За какво молиш Бога?

15 март 2010

Като тръгнах за Япония в началото на декември, тук валеше дъжд. И във Франкфурт, където прекарах седем часа между двата полета, валеше дъжд. И след още един единадесетчасов полет, на летище Кансай валеше дъжд. В Кансай рядко вали сняг. На японците просто не им се вярваше, че малко по на североизток, на минаване през Нагоя, сме видели снежна покривка. Беше на връщане от Токио в началото на януари.
Като тръгнах обратно за България, в Осака се лееше дъжд. Ние бихме го нарекли пороен този дъжд, за японците не беше нещо особено. Във Франкфурт прехвърчаше сняг. Мъкнах сака с брошури и книги през дългия остъклен коридор, вбесявах се, че е толкова дълъг, гледах прехвърчащия сняг и злорадо отбелязвах, че пушачите са още по-зле – след дългия полет на въздържание им се полагаше аквариумна клетка, в която публично да си начешат крастата. Всеки с капризите си.
На летище София било студено, трябвало да си облека връхната дреха. Я да ви видя как след денонощие в самолети и по летища ще усетите какви да е климатични промени. Разликата в часовите пояси е по-дългосрочен проблем за преодоляване. Странно, че по посока на изгряващото слънце изобщо не забелязах това да е проблем. А в обратна посока – трябваше ми цяла седмица да го преодолея. Има ли това някаква връзка със светоусещането?
По друг повод Васил Прасков ми прати линк към YouTube – за филма на Сокуров „Източна елегия“. Просто така, не по същество, запомних репликата „За какво можеш да помолиш Бога?“. Изречена на японски. На кой Бог се молят японците? И за какво не смеят да го помолят?
Може да е заради разликите в климата.
Гледах как се молят в шинтоиските храмове. Пускаш монета (ако си щедър, банкнота), пляскаш с ръце два пъти – за да те чуе ками, към което искаш да отправиш молбата си, покланяш му се двукратно, мълчаливо отправяш прошението си, пак се покланяш и отстъпваш реда си на друг молител. В храмовете обикновено има няколко олтара, посветени на различни камита. Има ками, което можеш да помолиш за вечна любов; има ками, което можеш да помолиш да си вземеш изпита; има камита, които можеш да помолиш за всичко. Трябва ли да вярваш, за да изпълиш ритуала? Теодор не го каза, защото се стесняваше, притесняваше да не ни обиди, но намираше това за светотатство. Разбирам го. Преди да остарея и аз мислех така.
Но сега съм стара.
Правоверните будисти не одобряват японското отношение към будизма. „Пита ме една японка: „Ти се интересуваш от будизъм? От погребални ритуали? Защо?“. Това е то японският будизъм – отъждествяват го със смъртта. Нищо не разбират“ – възмущаваше се китаеведката Деси на коледното тържество на българските студенти в Осака. Често я цитирам, защото се нуждая от предизвикателна гледна точка, за да насоча разсъжденията си нанякъде. И още, Деси не одобряваше омесването на будизъм с шинтоизъм.
Виж. Срамота е да пуснеш по-малко от 100 йени. Ако за всяка молба към някое ками, трябва да пуснеш по 100 йени, хубаво ще си помислиш колко молби да отправиш. А ако толкова много държиш молбата ти да бъде чута, ще дадеш 1000 йени и повече. Голям мерак трябва да е, си мисля.
Аз бях нагла. Всеки път пусках по 100 йени и молех за хармония. Теодор е напълно прав.
И Деси има основания. Когато семейство Айстед ни отведоха до будистко светилище, много хора пляскаха с ръце преди ритуала. „Това е будистко светилище – със сдържано негодувание каза Джордж. – Тук не се пляска“. Малко по-рано, в мексиканския ресторант той сподели, че според него японците са загубили почва под краката си тъкмо заради невъзможността да направят избор между будизма и шинтоизма. „Бащата на Емико – разказа Джордж, – всеки ден ходи в храма и се моли. Младите японци не го правят. Не вярват. Изгубили са вярата в ценностите, които крепят обществото“.
Семейство Хасегава преди това ни бяха завели в музей – фермерска къща от началото на ХХ в. Хасегава-сан отдели специално внимание на две помещения: едното, в което се отдава почит на шинтоистките божества, и другото – будисткото, което е обитавано от духовете на предците. Казах го така, защото тогава си помислих, че може би Деси-сан има основание. Всъщност, в тази будистка стая се извършва ритуал, подобен на този, който едно време са извършвали нашите баби, когато са палели свещ пред иконата в ъгъла, за да поменат скъп покойник.
Не като изобщо да няма универсални ценности. Затова съм склонна да извършвам шинтоистки ритуали без угризения на съвестта. Има нещо, в което вярвам.

7 Responses to “За какво молиш Бога?”

  1. Qni Says:

    Чувството за вина е патент на юдаизма и от там е прескочило в християнството и исляма. а 100 йени са разхищение, нищо че ги има като 1000 йени, хахахаха

  2. illa Says:

    абе 100 йени не са като 1000 йени, ама нейсе
    прав си – чувството за вина е нещо различно от чувството за отговорност
    според теб, кое е за предпочитане?

  3. in2h20 Says:

    За толерантност
    Питах се, какъв човек искам да стана като порастна
    и отговора все е – толерантен; затова всеки ден се налага да възпитавам и другата си страна
    При мен за молитва и желание не се плаща нищо, не се палят свещи, по таваните на църквите висят кораби и свещениците са жени. Почти като в бизнес академия.

  4. Селин Says:

    in2h20, кое е това при теб?

  5. illa Says:

    По принцип се старая да отговарям на всички коментари към постовете ми. Напоследък нещо не съм във форма, не е проява на неуважение това, че занемарих тези си задължения. Моля за прошка. Ей за такива неща бих молила боговете да бях вярваща.
    Но се отнасям с уважение към вярата. Като застанеш пред иконата, светилището или какво и да е там, би било странно да не се запиташ: „За какво искам да помоля? Кое е това, най-важното за мен, заради което бих обеспокоил покоя на боговете? Заради което бих рискувал Господ да ме низвергне, ако сметне молбата ми за недостойна?“
    Сигурно мекият звън на камбаната в будисткия храм, който се разнасяше точно в 6,30 ч. сутринта, ме е навел на такива размисли. Фактът, че можеш да чуеш звъна, само ако си вече буден в този ранен час… че той, звънът не се прави на будилник и няма начин да те събуди, ако още спиш по това време…
    Ей такива двоумения🙂
    Това с корабите, висящи от таваните на храмовете, адски ми импонира. 10q за образа!
    Иначе – в шинтоистките храмове е в реда на нещата да има жени-свещеници. И то си е нормално.

  6. Sah War Says:

    Интересна статия.
    Прекланям се пред отличната Ви езикова грамотност – това да не виждаш граматични, лексикални, правописни или пунктуационни грешки в една публикация я превръща в допълнителна естетическа брошка към предаденото текстово съдържание.

    Поздрави,
    Sah War

  7. illa Says:

    Благодаря за комплиментите


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: