Да бягаш от час

11 март 2010

Японският престолонаследник принц Нарухито е на посещение в Гана и Кения. В Акра той присъства на медицинска конференция, посветена на бактериолога Хидейо Ногучи. В началото на миналия век японският учен прави много открития в областта на микробиологията. В Латинска Америка той започва да изучава жълтата треска. През 1928 г. пристига в Гана, за да провери правилността на хипотезите си. Скоро обаче се заразява и умира от опасната болест. През 1979 г. японското правителство финансира създаването на Мемориален медицински изследователски институт „Х. Ногучи“ в Акра.
Японците проявяват голямо любопитство към Африка. През декември попаднах на телевизионно шоу, разказващо за група млади хора, основали танцов ансамбъл за африкански песни и танци. Те се отнасяха много сериозно и с голямо уважение към фолклора на Черния континент. Стараеха се да постигнат смисъла на всяка нота, на всяко движение, за да го предадат точно. Личи си, че хвърлят доста труд да изучат всичко за танците. И в същото време искрено се забавляваха от това, което правят. Но учението само по себе си е забавление, както каза Хасегава-сан, когато се опитваше да разбере на какво се дължи необяснимия ми мерак на стари години да се юрна да уча японски.
Разбира се, че учението е забавно. Предполагам, доста хора няма да се съгласят с мен. Със сигурност принцеса Айко, осемгодишната дъщеря на престолонаследника, има стабилни аргументи против моята теза. Докато баща й е на височайша визита в Африка тя отказа да ходи на училище и постави дядо си в много деликатна ситуация. Днес, четвъртък, 11 март 2010 г. Агенцията към Императорския двор направи изявление, че техни величества Императорът и Императрицата са били информирани за нежеланието на внучката си да посещава часовете в училище „Гакушуин“. Не е прието императорският двор да дава изявления относно лични проблеми на членовете си. Но след като английската преса по понятни причини изля доста мастило, за да освети проблема, Агенцията към Императорския двор нямаше кой знае какъв избор – проблемът е съществен за японското общество и едва ли щеше да е разумно случката да бъде премълчана.
А проблемът, разбира се, е насилието в училище. Защото принцесата е получила болки в корема на нервна почва, понеже била нападната от момчета от съседен клас. „Била ли е нападната?“, се питат някои английски масмедии. Поводът за съмнението им е, че директорът на престижното училище в първите си изявления отрича принцесата да е имала основания за страховете си. Тя просто случайно налетяла на момчетата, когато те излизали от учебната си стая. И даже има намек, че може тя сама да си е виновна: излязла извън училище, дори си сменила обувките. И като се връщала, тогава се сблъскала с тях. И се стреснала. Затова я заболял коремът.
Ама ще кажете, тя е принцеса, макар и без изгледи да седне на трона, – със сигурност никой няма да смее с пръст да я пипне, значи директорът вероятно е прав. Пък и Императорският двор отначало мълчи вместо да разпердушини родата на невръстните самураи. „Тя е една малка глезла“, си мислите, нали?
Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Проблемът с насилието в японските училища е всеизвестен – тема е на вестникарски публикации, на министерски доклади, на манги. От началото на 80-те години на ХХ в. е така. От време на време се отчита спад в броя на смъртоносните инциденти, от време на време шокиращите случаи се увеличават. Но стрелбата и наръгванията ги има във всички развити страни. Затова се правят международни педагогически конференции и семинари, публикуват се трудовете им, а на базата на техните заключения се променят законодателства и вътрешноучилищни правила.
Истинският проблем е в тормоза. Ако някой не се вписва в колектива, ако е слаб и „нарушава хармонията“, той става обект на подигравки и действия, които не биха били квалифицирани като физическо насилие, но определено имат за цел да унижат потърпевшия. Много се говори за това в обществото.
„Всъщност, – споделя Кьохеи-сан, – проблемът е малко преувеличен. Явлението не е толкова масово. Е, случва се докато момиченцето използва тоалетната по предназначение, съученичките да го полеят с кофа студена вода. Случва се, но не често“.
„То и при нас се случваше навремето да пуснем от прозореца на класната стая на третия етаж водна бомба върху някое приятелче докато излиза от училище… К`во толкова?“ – чуди се Юриан-сан.
„И той какво?“ – заинтригуван е Кьохеи-сан.
„Е, какво – ами качва се на етажа и ни подгонва“ – пояснява Юриан-сан.
„А-а, значи го приема като (дебелашка – б.м.) шега. Играете си. Не е същото“ – заключава Кьохеи-сан.
После се чудехме с Юриан-сан каква е разликата – в степента на намокреност? Съмнително да е така.
Докато проф. Джордж Айстед ни откарваше с колата до дома, реших да подхвана темата. Все пак живее от няколко десетилетия в Япония, отгледал е две деца тук, няма начин да няма наблюдения и да не е наясно каква е разликата.
„Да беше това в България, детето щеше да се оплаче на родителя, а той от своя страна веднага ще посети училищното ръководство и ще постави въпроса повече или по-малко остро“ – излага гледната си точка Юриан-сан.
„Тук не става така“ – парира професорът.
„Защо?“ – изумени сме двамата българи.
„Защото детето не смее да каже да родителите си. Те са заети хора, имат купища проблеми, а то да им сервира още един – няма да го приемат. А ако го приемат, съгласят се, че има проблем и отидат в училище, нали там ще поискат доказателства. Щом не могат да докажат, че случката се е случила, никой няма да предприеме нищо. Никой не иска проблеми. Няма информация за проблема – значи няма проблем“ – в общи линии това обяснява проф. Айстед.
Но Агенцията към Императорският двор не гледа така на нещата. В изявлението й се казва, че представители на Агенцията и на училището през започващата пролетна ваканция ще обсъдят как да решат казуса по начин, който няма да навреди на никое от децата, включително на принцесата, както и на училището.
А отделно, от доста време тече обществена дискусия относно параметрите на образователната реформа в Япония.

5 Responses to “Да бягаш от час”

  1. in2h20 Says:

    Благодаря !
    Често културните различия ми причиняват болки в корема, но в този случай бе по скоро обратното преживяване.
    Да, навсякъде децата са различни..виждаме го всеки ден, четем от вестниците че става нещо, тв в паузите между поредното шоу изсипва жарава около текущ проблем.
    Не е просто дисциплината, не е само шума, не е хиперактивността. Чета американското изследване от средата на 80 ЗАЩО се получава така. Силно ти препоръчвам Nurture Shock

    Около появата на тая принцеса имаше дузина години мълчание. Майка и ту влизаше, ту излизаше от депресии. Монархията бе застрашена от липсата на наследник. Направи нещо за мен, разкажи ни какво става в японското кралско семейство)))

  2. illa Says:

    Нямаш идея колко трудна задача ми поставяш ))
    Наследник във всички случаи има – братът на престолонаследника има син. Затова и спряха разглеждането на промените, които биха позволили Япония отново да има жена на трона. Но това е друга тема.
    Имам чувството, че културните различия имат по-голямо значение, отколкото си мислех. Защото във фокуса ми стояха общества, чиито ценности произтичат от христианството. Може да са подредени по различен начин, но значението на тези ценности не се оспорва, мисля. Какво става, когато едно общество ефективно функционира без да познава ценност като справедливостта? Има ли общество без правда? Излиза, че има.

  3. Селин Says:

    Моя преподавателка по японски от училище е живяла години в Япония. Тя ни разказваше навремето за много високите нива на насилие между учениците в японските училища и на детските самоубийства (Япония била на първо място в света по детски самоубийства). Нейната версия за причините за това е, че според нея много японци вярват, че когато едно дете се роди, в него живее Бога, Буда или нещо от сорта и е така докато навърши 6 години. Съответно децата много ги глезят, не ги възпитават като хората, а само изпълняват всичките им желания. Така децата се превръщали в егоисти, смятащи, че светът се върти около тях и когато изведнъж навършели 6, глезенето спирало, почвали задълженията, отговорностите, както и ходенето на училище – с други деца, смятали до момента, че всичко се върти около тях. И оттук вече почвали проблемите.
    Това, разбира се, е нейната версия за нещата. Тя беше много умна млада жена, следвала и живяла там и предполагам, че наблюденията са й верни, не знам обаче дали само за семействата около нея или наистина е силно разпространено това.

  4. illa Says:

    Селин, има го този момент, но мисля, че е леко преувеличено да се смята, че като навършат 6 год. изведнъж отношението към децата се променя. Според личните ми наблюдения не само родителите, но обществото като цяло е много толерантно към детските лудории дори на тийнейджъри.
    Това, което твърди учителката, може да бъде един от факторите, но не е главният. Поне сега нещата са малко по-различни. Японското общество в момента търпи големи промени откъм нагласи, променя се пред очите дори на външен наблюдател. Преди някоя и друга година може би всичко е било точно така, както казва учителката.

  5. Selene Says:

    Това е било преди 6-7 години, че и повече, имайки предвид, че ни го разказа преди повече от 5. Така че нищо чудно нещата да са се попроменили.
    Разкажи за промените в японското общество? Стана ми интересно.🙂 Аз понеже доста съм се откъснала, а и дори преди като се интересувах не бях много нвътре в нещата и съм любопитна.🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: