В памет на Ървинг Кристъл

3 октомври 2009

Мислех да почна с цитат от анализ на политически коментатор, който се бунтуваше срещу „влиянието на американската субкултура“. Човекът, явно, си спомняше от едно време нападките срещу „кока-кола културата“, но разбираше, че в днешно време идеологическата му критика срещу напитката едва ли ще срещне отзвук, та реши да употреби друг термин („субкултура“), който да му звучи достатъчно страшно. Едно време така страшно звучеше терминът „поп-култура“. Сигурно поради тая причина сега съответните вестникарски колонки се именуват „Entertainment“, щото не върви да са „поп“. Между другото, по градския транспорт тийнейджърите разправят, че чалгата (par excellence поп-култура, да не се бърка с поп-арта) им е писнала и се преориентират към House. Ама снобите сигурно са наясно и са предприели мерки за разграничаване.

Ако се разсъждава логично, поп-културата няма как да е субкултура тъкмо защото е поп и обратното. Но да не се впускаме в подробности. Във всеки случай, ако не друго, поп-културата има по-големи шансове да се превърне в ортодоксална, ако се е зародила като контракултура. Условие, което чалга-културата май е изпълнила. Да се надяваме, че това условие, макар и необходимо, не е достатъчно.

Само преди две седмици почина Ървинг Кристъл, нарочен за кръстник на неоконсерватизма. Независимо дали споделям постулатите му или не, има пасажи в работите му, над които си струва да се замислим.

Поетите и художниците от предишните епохи, казва Кристъл, притежаваха интензивна духовна енергия, енергия, която черпеха от високомерните си амбиции да заменят религията с изкуство – като смислообразуващо начало на живота. Етосът на съвременната контракултура е етос на карнавала. Той е циничен, нихилистичен и експлоататорски. Той открито признава ориентацията си към сензационност и материализъм. Енергията на контракултурата на постмодерна е насочена към себеиздигане, към PR и драпане за грантове. В това отношение контракултурата се превърна в продължение на масмедиите, насърчава ексхибиционизма, а не интелектуалните и духовни стремежи. При шопинга, даже не заради последващия разврат, странните божества се приемат като обичайни и всекидневни. Ще продължава ли това, се пита Кристъл през 1994 г. Първоначалната възбуда от контракултурата изчезна, смята той, вече целият този бизнес предизвиква скука – твърде много са тези lifestyles, твърде много са преходните и простоянно сменящи образа си „индивидуалности“. Но това не означава, че нещата ще се върнат към „нормата“.

Да, не означава.

Само дето по нашите ширини постмодернизмът няма никакви шансове някога да придобие качеството на контракултура от такъв калибър, че да се превърне в ортодоксална култура. Както гледам, той е обречен да си остане екзотична субкултура. В което няма нищо страшно, разбира се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: