Христос воскресе!

19 април 2009

Честит празник!

Вярващ или невярващ, едва ли има българин, който днес да не се е сборил с червено яйце, да не е похапнал козунак и да не се е съгласил: „Воистина воскресе“. Надявам се, повечето от нас днес наистина да са се замислили за екзистенциалните ценности и да са поревнали по един или друг начин да се докоснат до вечността, „защото именно чрез Христос човешката история се пресича с вечността“, твърди Деян Енев. Не знам доколко очевидната политическа некоректност в това заключение е оправдана. Не знам какво на нас, възпитаните като православни християни, може да ни даде подобна ортодоксална европоцентричност по отношение на трансцедентността – в крайна сметка, идеята за трансцентното е дошла до нас през елинското езичество, а на подобна идея не е чужда никоя световна религия. Вечните ценности за това са вечни ценности, защото се съотнасят с нещо по-висше от темпоралните ни колебания и несъгласия.

Стремежът към духовното би следвало да е проблем за социолозите, социалните психолози, културолозите и прочее -лози. Признавам си, че това е проблем, който ме интересува. Признавам си, че никой от наличните отговори, дадени до момента, не ме удовлетворява. Декларирам, че никога не съм се изживявала като човек, който би могъл да намери по-смислен отговор от съществуващите до момента. Същевременно, бих си позволила да изразя несъгласие с всеки, който би отрекъл практическата състоятелност на поставянето на подобен проблем за разискване. Има практическа полза от обмислянето на значението на трансцедентното като екзистенциален фактор. Ако стесня темата, съвременното изкуство прави точно това – напомня на хората за съществуването на нещо, което няма практическо приложение, и чиято единствена роля е да напомни, че непостижимостта не е празно понятие. Светът е непостижим, каквото и да ни казват по телевизора, – каквото и да ни говорят по телевизора тъкмо за това съвременно изкуство. Както и за всичко останало. Да, една от пресечните точки на човешката история с вечността е чрез Христос. Трудността на съвременното човечество е невъзможността да стигне до консенсус по отношение на другите пресечни точки. Ако за християнина не е лесно да приеме, че будизмът, например, е намерил някаква подобна пресечна точка много преди Христа, как може да очаква, че мюсюлманинът ще приеме, че светът се е докоснал до духовно възвисеното преди Мохамед?

Не спазвам постите, не ходя на църква, не съм вярваща (ако атеизмът е вяра, че не съществува Бог, аз не съм атеист в този смисъл, не съм вярващ). Отхвърлям много от религиозните догми. Може би се заблуждавам, но не намирам, че това ме лишава от духовност. Не намирам, че това ме отчуждава от вечните ценности.

Лъжа ли се?

2 Responses to “Христос воскресе!”

  1. smiling Says:

    Извод, нека сме духовни дори да не сме вярващи!🙂

  2. illa Says:

    🙂
    Надявам се значението на празника да оправдава поне малко от малко помпозността на писанието ми🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: