Семейството

22 ноември 2008

Вчера беше денят на християнското семейство. Без друго исках да пиша за Ландау, Лев Ландау – нобелов лаурет по физика за 1962 г. Тази година се навършва столетие от раждането му и 40 години от кончината му. По този повод в Русия се появи филм уж за него, ама не съвсем. „Посредствена комерсиална имитация„, псевдодокументална творба, както смятат някои. [Впрочем, резензията за филма съвсем не е отричаща, даже напротив, но цитираните определения фигурират в нея]. Позволено ли е на гения да изневерява на жена си? И не само да й изневерява, но и да смята за почтено да я държи в течение на всичките си забежки, и дори да „консумира“ връзките си едва ли не пред очите на нежната половинка. Такава е интригата във филма и това е основната тема в ажиотажа, предизвикан в руските печатни и електронни медии тия дни.

В програмата за представленията на „Комеди франсез“ е публикуван коментар на Лоран Мюлезен (драматург в театъра) за „Празникът“. Да вметна, че сюжетът се върти около 30-годишнината от сватбата на двама сицилианци. „За 30 години пространствата на властта, тяхното разместване и неизбежните им съпътстващи жестове са имали време добре да се сработят – казва Мюлезен. – Най-незначителната размяна на реплики – по повод какво е времето, дозата мляко в кафето, кои бистра да посещава бащата, зрението му, което намалява – всички те служат да се подхранва перверзното функциониране на този дует, любимият припев на укорите и на предупрежденията. И ако тази двойка устоява така добре на ерозията на времето, на разочарованията, то е защото, както във всяка добра перверзна схема двойката всъщност включва трима души“. Винаги има нещо трето, което крепи всяка двойка – детето, любовта, било, каквото било. Ако разсъждаваме така, коя двойка не е перверзна?

Главният въпрос е: кое е това, което кара двама души да изберат да живеят заедно. Какво значение има дали са си верни, дали единият доминира, дали връзката им е интелектуална или бездуховна, дали е регистрирана или фактическа, дали е традиционна или еднополова? В крайна сметка, важното е какво кара хората да живеят заедно. „Въпреки всичко“, както уточни вчера мой приятел. Да, въпреки всичко.

Нещо такова се канех да напиша. Междувременно отскочих до кварталното магазинче. Продавачката беше малко разстроена и сподели с мен:

– Знаеш ли, един от ромите от съседния блок влезе преди малко. Виждала си ги – от тия дето редовно си купуват бира и сядат на масичките отпред да я пият, и седят с часове. Та питам го как е. А той казва: „Дъщеря ми се ожени вчера“. „На колко е?“, питам. А той: „На 14“. Ужас!

– Да – съгласявам се, че е ужас, защото и аз не го намирам за редно (законодателят е дал правилно решение в Семейния кодекс).

– При тях тези традиции са много здрави – заключава продавачката.

– И той какво? – питам. – Щастлив ли е?

– Не – възразява ми. – Направо му се ревеше.

Традициите вече не са това, което бяха. Бракове, съжителства, деца, осиновяване – всеки драпа да промени правилата, да придърпа чергата към себе си. Но главният въпрос е: защо хората избират да живеят заедно – въпреки всичко? Някои го наричат любов. Ама и те не могат да ти кажат какво ще да е това. И слава богу!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: