P.S.

14 май 2009

Повод към предишния ми пост донякъде беше изказването на Андрей Геласимов при презентацията на книгата му „Степни богове“, за която писах в „Аз чета…“. Не съм учила стенография и ще се опитам само да резюмирам казаното:

– пред чужденци човек прибира личното си мнение в джоба, защото те(чужденците) имат вулгарни и пошли представи за родината;

– угнетяващо е, че на Запад не разбират кой наистина е Победителят във Втората световна – моите съотечественици бяха на Курската дъга, при Сталинград – най-тежките сражения, умираха с милиони, а при десанта в Нормандия американците не загубиха и една десета от хората, които ние загубихме на Курската дъга…;

– и я има огромната горест…

Логиката (преди горестта): с огромни загуби, но влезли в Берлин, превзели леговището на звяра, значи те са победители.

Мярнах линк към документален филм, който поставя под съмнение неизбежността на всички тия жертви. Ставаше въпрос за Ржев. Отпреди това знаех за Зеелов…

Сега историците проверяват сметките си – вярно ли е, че руските жертви са толкова много, а немските – толкова малко?

Косите ми настръхват от това броене на жертви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: