични дайджести от семейството на Майк Рам.

    В конкретният случай, с ЛИК – очакването е леко по-различно. Те ТРЯБВАШЕ да владеят умението да комуникират. От тях МОЖЕШЕ да идват крилати реплики.

    Всяка супа, дето прави 80% от оборота и дава фундаменталната разлика за съществуването на едно издателство – печалба, не е това което аз чета. Аз съм в ония знаменити 10%, заради което автори съществуват, биват колекционирани, цитирани, подарявани и съхранявани за бъднините.
    Аз съм зад всяко електронно четящо устройство като навици. Зад всяко парче софтуер като бета тестващ.
    Днес пишеш зарад мен, щото знаеш че внимавам, коментирам, от време на време харесвам и обратната връзка, общуването е истинската причина за съществуването на това тук.
    Сега остава ЛИК да ме намери и наеме за консултант, за да им обясня грешката в мероприятието:pp

  8. illa Says:

    Колкото и да ме обвиняват в снобизъм, но и за мен истината е в тия 10%. Въпросът е дали ще ги има. Както е тръгнало, 80-те% от издателската продукция ще станат 100%. Издателство, ориентирано към 10-те, е обречено. А издателствата на 80-те% не се затормозяват да обгрижват 10-те. Затова даже и да има грешка в мероприятието, чини ми се, не е от тези, които да го обезсмислят. Сега нещата са такива. Щото и е-версиите пак минават през посредници. Те това е проблемът с професионалното ))
    Ама нейсе.
    Иначе, това за блогърстването като общуване е моя теза )) Твоите коментари са ми бонус.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: