Пристигнах

16 декември 2009

Все се чудех защо всичките тия българи, които пребивават в Япония, пазят разказите си само за тесен кръг близки и роднини. Сега ми е ясно: защото какво ли да му разказваш. Както и да го кажеш, пак няма да е точно. Емоциите все напират да опишеш тях, а не видяното. Пък и аз още не съм видяла кой знае какво. Но така да бъде – ще споделям преживяното. Нали на блога тъй по му приляга.
Водих си някакви записки по пътя, но тях ще ги оставя за после. Кацнахме на летище Кансай след дълъг, но не чак толкова уморителен полет. Отправям се към изхода, благодаря на стюардесите и стюардите, и правя крачка по ръкава, тръпнеща в очакване на срещата с Япония. Изненадата не закъснява – веднага се сблъсквам с униформено девойче, държащо табелка с моето име. Радост пълна! От София забравили да ми натоварят багажа. Та, каза госпожицата, като мина през паспортната проверка и стигна до митницата, да я потърся, за да ми помогне да попълня нужните документи. И докато ги попълвахме се оказа, че куфарът все пак е пристигнал. Другият вързоп, каза момичето, ще дойде утре и ще ми го доставят направо в хотела. Слава богу!
От притеснение изобщо не ми направи впечатление, че всички служители са с маски за предпазване от грип. И полицаите с кучетата, които се разхождат между пътниците в зоната за получаване на багажа, и те са с маски. Само кучетата нямат. Нямат и намордници.
Забравих да вметна как при снишаването на самолета под нас се ширна океанът. Не точно океанът, разбира се, а заливът, но се познава, че е част от Голямата вода. Гледката ме развълнува – обичам морето през зимата.
Бях се осведомила как да си купя билет за автобуса от автомат, но не се наложи да приложа теорията на практика. Униформена служителка стоеше на спирката и ме попита за къде пътувам, купи ми билета и нареди на носача бързичко да натовари куфара ми, защото автобусът всеки момент щеше да потегли. Докато пътувахме изпосъбудих насреднощ родата в България, за да изплача мъката си по изоставения от съдбата сак. Внезапно ме осени, че всеки от останалите пътници държи телефон в ръка и нещо си проверява, но само аз говоря. Стана ми неудобно – дали не се смята за неприлично да се говори в градския транспорт? После ми обясниха, че не е така, но даже и да беше, от чужденците не се изисква да спазват правилата за приличие, не им придирят твърде. От нанбан никой нищо смислено не очаква. И правилно.
Около половин час се движихме през индустриална зона – нормално да е край летището. След това се заредиха офисни сгради и няколко от тях бяха опаковани a la Christo. Между корпоративните здания започнаха да се мяркат жилищни блокчета. Етажите се издигаха все по-нависоко. Май бяхме навлезли в собствено Осака.
Магистралите и булевардите са оградени, за да се изолира шумът от трафика. Всичко добре, но туристът е лишен от непосредствено възприятие на близката околност. Само като минавахме по естакадите можех да зърна някоя търговска улица – учудващо тясна, затисната между два реда двадесетинаетажни каменни или стъклени кули.
Не усетих някаква разлика, само по надписа „Osaka University“ разбрах, че вече сме в Суита. Някогашните градчета са част от областта Осака, но не се броят за квартали на големия град, въпреки че имат обща транспортна система и прочее инфраструктурни неща. Даже летище Осака се намира в Тойонака. Аз пътувам с автобуса тъкмо до там. От летище Осака ще дойде да ме прибере бусът на хотела. Ще дойде, ама след два часа. Това ми съобщи едно момче в униформа, което забелязало, че се лутам и ме попита дали се нуждая от помощ. Ами да, разбира се, благодаря!, помолих го да се обади в хотела и да разбере кога и къде да чакам превоза. Момъкът нещо преговаря с рецепцията и се притесни много, че се налага да чакам. Никакъв проблем, във Франкфурт чаках седем часа, какво са още два, при това в края на пътя.
Бусът беше точен до секунда. Хотелът е съвсем близо, но нямаше да го открия сама. Пък и с куфара… A propos, тъкмо днес се чудех как така не се чува шумът от излитащи и кацащи самолети, въпреки че от пистата ни дели кажи-речи само една магистрала.

2 Responses to “Пристигнах”

  1. Михаил Says:

    Браво. Много е интересно.
    Моля пиши още оттам редовно.

  2. illa Says:

    Благодаря!
    Ще се старая


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: