Относно анкетата

21 февруари 2009

Благодаря на тези, които отговориха! Благодаря на тези, които не отговориха, но коментираха! Благодаря и на тези, които нито отговориха, нито коментираха! (В последното няма и грам ирония, много е възможно аз да бях на тяхно място. И като се замисля, на практика съм на тяхно място: нали не беше редно да отговарям на собствените си въпроси, а и коментарите ми бяха само отговор-реакция на вашите коментари).

Аз съм от хората, които (за добро или лошо) не гледат предаването „Голямото четене“. Самата му концепция ми е чужда. Но съм последният човек, който би възроптал срещу излъчването му. Тъкмо това предаване не ме изпълва с високомерно презрение, каквото бих си позволила да изразя срещу масата други.

Боях се, че всички отговори на зададените от мен въпроси ще са „не“. Слава богу, това не се случи! Има достатъчно отговори „да“. А на последния, най-важен въпрос, те са почти половината! Почти половината от решилите да изкажат мнението си смятат, че предаването повишава престижа на четенето. Много ми се искаше това да се случи.

Сега обаче, бидейки сущи картезианец, аз се питам – защо пък четенето да е нещо толкова полезно само по себе си, та хората да бъдат насърчавани да четат? За да помогнат на издателския бизнес или за да направят нещо, полезно за тях самите?

Тия дни попаднах на статия, предричаща бъдещето на книгата – успех ще има безбуквената книга. Защото буквите били твърде сложен за усвояване код. Аз не си представям друг толкова универсален код, който да е по-лесен за усвояване. Без значение дали става дума за пиктограми, йероглифи или азбуки – кодирането чрез тях опростява съобщението, елиминира културно-историческите наслагвания, познанието за които е необходимо за усвояването и ползването на който и да е друг код. Ако я нямаше идеята за азбуката, нямаше да се появи идеята за бита/байта/информацията_като_набор_от_символи, които са универсални и не зависят от конкретно-историческата ценностна скала.

Но усвояването на повече знание – има ли то практическо приложение? Ако четенето е само удоволствие, каква ценност има то(четенето) само по себе си – нали удоволствие можеш да получиш по безброй много легитимни начини? С какво удоволствието, получено по един начин, да е по-престижно от удоволствието, получено по друг начин?

Ако да четеш (от хартия, от монитора, etc.) е начин да получиш знание, то за какво ти е това знание? Да получиш власт чрез знанието? Е, още преди повече от две десетилетия този предразсъдък на ХІХ в. е преодолян – нещата си дойдоха на местата и сега, както и преди, не ти е нужно знание, за да получиш власт (политическа, икономическа, всякаква). Ако имаш нужда от някакво знание, щом получиш властта, ще получиш и знанието (по един или друг начин, под една или друга форма).

Къде остана ползата от четенето в този дискурс?

13 Responses to “Относно анкетата”

  1. in2h20 Says:

    Познанието за света in the age of reason е идентичност.
    Правим го, за да намерим сродни души. За да не сме сами. За да поставяме правилно въпросите. За да може отговорите ни да освобождават от съмнения.

    Правим го и за чисто удоволствие.
    Така де, никъде еволюцията не е сложила код в мозъка.
    Последното трябва да е едно от малкото неща, които с доказателства можем да речем – сме направили за и със себе си.

    Словото е единствения ни инструмент за общуване.
    Писаното слово, красивото и грозното, е подаръка ни към епохата в която живеем.
    Използваме го за да осмисляме деня си; злоупотребяваме с него, за да държим чуждите настрана, да чертаем граници и поддържаме конфликти.

    Не е вярно че можеш да получиш власт без познание (дори за бг не е вярно). Страната практически се управлява от разстояние, реалното вземане на решения – векове подред в ръцете ту на византийци, ту на турци, напоследък на московци и доностниците им – е пренесено отвъд реалността на живеещите в границите.
    Денят се случва, защото така е планирано.

    Няма половин област в света на бизнеса, където познанието да не управлява процесите на създаване, окачествяване, оценяване и в крайна сметка – профилиране. Познанието за клиента е единствената основа и смисъл от съществуването на бизнес.

    С получаването на власт не е сигурно че ще получиш познание.
    Възможно е то просто да не съществува на място.
    Както се оказа, че владеещите малко нещо английски език по различните държавни институции не познаваха значението на думите в контекст. Липсва им културата зад езика. Традицията зад изказа, етикета и навременността на ползването.

    Също както без познание на мрежата, на жаргона и нетикета, разходките в интернет са блудство с личното време.

    Възможно е страната да има еврокомисар, но също така е възможно неговото влияние да е ултра лимитирано заради нечувствителността към езика на администрацията (всяка професия има специфичен жаргон и инструментариум, аквокатска диплома от СУ не е ключ никоя врата в Европа).

    Същото важи за евроминистершата, която нарича познанието за децата на бг – достатъчно и взема погрешните решения всеки път, когято е изправена пред европейска култура и критика за положението на бг сираците.

    Познанието също е памет.
    Затова народа бг е безродна маса – щото си няма памет. Официалната система за познание с години подред е имала за задача да затрие всяка форма на толерантност и зачитане на различния. Историята е прочит на подбрани, измислени страници от битието на ханове и царе, сякаш те не са имали народ и са падали директно от небесата.

    Четенето е единствения ни начин за пътуване във времето. Не е сигурно че можем да пренесем една идея – като тази за власт в Принцът на Макиавели, единствения буквар по държавничество който западноевропейската цивилизация има – в деня си, да я адаптираме към ситуацията си. Но, отново, ние сме стъпили върху раменете на тия преди нас – и познанието им. Затова оцеляваме.

  2. illa Says:

    Концепцията за това, че идеята за „знанието като власт“ е отживяла времето си, защото сега, както и в древността, първо вземаш властта, защото това ти осигурява достъпа до всякакво знание, я научих буквално вчера. Тя ме потресе. И провокира този пост.
    Още не съм се освестила, за да изляза от емоционалното възприятие и да преценя рационално всички „за“ и „против“ такова виждане.
    За мен знанието е висша ценност. Но фактът, че някой оспорва мястото й в скалата на ценностите, необходими за просперитет, ме подтиква към размисъл. Не че доказателствата за правилността на споменатата теория биха ме убедили да изоставя собствените си ценности. Но пък и привързаността към моите си ценности не е основание от раз да отхвърля всякакви аргументи против.

    @in2h20, благодаря за моралната подкрепа! Мислим еднакво.

  3. in2h20 Says:

    Благодаря за хубавия въпрос.Умберто Еко направи „Името на розата“ за да илюстрира именно тази връзка между контрола върху масата и контрола върху познанието.
    Аз не следя бг тв – дори с опциите да мога. От блогъри научих за предаването.

    Тв е мъртвата медия, защото посланието и е мъртво. Опитва да се съживи с поотупване праха по проблеми от ежедневието.

    Посланието й умря защото от другата страна нямаше възможност за реакция у получателя. В една вечер, докато си седиш по шошони с преметнато одеало през скута, могат да се появят един полк шутове-водещи, без ставащото по някакъв начин „да влезе“ в стаята при теб.

    Наложи се тв да приобщи към концепцията си инструментариума на маркетинга и започне да прави строго профилирани предавания тип воайор, за да си върне зрителския интерес. Пещернякът получи тв ренесанса си.

    РеТв прави нещо друго, което е-генерацията разбира: дава ти контрол върху избора какво и кога да гледаш.
    Интеракцията е вградена и при въвличане на влиятелните на деня – рейтинга им остава константа.
    Проблемът е, че магазинните предавания днес не се правят от журналисти. Читателят отне 70% от професията, защото днес има всички инструменти да е „Аз“ медия.

    Паралелно, ако помислим за четенето от същия период: най-революционното развитие в книгоиздаването…та и Амазон за вкус с втора генрация Kindle.
    при забавленията
    Графика – графика, но за да играеш компютърни игри днес все още е необходимо да можеш да четеш. Да познаваш историята, която дизайнера е вградил зад идеята си.

    За да получаваме знание, както и да предаваме същото, ползваме далеч по-малко думи и все повече идиоми с корени във времето си.Езикът олеква и се глобализира. Ако си част от деня си, ако искаш да живееш във времето си – четенето все още е едничкото ти оръжие кой си.

  4. illa Says:

    Сетих се сега, че преди време гледах запис на предаване (май на канадска телевизия) с Набоков. Ако не ме лъже паметта, предаването е излъчено в края на 50-те. Великолепно! По онова време PR-ът явно не е бил толкова вездесъщ🙂 Набоков и литературният критик (забравих му името, съжалявам!) са съсредоточени в разговора, а не в екранния си образ. Камерата се стреми да улови детайли, които да подскажат емоционалното състояние на участниците, а водещият едва ли не гледа само да улесни работата на тази камера. Отличен спектакъл, игра между писателя, критика, публиката и режисьора, разбира се. Но всички са равни на тая сцена, никой не доминира и всеки изпитва респект към останалите.
    Абсолютно вярно – сега ТВ е изоставила идеята за равенство, защото то не й носи печалби (поне така се твърди). Сега продуцентът заповядва какво, режисьорът решава как, а водещият гледа да дисциплинира нещата и всичко да върви по сценария. Показател за успеха са приходите от реклама. А тези приходи само по идея зависят от гледаемостта – на хартия всичко се постига🙂
    Лошото е, че същото (дори в по-груб вид) се случва и с книгоиздаването. Идеята за авторските права се изражда до отрицанието си. Но това е друга тема.
    Не е ли проблемът тъкмо в това, че връзката между четенето и познанието става все по-тънка и все по-нуждаеща се от доказване?


  5. […] Не е поискал да знае. Бернхард Шлинк мисли също като in2h20 Posted by illa Filed in […]

  6. nin Says:

    Здравей, на твоя територия

    Относно властта и знанието. Да, за да имаш власт имаш нужда от знание и информация. Не е задължително това знание да е преподадено или прочетено. Дори най-лесната власт се нуждае от определен тип знание/познание.

    in2h20 засяга много интересни теми, но аз ще се придържам към реакция на записа ти.

    Книгата, както писах на друго място е медия. Казано по друг начин тя е комуникационен канал или средство за изразяване на нещо. Естеството на това средство определя някакви характеристи на вазимодействието с него. Какви? Аз не знам. Както много мислят за Интернет днес и книгата не може да се вкара в някакъв калъп. Тя е това и това и ти дава това и това. Има хиляди видове книги и хиляди видове причини, заради които се четат.

    Това, което спасява книгата, за разлика от телевизията е, че тя не е така ефикасен инструмент за масово влияние както телевизията. Интернет също, според мен, не е удбен за маосово влияние.

    Статията, която си прочела ме заинтригува! Би ли споделила линк!

  7. in2h20 Says:

    Аз и до днес не знам PR да има някакъв документиран ефект върху нещо. В бг се преподава поради липса на училище по маркетинг и реклама. И хора с опит.

    Няма примери от бг, които да можеш да сложиш под маркетинг и реклама. Генерализирам смело, обаче е от обективна позиция.

    Плановото производство е изнасяно от големи държавни холдинзи, никога не инвестирали в който и да било инструмент от палитрата маркетинг. Да се моткаш по панаири под онова леке, дето било логото на бг не е маркетинг.

    Днес има откъслечни кампании, най вече политически (коректни) които минават ок като бг пример.
    Но не могат да бъдат ползвани за преподаване.
    Липсва познание, което не се намира на място.

    Мога веднага да дам стотина примера от пазара на труда, но се разстройвам че още няма бг работодател, който да може да дефинира обява за работа.

    В общият случай, компаниите не обявяват екипа си от сайтовете.

    Вчера отново попаднах на НБУ, които би трябвало да знаят по добре какво е контактна информация в обява, щото го преподават. Не би.
    No practice of what they preach.

    Наяве
    в бизнеса се продава. Само. Или има само някакви анархични подпечатани с не особен талант успешни сделки, които не могат да бъдат дефинирани по друг начин освен „Продажба“

    Интересно е навлизането на Нилсен и Гемиус на бг пазара, но присъствие все още не е практика при дизайн на кампания. Или стратегия.

    Имат си хората и конкурси и си дават награди помежду си, даже книги си издават. Но не и модели.
    Обаче докато порастнем до стратегия, има още много мляко о)))

    Разбира се, това е черната версия.
    Обществото е територия свободна от информация – за каквото и да било – и ефекта на този пропуск, с десетилетия, праща бумеранзи на всяко ниво.
    Нямам рецепта какво да се направи.
    За всеки случай, инициативата на Инфомедия с големите онлайн медии потвърди страха ми, че нямат идея.

  8. illa Says:

    @in2h20, подозирам, че си напълно прав. Подозирам, че в бг много от нещата няма как да са такива, каквито се предполага да са. Защото средата, в която се развиват, само прилича.
    A propos, обявите за работа нямат за цел да привлекат най-добрите кандидати, а да са максимално обтекаеми, за да не създават неприятности. Пък ако вземе да се яви подходящ кандидат, значи господ те обича. Не знам дали разбираш за какво говоря. Ако не разбираш, блазе ти, хич не ти и трябва🙂
    И аз нямам рецепта какво да се направи. И да ти кажа честно, не вярвам на тези, които казват, че имат🙂

  9. illa Says:

    @nin ,
    драго ми е, че си тук.
    Да де, така са ни учили – че за да успееш, трябва да знаеш. Ама Слотердейк оспорва това – казва, че сме се върнали в положението отпреди ХІХ в. Ако се сещаш, средновековните владетели са били неграмотни в голямата си част. Но са имали слуги, които са им набавяли нужната информация. Не мога да ти дам линк към Слотердейк, но мога към статията за безбуквените книги – http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/postpismena.htm
    Прав си за това, че и интернет, както и книгите, могат да дадат и това, и това, и това. Абсолютно! Прав си, че книгите са по-малко ефикасен инструмент (може би заради това книгоиздаването е в по-опасна криза от ТВ). Не знам дали и за интернет важи същото, все пак е нещо твърде ново, за да се знае. Така си мисля, не съм сигурна.

  10. smiling Says:

    Дали когато четем повече – знаем повече? Дали повечето знание ни прави по-щастливи или по-нещастни сами по себе си? Освобождава ли ни? Или ни натоварва? Прави ли ни зависими? Или твърде критични?
    Дразни ме гледната точка, че само в бг е толкова зле и толкова безперспективно. Като човек, които е направил съзнателен избор да е тук търся не постоянни доказателства за падението на бг, а по-скоро утеха, че всичко бг е по принцип човешко и се случва и другаде.

  11. illa Says:

    Жюстин, права си – навсякъде има моменти, в които нещата изглеждат особено зле и особено безперспективно. Но ако не е усещането, че някои неща някъде са по-добре, сякаш няма надежда, че и тук ще се подобрят. Илюзия, разбира се, но без надежда закъде сме🙂

    Въпросите ти са същите, които и аз задавам. Точно в тях е проблемът. Да не споменавам библейския пример докъде води знанието🙂
    Отделно пък, че четенето само по себе си не води a priori до знание.

    Моят отговор на всеки от въпросите е еднозначен, но всеки си има своя отговор и всеки отговор има основания и право на съществуване

  12. smiling Says:

    Illa, вчера гледах в ТЕД едно филмче за креативните хора, как всяко нещо, което направят ги срива след това, защото очакванията са след това за голям провал и как образът на всички творчески личности е, че са алкохолици или наркомани … значи творчеството е вредно🙂

    Убедена съм, че четенето само по себе си няма пряка релация със знанието и обратното.

    Вчера довърших „Валс на раздяла“ на Кундера. Там присъстваха осезателно и двете гледни точки – на човека-бохем, възприемащ живота като безкрайно щастие и на човека-песимист, който се опитва да избяга, но всъщност не може да избяга от себе си … многопластово и пъстро.

    Останалото е – търсене на отговори, които може би или не съществуват или са различни за всеки от нас.

  13. illa Says:

    Знаеш ли, за мен целият гъдел е в процеса на търсене на отговори🙂
    Даже да си имам вече отговор за себе си, пак ми е любопитно да науча дали няма и други. Защото другият, различен отговор, обикновено, поражда нови въпроси и авантюрата почва отначало. Нещо такова🙂

    Между другото, бях чела за някакво изследване, което установило, че креативните хора постигат среден житейски успех, преуспяващите са средно интелигентни, а за хората с нисък социален статус няма да коментирам, там нещата са според очакванията. Ама не помня къде го четох това, не мога да дам линк (


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: