За жертвите на информацията

14 май 2009

Тия дни чух, че Теди Москов бил казал, че сега заради интернет сме се наводнили с информация и, понеже нямало било кранче, сульо и пульо лесно научавали всичко, и поради това всякаква паплач имала достъп до всичко, и поради това некадърността процъфтявала. Щото преди само талантливите можели били да пробият блокадата и да се доберат до някаква(каква да е) информация, пък сега нямало било блокада.

Не знам дали Теди Москов е казал точно това – така казаха по радиото. Btw, още не съм престанала да слушам радио. Все още. Така че не знам дали точно това е било написано във вестникарската публикация, нежели пък да знам какво точно е казал Теди Москов. Защото хартиени вестници не чета (с две седмични изключения), tv не гледам (с дребни изключения в някои времеви отрязъци), все още слушам Хоризонт като съпровождащ шум… Искам да кажа, че сега мярката е не дали си пробил някоя информационна блокада, а дали правилно си поставил шлюзовете през информационните потоци – дали правилно си ги идентифицирал потоците, проектирал шлюзовете, преценил капацитета и т.н. Накратко, дали допускаш само тази информация, която ти е нужна, до себе си, и! – дали допускаш цялата информация, която ти е нужна. А как да определиш коя точно е информацията, която ти е нужна, и как да я филтрираш, за да не се удавиш в пороя? Е те, това е. Можем да си говорим за некадърност, може и за друго.

Наглед, дребен проблем – филтрирането на информация. На кои сведения да дадеш ухо, на кои – не. На кои да повярваш, на кои – не. Въпрос на личен избор. Дали е имало Холокост или не, дали е имало арменски геноцид или не, дали е имало баташко клане или не … Въпрос на личен избор на кои факти да дадеш вяра и на кои – не. Много сложен избор. И много хора предпочитат да не го правят, предпочитат да не знаят, че го имат.

10 Responses to “За жертвите на информацията”

  1. smiling Says:

    м-да, много хора предпочитат да не го правят, предпочитат да не знаят, че го има.

  2. Never Mind Says:

    Само по написаното тук разсъждавам.
    Действително по татово време имаше гъста цедка на информацията. Тя колкото пречеше, толкова и помагаше: от една страна се приемаше, че НЕпреминалото през нея е относително по-информативно, а от друга – преминалото го проверявахме за изкривяване (доколкото можеше). В резултат някои от нас (както и ти) се научихме да отделяме зърното от плявата.

    Сега (и изобщо причината не е в интернета) се получи обратното – потоп от данни и извличането на информацията на пръв поглед е по-трудно. Не мисля, че разликата в условията е определяща. По-скоро зависи от човека, желанието му да намери смисленото, способността му за преценка и всичко останало, което казваш.

    Интерпретацията „всякаква паплач…“ наистина е гадно манипулативна и атакува правото ни да получаваме цялата информация, пък който както може да се справя с нея. Обратното е просто „Министерство на истината“.

    Като добавим и чалга-помията, изливана от „обществените медии“, картинката става доста по-отчетлива.

    За мен проблем е, че няма анализи в популярните медии, които да показват как от много канали с противоречащи си данни може да се извлече логична информация и как се проверява нейната достоверност. Беглите ми впечатления от училищните програми са в същата посока – трупане на думи (определения/ дефиниции, факти), но липса на анализ и свързаност между тях, както и на логична структура, в която да се разположат.

    Жалко, аз и радио (освен чисто музикално) не слушам, но към Хоризонт все още имах някакво остатъчно добро отношение… А и приятел ме посъветва да го слушам в ранните утринни часове за сурова и неманипулирана информация. Май и занапред няма да се назорвам🙂

  3. illa Says:

    Жюстин, за съжаление липсата на избор създава измамно чувство за комфорт – ако не знаеш много по проблема, „решението“ му изглежда лесно и просто, безалтернативно. Така хем няма защо да се напъваш да мислиш, хем изглеждаш велик в собствените си очи – как ги разбираш от раз тия работи и т.н.🙂
    Сигурно утрирам, както казват руснаците, не е като да не си давам сметка🙂

  4. illa Says:

    @Never Mind,
    Между другото, точно преди час-час и половина по „Хоризонт“ една учителка се жалваше, че децата не знаели как да търсят информация в интернет и като тръгнели да търсят нещо за училище попадали на дявол знае какви сайтове. Не че не е така. Това е сериозен проблем. Обаче нали някой трябва да ги научи тия деца как се търси, как се отсява информационен шум и пр. Защото това се учи. Някои сами се научават, други за това са учили🙂
    Та учителката виждаше решението в издаване на справочник, предназначен за учителите. И в този справочник да са изброени сайтовете по предметите, изучавани в училище, та учителите направо да ги посочват на децата, т.е. пак да нямат право на избор. Лесно решение. Грешно решение, никакво решение. Но създава илюзия за решение, вътрешен комфорт и стабилност🙂

  5. lyd Says:

    Сложно е и изморително (http://lydblog.wordpress.com/2006/12/03/zapek-i-diaria/) . Не звучи никак хубаво това, дето може да е казал Москов, но преди време, когато в един блог прочетох предложение „Моята борба“ на Хитлер да бъде достъпна за всеки, понеже така на всеки щяло да стане ясно, че е глупава и посредствена, си казах, че не на всеки ще стане ясно😦 Да, някой трябва да учи децата да работят с информация, но това не изглежда да е приоритет на учителите, които също не могат да работят с информация.

  6. Illa Says:

    Абсолютно вярно: „никога няма да имаме пълната информация“, но дори да можехме да я имаме, не е сигурно, че ще я изтълкуваме правилно, пък даже да я изтълкуваме, не е сигурно, че тя ще ни помогне да вземем правилното решение. Така си е.
    Това си е част от общата култура, от културата на поведение и прочее. Въпрос на възпитание, в някакъв смисъл🙂
    Вярно е, че и учителите не могат да работят с информация. Това би следвало да е част от обучението им, от професионалната им подготовка. За съжаление, навремето университетските преподаватели също нямаха такива умения, въпреки че би трябвало да има такова изискване в длъжностната им характеристика. Сега не знам как е, надявам се, че поне в университета нещата са се променили коренно.

  7. Never Mind Says:

    Малчугана
    Аркадий и Борис Стругацки

    http://www.chitanka.info/lib/text/964/6#textstart

    — Ето въпрос. Защо всичко ми е интересно? Всичко наоколо. Защо през цялото време у мен се появяват въпроси? Та от тях ми е зле. Те ме сърбят. Много въпроси. Десет въпроса на ден, двадесет въпроса на ден. Старая се да се спася: бягам, цял ден бягам или плувам — не помага. Тогава започвам да мисля. Понякога отговорът идва. Това е удоволствие. Понякога идват много отговори, не мога да избера. Това е неудоволствие. Понякога отговорът не идва. Това е беда. Много сърби. Г-гатанка. Отначало аз мислех — въпросите идват отвътре. Но поразмислих и разбрах: всичко, което идва отвътре, трябва да ми доставя удоволствие. Значи, въпросите идват отвън? Така ли?

    — Камъните и пръчките не служат за това, да показвам с тях — както ми се стори, сърдито заяви Малчугана. — Камъните и пръчките са за размисъл. Ако въпросът е тежък — камъни и пръчки. Ако не знаеш какъв е въпросът — листа.

    ________

    За съжаление проблемът не е в информацията – много или малко, лесно или трудно достъпна, а в умението за мислене. Винаги се сещам за „Малчугана“, когато се налага да обясня „как се мисли“.

    Преди няколко години прегледах учебник по статистика за висше училище. Нямам го в електронен вид и не направих пълна проверка, мнението ми е от обикновен прочит. В този „учебник“ се говори САМО за УЧЕНЕ, не се използва думата ИЗСЛЕДВАНЕ. Никак не е чудно, че масово „научните“ трудове са просто едни „реферати“. За мен това е убийствено отношение към идеята, мисленето и създаването на ново знание. На всичко отгоре и институционализирана.

  8. Illa Says:

    Очень чешется. Ш-шарада

    🙂
    [предводът е леко буквалистки, на български не звучи така, че… да усетиш гъдела ли, как да го кажа? Сори!]
    Много въпроси поставяш ))
    Два дни се мъчих да намеря запис на едно предаване на руската редакция на BBC от миналата седмица. Успях да презапиша нещо и го качих тук: http://www.imeem.com/illas/music/TFetz7mn/bbc-1-2mp3/
    Чува се ужасно, но ако имаш търпение и руският ти е добър, ще разбереш, че то е нещо като отзвук на твоята теза – има съгласия, има и опониране на по-друго ниво. Т.е. гъделът се засилва – всеки отговор води до дузина нови въпроси ))
    Например, мисленето [не можеш да изискваш от всички да са едни хайдегеровци, или?] си е мислене, но то включва и способността да съзнаваш, че винаги има нещо, което не знаеш, винаги има една неопределеност, която може да опровергае заключенията ти. А това е трудно смилаемо за повечето хора, те искат сигурност и стабилност. По-лесно е да ограничат информацията, да приемат голяма част от нея като нещо, което не ги засяга и да си вземат решенията за собствения живот въз основа на два-три факта, които им харесват. Количеството информация също е от значение.
    Съзнанието, че в момента не знаеш всичко по въпроса, но би могъл да го научиш, ако ти потрябва.
    Съзнанието, че има неща, които няма как да научиш.
    Съзнанието, че от цялото това осъзнаване в крайна сметка няма никаква полза.
    Не знам, да си призная.

  9. Never Mind Says:

    Ще трябва да го изслушам нощем, когато е и тихо, и спокойно.🙂
    А преди това да отметна достатъчно от „задължителната“ си програма.

  10. illa Says:

    Задължителната програма си е задължителна. При всяко положение.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: