Четецът

22 февруари 2009

Сигурно ще имате възможност да го гледате. Филмът е добър, рядко успешна екранизция. А Кейт Уинслет напълно заслужава „Оскар“, дано да го получи.
Напоследък гледах: „4“, „Морфин“, „Страх и омраза в Лас Вегас“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Четецът“.
Прочетох: „Бруклински безумства“ на Пол Остър (не ми каза нищо ново, но го направи очарователно), „Страх и омраза в Лас Вегас“ на Хънтър Томпсън (откога се канех, та чак сега), започнах „Замък в гората“ на Норман Мейлър, още не съм дочела „Къщата на д-р Ди“ на Питър Акройд (щом я влача толкова време, значи нещо не ме хваща – сюжетът няма нищо общо!).
Странно, че тия дни се навършили четири години от смъртта на Хънтър Томпсън и аз точно сега сколасах да прочета книгата и да видя филма. Странно, че точно сега, когато занимавам обществеността с проблема за четенето, най-после успях да видя „Четецът“ (а напирах да го гледам, защото навремето романът на Б. Шлинк ми беше направил добро впечатление).
Двете неща (по Томпсън и по Шлинк) са коренно различни като естетика, коренно различни като изразни средства, коренно различни като експресия. Единият е безцеремонен до агресивност в опита си да те накара да го чуеш, другият те залъгва с любовна история, за да ти загатне за какво всъщност става въпрос. И в двата случая авторите (на книгите и на филмите по тях) имат да ти кажат нещо, искат да те помолят да не приемаш нещата наготово, да се замислиш върху това, че нищо не такова, каквото изглежда, и да се запиташ за себе си. „А Вие какво бихте направили?“ – попита героинята на Кейт Уинслет и съдията, май, не й прости този въпрос. Вие склонни ли сте да го простите?
„Не бързайте да прощавате“, може би иска да каже Б. Шлинк. „Не бързайте да прощавате!“, със сигурност предупреждават продуцентите на филма. Но бъдете великодушни, съдете според делата и със съчувствие. Защото палачът е и жертва – жертва на собствената си неграмотност, жертва на собствената си уязвимост, която го тика да се откаже от избора си, тика го да взема решения без да разбира смисъла им, сам да се откаже от възможността за преценка. Можел е да постъпи по друг начин. Стига да беше грамотен, да имаше познание за нещата, които решава (да живее пряката демокрация!). И, ако беше грамотен, този палач-жертва, щеше да знае,че може да излезе сух от положението. Но не знае. И затова точно той плаща за всички. Несправедливо, защото наказанието не е според деянието; но справедливо, защото е можел, но не е поискал да разбере, че върши грях. Не е поискал да знае.
Бернхард Шлинк мисли също като in2h20🙂

5 Responses to “Четецът”


  1. Филмът е добър, но Уинслет е нетърпима грозница. Че чак и „Оскар“ и дадоха… Нищо чудно, щом един откровено идиотски филм като „Титаник“ взе толкова Оскара…

  2. illa Says:

    „Титаник“ посмъртно няма да го гледам🙂
    Но „Бандите на Ню Йорк“ реабилитира в очите ми Ди Каприо, а „Четецът“ – Уинслет. В смисъл, че имат актьорски талант.
    Хана Шмшц е образ нестандартен, не е лесно да се разбере мотивацията. Уинслет се е справила, затова мисля, че си заслужава Оскара. Не по принцип, а за този филм и тази година ))
    Да си призная, Ралф Файнс пък ме разочарова. Не знам дали проблемът е в него или в останалите създатели на филма.
    Впрочем, когато за първи път видях, че филмът е излязъл, повечето коментари бяха от типа: „Възмутително! Как може да се показва, че една нацистка може да бъде човек!“. Което е странно, защото нито книгата, още по-малко филмът оправдават човека, извършил такова престъпление. Няма прошка.

  3. in2h20 Says:

    Аз бях в Раунсборг.
    Мястото е китно, с изглед към спокойно езеро отвъд което лежи малко градче.
    Дотам се стига през коридори зеленина. Никъде няма да се забележат големи табели с грозните символи на войната. Паркингът е малък и бил бил копие на което и да е друго място за паркиране, някъде из Европата.
    Спомням си че ме впечатли гения на рационалността, който бе градил камерите за горене.
    Както всичко останало немско и тук – системата работеше.
    В тесен процеп между високата сграда и една стена, жените са разстрелвани.
    В съседство – горени, в три камери.

    Раунсборг е производственото предприятие на Сименс, където работят само жени.
    Днес килиите по двата етажа на затворническата сграда са обърнати в музеи на съпротивата за всички националности. Раунсборг не е просто концентрационен лагер, където са настанявани еврейки от Европа. Имало е славяни, роми, хвърлени на милостта на стражарките си жени с очила, жени от съпротивата. Историите по стените са много лични: тия жени са нечии дъщери, сестри, майки. И ужасно смели !

    В представата ни за концлагер, най-вече градена на филми като Списъкът на Шиндлер, спасение дебне отвсякъде. Тук обаче тече безвремие. Изолирани от всичко, което конституционализира идентичност, жени от двайсетина нации някак преживяват без елементарни условия за живот…като течаща вода, примерно. Представяш ли са как е възможно да си жена без течаща вода ?

    Дълги розови легла разделят днес паметните плочи на всеки етност и езерото. Близки и сънародници са сложили символични подаръци, къде е закачен шал, къде са положени просто цветя. През август жегата е нетърпима. Ако не те изсуши температурата, ако не те докосне картината на станалото, то те довършва мисълта колко непогребани търкалят кости из Европа от последната война.
    700 000 хиляди оцеляват в концлагерите. Освободените руснаци биват изпратени обратно в Гулак.
    Мнозинството от останалите вече нямат страна, в която да се върнат.
    Каква прошка да търсим тук и от кого ?

    за протокола
    бг килия е удивително странно подредена с огромни фотоси на слънчевата усмивка на Тато и Людмила. В това блато от мъка, страдание и разруха, българската килия е подигравка с паметта на жените загубили живота си там. Излязах с яд, както правя често когато видя поредната бг недомислица някъде зад граница.

    надявам се филмът да се гледа в бг, ако не заради друго – защото някои трябва да каже на българите че не са спасили евреите си.

    Revolutionary Road да се гледа соло. Тече някфа башмачовистка инфлуенца и ако кажеш, че ти харесва – са ти лепнали „феминистка“ върху челото. Кво да праим, духа-духа от Босфора в нечии тикви още.

  4. illa Says:

    @in2h20,
    великолепен текст, благодаря! Благодаря, че го постна тук. Надявам се да си го публикувал и другаде, за да го видят повече хора.

    Била съм в Освиенцим (aka Аушвиц), била съм в Бухенвалд. Лично познавах българка (не българска еврейка, а етническа българка), която е била в Равенсбрук – ако не се лъжа, в Равенсбрук.
    Това дали сме спасили евреите си, е друга тема. Знам, че евреите от Македония не са били спасени. Но статутът на Македония не е бил същия като този в сегашните предели на България. Което не е нито оправдание за това, че е допуснато да бъдат изпратени в концлагерите хора, които номинално са били граждани на България, нито пък повод да се неглижира фактът (доколкото не съм видяла досега някой да го оспори)за отказа на българското правителство евреи-граждани на Царство България да бъдат депортирани. И едното, и другото не е отричано от официалната наука.
    Толкова повече филмът е важен за нас. Тъкмо заради двата факта.

    Revolutionary Road не съм го гледала още, нищо не мога да кажа.

  5. andrei kamenov Says:

    апостолов като те гледам на снимката си направо „красавец“ друг като тебе не се намира:)))))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: