Солта на живота

7 октомври 2009

1956 г. Юкио Мишима и Шинтаро Ишихара на балкон в Токио.

След 14 години Юкио Мишима от балкона на щаба във военно поделение ще призове войниците да извършат военен преврат и след провала на начинанието ще сложи край на живота си по единствения достоен за самурай начин.

А Шинтаро Ишихара от 1999 г. насам е губернатор на Токио.

Какво свързва двамата през 1956 г.? Тогава Юкио Мишима публикува, може би, най-издаваната си творба „Златния храм“, а Шинтаро Ишихара получава наградата „Акутагава“ за първия си роман „Taiyō no kisetsu“(„Season of the Sun“). През същата година романът на Шинтаро е филмиран и брат му Юджиро, който играе в главната роля, се превръща в идол на младото поколение в Япония. Наричат го дори „Елвиса от Осака“. (Юджиро умира от рак през 1987 г.)

Братята Ишихара са родени в Кобе, не в Осака, но градовете са на час път и няма кой знае какво значение къде ги ситуира легендата. Големият, Шинтаро се появил на бял свят през 1932 г., а Юджиро – две години по-късно. Децата почти не усещат войната и почти не разбират защо през 50-те родителите им възразяват против стремежа на младото поколение към епикурейски начин на живот. Братята Ишихара стават изразители на този стремеж.

Точно десет години преди да бъде направена снимката, през 1946 г. Юкио Мишима посещава бъдещия нобелов лауреат Ясунари Кавабата и с негова благословия излизат първите разкази на младия автор. Кавабата умира при неизяснени обстоятелства в същото курортно градче Зуши, в което преминава детството на Ишихара.

През 70-те и 80-те години Шинтаро с хъс се впуска в политиката, заема важен пост в правителството на Такео Фукуда и е министър на транспорта при Нобору Такешита. През 1989 г., след като губи битката да оглави Либерал-демократичната партия, Шинтаро Ишихара пише книгата „Япония, която може да каже „не““ в съавторство с шефа на „Сони“ Акио Морита. Призивът за равноправни отношения със САЩ предизвиква силен отклик по света. В следващите години серия не съвсем политкоректни изказвания на токийския губернатор дава повод на някои наблюдатели да го определят като „японския Льо Пен“.

Но преди това, вероятно през 80-те, Шинтаро Ишихара посещава Берлин и се среща с друг световно известен японски писател, бъдещия нобелист Кензабуро Ое. Докато разглеждат Берлинската стена, те си разказват истории и Ое посъветва сънародника си да запише всички тези случки, в които „има нещо повече, отколкото Шинтаро си мисли“. Ишихара се вслушва в съвета. Така през 1990 г. се появява сборникът с разкази „Waga jinsei no toki no toki“ („The sublime moment of my life“, „Соль жизни“). По признанието на автора, сюжетите са базирани на собствени преживявания и на истории, споделени от приятели и познати. Стилът отпраща към Хемингуей.

В послеслова Шинтаро Ишихара специално споменава „Пъстрата лента“ като разказ, чието написване е насърчено от Кензабуро Ое. Възможно е това да е ключова част на сборника. Вероятно цитатът от Артър Конан Дойл трябва да подскаже на читателя да търси смисъла и причината не там, където изглежда на пръв поглед. А може би авторът иносказателно твърди, че няма по-голям убиец от собствения ни страх.

Разказите на Ишихара са увлекателни, неочаквани за западния читател. Любопитно е да държиш в ръцете си книга, написана от активен политик, при това с несъмнено майсторство.

Впечатли ме образът на С. от „На корта“. Силно ми заприлича на Юкио Мишима. Твърде е възможно да греша относно причастността на Мишима. Но дали това е от значение.

4 Коментари “Солта на живота”

  1. asktisho Says:

    Много хубаво е, че се сети да споменеш двама добре забравени от историята, но за сметка на това истински „джедаи“!

  2. gezatop Says:

    Към 1989г. Акио Морита би трябвало да е извън управлението на „Сони“.

  3. illa Says:

    Тишо, Мишима е, както се казва, екстраординарна фигура. Наскоро в Лондон поставиха пиесата му „Мадам дьо Сад“. Съдейки по отзивите, препечатани в „ЛИК“, май много не са го разбрали, за което вина вероятно има режисурата. Не съм защитник на тезата, че Мишима има велик талант, но е интересен феномен.
    Ишихара и той е нетрадиционна личност. Увлича се по екстремни спортове – гмуркане, подводен риболов; ходил е до Северния полюс на кучешки впряг и разни такива. Но, за негово щастие, не може да се мери с Мишима ))

  4. illa Says:

    @gezatop,
    навсякъде пише, че се оттеглил през 1994 г. Ама не съм експерт по историята на „Сони“, не мога да съм сигурна как точно стоят нещата. По едно време станал почетен президент, така че е възможно и ти да си прав, и моят текст да не е грешен ))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: