Goodreads-
---------------------------
---------------------------
----
---------------------------
Illa P
Създайте Визитката си
Goodreads
---------------------------
---------------------------
----
---------------------------
Illa P
Създайте Визитката си
Illa's Blog 
15 февруари 2009 at 10:24
мисля, че цялото нещо не е добре доизмислено
много ме дразни това „4etene“
може би пък някой го гледа и ще се повлияе, дано, за да осмисли всички тези усилия
положителното все пак е, че се говори за книги и за четене, вместо само за други неща (да не конкретизирам)
15 февруари 2009 at 11:04
Да си призная, изобщо не съм го гледала. Намирам, че няма кой знае какъв смисъл в такива предавания.
Но наскоро чух похвала, че ако не друго, то предаването поне малко от малко повдига престижа на четенето. Затова реших да попитам.
Да, положително е, че се говори за книги и за четене като ценност.
15 февруари 2009 at 13:37
Малко ще е, ако само го нарека вкиснала боза (предаването).
Все още не мога да повярвам как романи като „Под игото“ и т.н. могат да са сред любимите на българите. Кога за последно го препрочетохте. Аз, честно да си кажа, единствено в училище защото беже задължителен. За кои персонажи се сещате от „Железният светилник“. Аз единствено за Султана. Голямото чете се яви да ни покаже как „любимите“ на българина книги са тези, чиито имена той може да си спомни (имена повтаряни многократно в училище), или книги, които са екранизирани и рекламирани до такава степен, че няма как да е убягнало името им (вярно, някой може и да се учуди, че тези филми са по роман…).
Защо „Време разделно“ е в първата десятката?! Ами ако вземе, че изберат нея за No 1? Ще ме е срам, че роман, който насажда единствено и само етническа нетърпимост в една „модерна“ и „европейска“ страна може да е любим на българите. Но след тази масирана атака от страна на БНТ1 не би ме учудило.
Ако не четете книги не участвайте в допитването!
Или най-добре не участвайте!
Само не и „Хари Потър“ или другите подобни.
Ако толкова трябва да е български автор, то къде са Йовков, Елин Пелин, Хайтов, Валери Петров…
?!?
15 февруари 2009 at 14:36
Първоначално идеята ми се видя много фалшива – видяла жабата, че подковават вола и т.н. Според мен съвременните българи (на само най-младите, а и тези от моето поколение) нямат любима книга. И няма как да имат, защото не четат, съвсем логично е. Така че това, което „Голямото четене“ избира, е любимото клише за любима книга на повечето българи.
Да не говорим, че любимата книга (както любимата жена) не е просто книга (жена), която ти е харесала.
Ясно е, че няма как да забраниш на някого да гласува. Нищо, че дори не точно, хм, е чел книгата, а е гледал филма едно време – нали поне знае сюжета (колко хора са гласували за „Осъдени души“, защото харесват филма филма?). Няма проблем и ако гласуваш за единствената книга, която е прочел и смътно си спомня все още („Под игото“).
И въпреки че идеята на класацията е компрометирана, показно гримирана и т.н., е добре, когато се говори много за книги в гледаното време (което иначе щеше да бъде запълнено с обичайните тв глупости). Все си мисля, че ще има някакви хора, които ще поискат да опитат или да си спомнят каква, по дяволите, беше тази работа с четенето на книги.
15 февруари 2009 at 20:24
@Тодор Павлов,
представи си, познавам човек, на когото „Под игото“ му хареса като роман, въпреки че го прочете по задължение (в училище). Но не ти опонирам – доста хора смятат, че включването на едно литературно произведение в задължителната училищна програма води единствено до негативно отношение към творбата.
И за ред други неща съм съгласна с теб. Например, за склонността да гласуваш за нещо, чието име ти звучи познато; за, да кажа така, странното отсъствие на Йовков, Елин Пелин и пр. (вярвам ти, че отсъстват, не следя класацията) и т.н.
15 февруари 2009 at 20:31
@иво,
и аз нямам 1 /една/ любима книга. Въпреки че чета, гледам редовно да отделям време за четене, защото иначе изпушвам. Но за „Голямото четене“ като избор на любимо клише си го казал блестящо! Няма как подобни класации да не са гримирани.
Но, дай боже, наистина да има полза от тая работа – все някой да си спомни „каква, по дяволите, беше тази работа с четенето на книги“.
15 февруари 2009 at 20:39
Дано не съм останал неразбран. „Под игото“ е голям роман, вярно е. Не отричам, че може да има хора, които да го подредят на челно място в техните си класации. Радост бих изпитал, ако такива хора, също така, успеят да кажат и малко повече изречения за този роман, освен с усмивка да се сетят само за Рада или пък Койчо.
Но да оставим всичко това настрана!
Моята любима книга е „Идиот“ на Достоевски.
А вашата?
15 февруари 2009 at 21:08
В блога говоря на „ти“ – навремето, като почнах с блогуването (преди почти десетилетие) ми обясниха, че етикетът в тази работа е малко по-друг 🙂 Моля за извинение, ако вижданията ни по въпроса се разминават. На живо ми е адски трудно да мина от „вие“ на „ти“.
По същество. „Идиот“ е много специална книга за мен. Но не ми е любима. Нямам само една любима книга…
Наистина благодаря за въпроса! Разбира се, че всеки има ценности, които за него са основни. И съответно – случва се да има книги, които са еманация на тия ценности. Такива книги стават любими. Естествено, ако са прочетени. Естествено, ако са минали през ума и сърцето. А не просто да са включени в класации и да си любопитен да натиснеш копчето за нещо, което ти звучи познато и ти изглежда престижно.
Да, съгласна съм с позицията Ви в този аспект.
16 февруари 2009 at 13:27
А пък аз харесвам „Време разделно“ и то много. Книгата описва конкретен период от нашата история, а ако някой позволи това да му насади етническа нетърпимост, е… Както се казва, то по хората ходи. Дай да не учим сега историята си в училище, че да не би случайно да вземем да станем етнически нетърпими, нали. Филмът „Осъдени души“ си го спомням смътно и го помня основно с впечатлението, което ми направи. А то не беше никак ласкаво – просто се озадачих колко малко от духа на книгата носи и колко е различен като атмосфера.
Иначе гласувах за „Майстора и Маргарита“, „Осъдени души“, „Време разделно“ и „На изток от Рая“. Бях гласувала и за няколко Пратчетки и още някои, ама не влязаха 😕
16 февруари 2009 at 13:32
А иначе на всички въпроси в анкетата отговорих с „не“ 😀
Аз по принцип чета много, а предаването не съм го гледала хич. Селектираните романи ми повлияха още по-малко, а пък хората, дето четат, няма да чакат на някакво предаване да оправя престижа на четенето. Тези, дето не четат пък, не го гледат въобще. Не че и аз го гледам, ама както казах, чета си. 🙂
16 февруари 2009 at 19:21
@Marfa,
аз също не го гледам, и изобщо – гледам телевизия в изключителни случаи. Но това е друг въпрос.
Ще ти кажа защо се замислих по въпроса. В някакъв смисъл вече се възприема като чудатост да се интересуваш от, да го кажа така с цялата условност и неточност на определението, стойностна художествена литература. Ако това предаване предизвика обрат в такива нагласи, би било чудесно. Направо не е за вярване, обаче…
17 февруари 2009 at 11:45
Съзнавам, че се изказвам неподготвена. Не съм гледала предаването, но съм чела за него тук-там. Предполагам, че по аналогия на подобни световни тв-формати, и тук става дума за шоу, в което книгите са просто тема и повод за привличане вниманието на публиката. И сега може да прозвучи твърде примитивно, но не виждам вреда от такова шоу върху навиците на българите да четат. Също и не е никак странно, че масовите книги (романите на широката публика) ще заемат челните места.
На мен ми беше странно масовото недоволство на българските интелектуалци към предаването. А защо да очакваме, че медия на масите не може да създава и шоу за масите? Има си други културни ниши, които обслужват други интереси, например тези на четците на „стойностна художествена литература“ (в кавички, понеже цитирам теб, Илла :)).
Затова може би от „Голямото четене“ няма директна полза за теб или за мен, но то може да е за мнозина хора първа среща със заглавия и автори, може да събуди любопитство или наистина чрез формата на шоуто да представи четенето като нещо, което е дори „cool“. 🙂 Голяма част от тези хора, които биха извлекли ползи от шоуто, вероятно не коментират по блоговете, затова сигурно трудно се чува тяхното мнение тук. Пък и как да се осмели човек сред толкова арогантни мнения из мрежата, които изобилстват с литратурни канони и заемат позицията на проповедници на добър вкус. И тук можем да си поставим въпросът – какво е оношението ни към литературата (автори и заглавия)? Дали то е либерално или дълбоко консервативно? Дали можем да простим на съседката си, че предпочита чиклит? И дали въпреки всичко бихме пили кафе с нея 🙂
Благодаря, Ила!
Бих искала да сложа и препратка към публикация на „Размисли“:
17 февруари 2009 at 21:32
[…] Графът 9:31 pm В Illa’s Blog попаднах на тема-анкета „По повод “Голямото четене” какво мислите:”. Има и интересни коментари. На първите два въпроса […]
19 февруари 2009 at 14:53
@mislidumi,
и аз благодаря. Аз лично нямам проблем да пия кафе даже със съседка, която е неграмотна. Има хора, които носят някакво огънче в себе си и е щастие да ги познаваш дори да не могат да се подпишат. Има и такива, дето може да обожаваш творчеството им, но да да бягаш от личното познанство с тях като дявол от тамян 🙂
Наистина, много се надявам предаването да направи четенето cool за колкото може повече хора, даже интелектуалните им усилия да се овенчаят с преодоляване на Коелю 🙂
Но се опасявам, че ако това се случи, то ще е само временно. И, честно казано, не съм сигурна, че за това трябва да се съжалява.