Entertainment

21 март 2009

Леле боже, как мразя високи токове! Знам, че има момичета и жени, за които дори домашните пантофи не са удобни, ако не ги издигат с поне пет сантиметра над земята. Но аз обичам да усещам земята с цялото си стъпало. Мразя токове. Може заради това да недолюбвам и lifestyle-изданията – все ми натрапват момичета на едни кокили, не ти е работа… Пък може и да не обичам lifestyle-списанията заради рубриката „Entertainment“. Не че това, за което пишат в тази рубрика, не си е точно на мястото в нея. Но някакси претенцията да напъхат цялото изкуство в entertainment-а ми идва малко в повече. Като 20-сантиметровите токчета, на които са покачени моделите. Нещо подобно.

Може нещо, предназначено за развлечение, да е изкуство. Но не е задължително. Лично на мен такъв тип изкуство изобщо не ми е интересен. Не ми е забавно, не ме развлича… – подскажете още някой синоним. Така че заглавието на рубриката за мен е пълен nonsense. Но ще кажете, че това си е мой проблем и ще бъдете прави.

Лошото е, че не е само мой проблем. Проблемът е много сериозен и дори има финансово изражение. Може ли главният диригент на филхармонията (в условията на криза) да получава заплата четири пъти по-голяма от президента на страната?

Вярно, 50-те милиона, хвърлени за подпомагане на изкуството, не са нищо – равняват се на статистическа грешка при усвояването на държавната помощ от 800-те милиарда, предназначени за подпомагане на икономиката. Но как се харчат тия 50 млн?

Попкултурата няма нужда от държавни инжекции, за да оцелее. Там нещата са ясни – ако има успех сред публиката, не само ще се откупи, но ще има и печалба. Щото има entertainment, а entertainment-ът е търсена стока – по време на криза търсенето нараства. Ама, за беля, изкуството не е entertainment. И тогава какво?

Парадоксално или не, но някои смятат, че създадената ситуация работи в полза на ограничаването на действието на авторското право, което в сегашното си състояние de facto не е право на автора, а на издателя и разпространителя. Ако не се лъжа в предишния брой на в.“Култура“ имаше публикация в този смисъл. Ако не се лъжа, публикацията беше по повод разпространението на филма „Дзифт“ от торент-тракери. A propos, днес си купих диск с филма заедно с в.“Капитал“. Което не значи, че ще го гледам. Мислят ли продуцентите, че за тях е по-важно да си платя, отколкото да гледам филма? А режисьорът и актьорите какво мислят?

4 Responses to “Entertainment”

  1. Светла Says:

    За токчетата и аз съм на абсолютно същата позиция. Никога не се научих да ходя на токчета, няма и да се науча.

    Не съм съвсем съгласна обаче с разделението на изкуство (което има нужда от държавни инжекции) и поп-култура. От една страна, не навсякъде и не във всички ситуации „сериозното изкуство“ е дотирано от предимно от държавата; някои опери, филхармонии и пр. са си доста печеливши. От друга страна, не мисля, че всичко отвъд „сериозното изкуство“ е просто entertainment и няма нищо общо с изкуството. Аз например слушам прогресив рок – това хем не е канонизирано като „сериозна музика“ от страна на „официалната култура“, хем често пъти не е по-малко некомерсиално и не по-лесно смилаемо от „сериозната музика“. Докато голяма част от музиката, нарочена за „сериозна“, навремето е писана за забавление – тук можем да причислим много от нещата на композитори като Моцарт и Бах, и много други.

  2. in2h20 Says:

    Ето нещо което пък мен ме развесели тази вечер
    http://www.guergov.com/lifestyle.php
    Трябва да виждаш снимка с известен бг ентертейнмен
    Като човек дето играе голф от 11 години, въпросната поза ми казва че тоз пич е въздух под налягане
    С клъбс не се праска от канта на грийн..освен ако не си расъл в бар
    Ръката му е свита така, че дори да замахне, тва топче няма се помести от дето е
    Колената му са като за ръченица, а голф е спорт. Не танц. И, за широката публика, голф се играе в главата
    Ако бе достатъчно да имаш 18 дупки игрище извън сф (WTF), да си председател на бг жолф асоциация с един член, въпросния председател, да си на син екран с един рефрен достатъчно дълго, че да те асоциират с нещо дето не съществува у бг – еех, ей това е връзка със земята
    Ерго исках да ти кажа че
    може и без токове да се загуби почва под краката
    Така се смея, че току ми се е депресирал кактуса

  3. Illa Says:

    @Светла,
    Това разделение относно финансирането е от цитираната статия. Сега, като си препрочетох поста, видях, че не съм го подчертала този факт. Извинявам се за пропуска.
    Обаче има една дефиниция за поп-културата като „нещо, създадено с главната цел: развлечение“. Вероятно има поне още стотина дефиниции. Искам да кажа, че традиционното разделение на високо и масово изкуство не минава по линия на жанровете. Високото и масовото изкуство не се разграничават даже според това, дали публиката им ги възприема като развлечение. Има класическа музика, която е популярна. Има филми, които са гледани само от познавачи. Мисля, че точно в това е същината на проблема с финансирането в областта на културата – кой, колко и дали трябва да дава пари за нещо, което е важно само за десетина души, вкл. автора и родата му. Според мен, отговорът на въпроса „дали?“ е „да“. На другите въпроси нямам отговор.

  4. Illa Says:

    @in2h20,
    за всичко си прав. И аз се смях🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: