Благовещение

25 март 2010

Подсети ме отзарана Марин Бодаков за Яворов. Чувам по радиото, днес било благовещение, пък не се сещам за стихотворението, защото … не чувам звъна, този „празнично тържествен звън/през утрен сън“. Той отеква някъде там, в пространството, което дедите ни са очертали като са строили града. Моят град се е надул и отдавна се е спукал по всички шевове. Не чувам камбаните. Но и камбаните не са същите…
Не са като ония, които чувах точно в 6,30 ч. всяка сутрин. Камбаната на будисткия манастир меко отекваше на развиделяване. Няма как да не я чуеш, ако си буден. Няма как да я чуеш, ако още спиш.
Не съм вярваща. И гледам да не се умилявам. Просто два града. „Ти с горния Ерусалим, аз с отрицанието му…“. И с отрицанието на отрицанието. „Уви, през сън…“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: