Леон Панета

10 януари 2009

В блога на „Капитал“ прочетох: „Изненадата с избирането на Леон Панета бе пълна, защото не само не бе в никой предварителен списък за поста [директор на ЦРУ], но и предишният му управленски опит има малко общо с тайните служби. 71-годишният Панета е известен като специалист по държавния бюджет <…>“. И още: „Въпреки че е добре познат във Вашингтон, номинацията на Леон Панета предизвика няколко първоначални остри реакции. „Не съм информирана за това,“ отговори с едва прикрито раздразнение пред медиите сенатор Даян Фaйнстийн, която като председател на Комисията по разузнаване в горната камера на Конгреса ще ръководи процедурата по гласуване на кандидатурата. „Моята позиция винаги е била, че най-доброто за ЦРУ е да има професионалист от разузнавателната общност като ръководител,“ допълни тя“. Подчертава се, че сенатор Файнстийн принадлежи към Демократическата партия, а също така – че е представител на щата Калифорния и лично добре познава Панета.

Очевидно, Обама демонстрира решимостта си да промени ЦРУ. Очевидно, Обама демонстрира желание да управлява без прибягване до тъмни средства – особено важно за него след скандала около Род Благоевич. Какво имам предвид?

Нека започна по-отдалеч. Наскоро почина Марк Фелт, който по собственото си признание е информаторът на журналистите Уудуърд и Бърнстейн, оповестили данни за операцията „Уотъргейт“. Скандалът гръмва след като става известно, че служители в администрацията на президента Никсън са дали „добро“ бивши агенти на ЦРУ да проникнат в щаба на демократите и да откраднат вътрешна информация за тактиката на противниковата партия в предстоящите президентски избори. Така и не се доказва, че Никсън е знаел за операцията, но разкритията стават повод той да си подаде оставката предсрочно, за да избегне процедурата по импийчмънт. Смята се, че журналистическото разследване е шедьовър в журналистиката. Вярно, изказват се съмнения дали в. „Вашингтон пост“ не е бил само оръдие в ръцете на „Дълбокото гърло“ с цел осъществяване на лична вендета срещу Никсън. Да, тогавашният президент не е бил безгрешен и точно това е направило отмъщението възможно. Обама иска да покаже, че няма да бъде уязвим по същия начин, няма да използва нелегални средства, ще бъде чист и прозрачен.

Но какъв е бил мотивът на Фелт? През май 1972 г. Марк Фелт е третият човек във ФБР – след Едгар Хувър и Клайд Толсън. През май 1972 г. всемогъщият Хувър, държал в ръцете си с информация за неблаговидните им слабости президенти като Кенеди и Джонсън, умира. Епохата на властта, градена върху знанието за ахилесовите пети на властимащите, на публично най-всемогъщите личности, свършва. Толсън подава оставка. Фелт вярва, че той е най-достойният кандидат за най-високия пост във ФБР. Никсън обаче не мисли така. Той иска да се освободи от опеката на една затворена йерархична организация. Назначава за директор външен човек – сенатор Л. Патрик Грей. Като незапознат с тънкостите на системата, Грей позволява да бъде държан в сянка по отношение оперативнато ръководство. Фелт плете мрежата си. Без да става публично достояние, че ФБР все още (незаконносъобразно) шпионира президента, той съумява да нанесе перфектен удар – информира пресата за криминалната акция в хотел „Уотъргейт“ и остава „незасегнат“ от разкритията. Никсън подава оставка. ФБР не е замесено. Уудуърд получава „Пулицър“.

Вярно, Обама назначава външен човек за директор на ЦРУ, не на ФБР. ЦРУ няма правомощия да действа на територията на САЩ, май.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: