На училище

22 април 2010

На стари години пак съм ученичка. Късметлийка съм – приеха ме в курса по японски за чужденци, живеещи в Осака. Слава богу, оказа се, че курсът завършва в същия ден, до който е разрешен престоят ми тук. Само ден по-рано да бях пристигнала и щяха да откажат да ме запишат. Признах си, че не възнамерявам да живея тук по-продължително, но нямаха формални основания да ме отхвърлят. И така, три месеца няма да имам време дори пощата си да проверявам. Пътувам близо два часа до училището и два часа обратно – с автобус, метро и за две спирки с влак. Много е забавно, но и уморително, разбира се. И разорително – пътят ми излиза към 12 лв. само в едната посока.
В курса има трима французи, една германка, две корейки, една китайка и още една, ама от Тайван и двете не си говорят. Може би, защото още не са научили японски, а родните им езици са различни. Юриан-сан разправя, че и китайците в неговия курс също не се разбират, защото са от различни области на Китай и не всички владеят мандарин. В Хонконг и Макао официален език е кантонския.Забравих за канадеца, който е от азиатски произход – китайски или корейски. Единият французин е мениджър на ресторант със средиземноморска кухня. Преди да го командироват тук е бил в Лондон, в ресторант от същата верига. За другите още не знам нищо. Възрастната корейка изглежда работи тук и е единствената, която може да си говори с учителките. При мен това няма да се случи скоро.
Тази сутрин се звънна. Работник с емблема на електрическа компания ми говореше нещо, аз само повтарях „вакаримасен“ („не разбирам“). Той се попритесни. После дойде колегата му и със знаци ми обясни, че ще правят нещо по инсталацията и ще вдигат шум, та да знам. Това било.
Хайде, че е време да тръгвам.
А да, сакурата вече прецъфтява. Метеоролозите предупреждават, че нахлуват студени въздушни маси и утре през нощта температурите може да паднат до нулата, та селските стопани да вземат мерки, да си покрият растенията с нещо, за да не замръзнат. А цените на зеленчуците нещо са се повишили, ама не разбрах защо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: