Геният

16 ноември 2008

Едно време не беше така. Или просто имах повече време. Сега се старая да отделя някоя минута за судоку, за да не затъпея съвсем. И ако падне сгода, да прочета суфийска или будистка притча. Разбира се, притчите имат смисъл коренно различен от всичките тълкувания, за които ние (християнски възпитаните) можем да се сетим. Но точно там е сладкото – да помниш, че всичко има някакъв друг смисъл, непостижим за теб по чисто гносеологични причини (щото няма как всичко да знаеш, нали?). Когато ходя на театър, гледам предварително да прочета пиесата, за да усетя удоволствието от срещата с по-различна трактовка на проблема. Чели ли сте „Претенциозните глупачки“ на Молиер? Трябва да съм образцов зрител, който хем знае за какво става въпрос, хем е табула раза откъм история и методика на прилаганите техники и хватки. Ще рече – целта ми е да уловя чистата идея без да знам дали средствата за представянето й са новаторски или не, важното е адекватно да изразяват нова идея или нов (за мен, така е, вярно) поглед към важен (пак за мен, че как иначе?) проблем. Прочетох „Претенциозните глупачки“. Прочетох, че вместо тинейджърки ще гледам най-възрастните артистки от трупата на „Комеди франсез“. Това ме шокира. Както и фактът, че четири от ролите ще се изпълняват от двама – при положение, че във финалната сцена всичките четири персонажа трябва да са на сцената едновременно. Но – добро хрумване на режисьора. Да си призная, никак не обичам диското и съм предубедена към естетиката на този стил. Но без съмнение попадението е точно – диското (и намекът към „Ах, този джаз“) – да, добър опит замисълът на Молиер да се преведе на езика на съвременния зрител. Е да де, не знам дали това се отнася до българския зрител, но слава богу!, на наша сцена може да се види нещо, което не е правено за т.нар. „българска публика“.

А, да! Не видях интелектуалци сред публиката. Понеже бях от първите, които си купиха билети, седях на доста „престижно“ място. И – около мен нямаше хора с интелектуално излъчване (включвам и себе си). На съседните кресла се бяха расположили хора, очевидно учещи_в или завършили Френската, но без никакъв афинитет към театралното изкуство. Жалко. Представлението беше великолепно (като за нашата действителност). Може би – средно като за европейската културна реалност. Но нима нашите интелектуалци имат възможността регулярно да се наслаждават на най-доброто по световните сцени? Защо ги нямаше в салона оня ден? Защото чули, че това не е последен писък на модата и са решили да не си подбиват реномето като присъстват на не_мейнстрийм събитие? Че те на какво мейнстрийм събитие присъстват, ако смея да попитам?

Загуба голяма за хората, които биха оценили, но не са видели. Изгубено време за тези, които са видели, но не са разбрали.

Ако искате да ме попитате дали аз, след като съм видяла, съм разбрала, питайте смело.

P.S. Този пост тръгна като нещо съвсем друго за съвсем друг блог, но се изроди в този вербален буламач. Така или иначе – исках да напиша за представлението на „Комеди франсез“ на 14.11.2008 г., петък. Беше великолепно.

2 Responses to “Геният”

  1. Justine Says:

    Илла, разбра ли?

    Понякога си мисля дали „интелектуалец“ не е понятие от миналото?
    Как изглеждат съвременните интелектуалци?

  2. illa Says:

    Благодаря ти, че попита!
    Наистина, не знам дали съм разбрала, но изпитах удоволствие от актьорското изпълнение. Когато съм гледала представленията на немските театри, те са потресаващи с умението да внушат идеята. За първи път бях на представление на френски театър. Потресе ме умението да се представи личността с всичките й хубави и лоши страни. И при немците, и при французите няма едностранчиво морализаторстване. Има букет от основания за размисли.
    Не знам дали съм разбрала. Но изпитах удоволствие.

    Колкото за интелектуалците, не знам (много неща не знам) как изглеждат. Но не очаквам да коментират: „тая рокличка никак не е лоша“, или да ми обясняват на глас: „тя изяде краставичката от маската си“, все едно гледат сапунка пред телевизора. И разни други такива белези.
    Прекалявам със строгостта си към публиката, знам. (Все нещо трябва да знам🙂 )


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: