Интервю на Бжежински

2 ноември 2008

Това, че в предишния си пост публикувах опита си за превод на стихотворение от млад (35-годишен) полски поет, а сега ще дам думата на Збигнев Бжежински, си е чисто съвпадение. Господ си знае работата🙂

Интервюто излезе оня ден в онлайн-изданието на „Комсомольская правда“. Даря Асламова разговаря с Бжежински във вашингтонския му офис в Центъра за стратегически и международни изследвания:

Интресно е да се срещнеш с най-прочутия си враг. Особено ако този враг е умен.

– Вярно. Но е лоша идея да увеличаваш броя на враговете си, както например обича да прави вашият премиер Путин.

Господин Бжежински, Вашата омраза към руснаците на Вашите полски гени ли се дължи?

– Аз не изпитвам омраза към руснаците. Измежду руснаците има много прекрасни хора. Аз се възхищавах от забележителната журналистка Анна Политковская. Тя имаше удивителната дарба да съпреживява, да съчувства и на „другите“, на чуждите. Много уважавах Солженицин, макар в последните си години той да премина към национализма.

Кой говори за национализъм? Един поляк. Според мен, има само два народа, чиято кръв не може да бъде разредена – поляците и евреите.

– Вашата забележка ми говори за Вас повече, отколкото самата Вие бихте искали да кажете.

През 1997 г. В книгата си „Голямата шахматна дъска“ Вие наричате Русия „черна дупка“ и заявявате, че по отношение на Русия вече става въпрос не за някакъв геополитически избор, а за оцеляване. Променихте ли гледната си точка?

– Аз описвах действителността, каквато беше по онова време. Разпадането на Съветския съюз създаде геополитически вакуум (щом не Ви харесва думата „дупка“), пространство, което беше неспособно да поддържа съществуването си между Китай и Европа. Ситуацията се подобри оттогава, Русия възстанови икономиката си и политическата си стабилност. Но фундаменталният извод, който направих тогава, е верен и днес: Русия не може да постигне успехи в бъдещия разцвет на гражданите си, без да се стреми към по-близки отношения с Европа. Ако не направи това, тя ще се превърне в празно пространство. Демографската криза е много сериозна, вашите хора стареят. А в съседство Китай прави драматичен ръст. Но вие не можете да вървите към Европа, докато мислите за себе си като за империя. Имам предвид думите на Медведев за зоната на руските привилегировани интереси.

Мислите, че нямаме право на това? Но САЩ също си имат привилегирована зона.

– Не е така. Ние се примирихме с комунистическа Куба, не правим възражения, когато вашите кораби и самолети се намират във Венецуела. Но на вас не ви допада да има наши кораби в Черно море. Би следвало да се освободите от такава менталност. През ХХІ вак няма привилегировани зони.

В книгата си Вие предлагате да се раздели Русия на три части: европейска, сибирска и далекоизточна…

– Изопачавате думите ми. Говорих за друго. Русия не може да се развива заради изключителната централизация – всички решения се вземат в Москва. Като резултат от това останалите части на страната се развиват бавно. Говорих за това, че ако в Русия възникне федерация от собствено руски републики с центрове в Далечния Изток, в Сибир и в Москва, всички региони биха били в къде-къде по-изгодни позиции и биха могли активно да си сътрудничат със съседите. Например, Далечният Изток в нова, децентрализирана Русия би могъл да организира много по-сериозни връзки с богатите Китай и Япония. Западна Русия би могла се кооперира със скандинавските страни. Ако САЩ бяха централизирана държава като Русия, никога нямаше да имаме Калифорния и Ню Йорк. Столичният бюрократичен елит обича да паразитира на гърба на провинциите. Вижте какво става в Далечния Изток!

Аз съм родена в Далечния Изток, в Хабаровск.

– Познавам Хабаровск. Погледнете руските и китайските градове от двете страни на реката. Колко различен стандарт на живот! Вие имате милиардери в Москва, които изпращат парите си в Лондон, в Кипър, на Каймановите острови. Те не инвестират в развитието на Владивосток и Хабаровск. И какво става там? Хората се махат или умират. За съжаление, при вас има тенденция да разглеждате всяка критична забележка като враждебност. Би следвало да се освободите от този комплекс.

Смятате, че рано или късно Далечният Изток ще стане китайски?

– Ако има празно пространство, запитайте се, колко дълго ще остане празно? Погледнете картата и сравнете размерите на руската и на неруската Азия. Руската част е толкова голяма, колкото и останалата част на Азия. Но колко хора я населяват? Само 35 млн. срещу 3,5-4 млн. от другата страна. Там са мощният Китай с градове и пътища като в Америка. Там се надига развиваща се Индия, многообещаващият Иран. Ако Русия съумее да привлече към своя Далечен Изток и към Сибир инвестиции и хора, да насочи натам имиграционните потоци, е, какво, тогава вие имате бъдеще. Вие имате талантливи хора, силно чувство за национална идентичност, но старите ви имперски схеми ви изолират и създават ситуация, в която всичките ви съседи не ви обичат и се страхуват от вас.

Какво мислите за провокационната политика на САЩ и НАТО спрямо Русия? Имам предвид опита за експанзия на НАТО в Украйна, половината от населението на която е проруски настроена, както и разполагането на противоракетни системи в Чехия и Полша.

– Половината от населението на Украйна говори руски, но това не означава, че се самоопределя като етнически руско. 85% от гражданите на Украйна поддържат идеята за самостоятелна държава. Ако говорим за НАТО: даже проруският Янукович преди седем години изповядваше идеята за влизане в организацията. Но вие сте права, че голямата част от населението там не приветства идеята за влизане в НАТО. И това е една от причините, поради които няма да получат покана. Има разлика между Украйна и балтийските страни. Защо те са в НАТО? Защото отчаяно се стремяха към това. Тези страни имат горчива историческа памет за съветската окупация. НАТО им дава чувството, че са защитени. Що се касае до противоракетния щит, аз имам критично отношение към тази идея, тя е преждевременна. То аз трябва да кажа, че системата е толкова ограничена, че никак не може да попречи на руски ядрен удар, ако го има. Но какво казахте вие на чехите и поляците? Ако разположите ракетите, ние ще насочим ядрения си потенциал срещу вас.

Резултатът беше, че те веднага се съгласиха да разположат на своя територия противоракетната система. Лошата ви тактика обърна общественото мнение в тези страни срещу руснаците.

Да поговорим за изборите. Какъв ще е светът след Буш и какво ще се промени във външната политика на САЩ особено по отношение на Русия?

– Приятно ми е, че се интересувате от нашите избори. Голямата разлика при американските избори в сравнение с руските е, че ние още не знаем кой ще ги спечели. Ако говорим за бъдещата външна политика на САЩ, не мисля, че между Обама и МакКейн има съществени разлики. И двамата искат стабилни отношения с Русия. Макар че, ако говорим за руско-грузинския конфликт, МакКейн отиде твърде далеч в коментарите си, Обама беше по-предпазлив.

Вие сте негов [на Обама-б.пр.]съветник?

– Аз съм негов поддръжник, но не се присъединих към екипа му. Бих искал да съм свободен от дисциплината в предизборната му компания, за да говоря това, което противоречи на възгледите му, например, по въпроса за Афганистан.

Едно време вие нарекохте Америка единствената суперсила. Не мислите ли, че светът върви към многополярност?

– Да, някои неща се промениха. Но мисля, че да бъдеш единствена суперсила, не означава да диктуваш своята воля на света. Именно така действа Буш – като диктатор. И ние платихме за това в Ирак и, възможно е, да платим за това в Афганистан. И финансово ние вече не доминираме. Но не бива да се злорадства, защото фактите са такива: ние сме абсолютен център на глобалната стабилност. Ако при нас всичко е наред, светът ще е стабилен. И обратно. Погледнете какво става с вашия пазар, например.

Сега вие злорадствате.

– Просто Ви припомням реалността! Ние ще възстановим нашата финансова система и Америка пак ще бъде център.

В бъдеще може да се установи по-равновесен баланс на силите и ще имаме многополярен свят. Но сега да се говори за това, че някоя държава може да смени САЩ като финансов и политически стабилизатор, е напълно нереалистично. Такива държави просто няма. Европа няма политическата воля, вие я имате, но нямате икономически и финансови възможности. Китайците не искат да получат бърза слава. Те са внимателни и предпазливи. И ситуацията е такава, че в близките 10-25 години САЩ ще остане ключов играч за глобалната стабилност или страната ще бъде принципен проблем във всеобщия хаос.

4 Responses to “Интервю на Бжежински”


  1. Бжежински беше и си остава един от най- бляскавите политически мислители на епохата!

  2. illa Says:

    Възможно е да е така.

  3. Георги Д. Says:

    Бжежински отново е много, много точен.

  4. Illa Says:

    Честно казано, нищо не разбирам от нещата, за които говори. Но гледната му точка определено е интересна и си струва да се знае за нея.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: