„…нещо като светец, обаче е такъв мухльо“

27 октомври 2008

Не знам как е с вас, но като прочета/чуя някоя книга, ми става любопитно как другите са я възприели. Защото преди да споделиш собствените си впечатления, редно е да отсееш личните си възприятия от действителната стойност на книгата, да си дадеш сметка за това и да предупредиш читателя на отзива за пристрастията си, да признаеш в какво оценката ти не претендира за обективност, пък той, читателят на отзива, ако е любознателен, ще прочете творбата, само за да се съгласи с теб или за да заключи, че си написал пълни глупости ))

„Искрено ваш Шурик“ е преведена на български. Романът е обявен за най-добрата руска проза през 2004 г. Но колкото и да е странно, трудно намирам рецензии както в Google, така и в руските търсачки.

Тази книга не е това, което изглежда. Издателската рецензия споменава, че Улицкия преди пишела сантиментална проза, а в този роман иронизира тематиката на предишните си произведение и разкрива таланта си с пълна сила. Без съмнение, иронията извира от всяка страница. Отначало даже ме дразнеше, защото приемах сарказма като презрение към героите. Обаче не е. Иронията е средство, лекарство, туширащо ужаса от осъзнаването на тоталната безсмисленост на битието.

Героят си съсипвал живота, защото бил безхарактерен, водел се по ума на хищни самки и изобщо – хамлетовска неспособност за действие. Нали се сещате за онази статия на Тургенев, която обявява Хамлет за излишен човек поради склонността му към рефлексии, а този, който е нужен на обществото, е Дон Кихот, защото смело се втурва в битки, които par excellence са си causa perduta. Ама се втурва, пък Шурик не ще. И в какво вижда авторката „причинно-следствените връзки в поведението на героя“? Според автора на рецензията, достоверността в социално-психологическите обосновки не е достатъчна. Да, героят е отгледан от властна баба и самотна майка; да, той не е способен да създаде пълноценно семейство; да, той се разпилява по случайни връзки. Няма я голямата, пълнокръвна любов. И главното – Улицкая не прави дисекция на душата на героя си и не обосновава защо, аджеба, той е такъв мухльо.

Да де, ама защо всички се подвеждат по повърхността и обявяват героя за мухльо? Ако беше мухльо, щеше да се ожени, нали? Две-три млади дами полагат неистови усилия да го заведат в гражданското. Пък той и дума не дава да се изрече такова нещо. Защото е увреден, както мисли уважаемият рецензент? Хайде бе! Просто Шурик се стреми да запази самоидентичността си. Това е. Защото съветското общество (действието се развива основно през 70-те-80-те години на ХХ в.) е крайно алиенирано и със семейство или без, никой не е щастлив. Улицкая не прибягва до похвата на Лев Толстой, който въвежда образа на Левин, само за да даде контрапункт на по женски безмозъчната Ана Каренина. В „Искрено ваш Шурик“ няма контрапункт. В романа на Улицкая всички са нещастни по своему (с някои изключения: две-три героини, които излизат от повествованието с намека, че вече не се чувстват нещастни. Е да, едната се появява накрая, за да забие последния гвоздей в ковчега, уф, да произнесе своеобразна присъда, за която всички се изкушават да се хванат: „…нещо като светец, обаче е такъв мухльо“).

Вече съм го казвала – харесвам книги, написани с любов към героите. Каквито и да са тия герои. Но разбирам, защо Улицкая няма куража да го направи. Ако не друго, романът можеше да се обърне на трагикомедия – при положение, че авторката не е сигурна дали иска да каже всичко, което мисли. Щото, знае ли човек?

Та затова няма и рецензии.

P.S. Четох романа в оригинал. Нищо не мога да кажа за превода.

P.P.S. Кроспост от „Аз чета“

7 Responses to “„…нещо като светец, обаче е такъв мухльо“”


  1. Имаше един персонаж Шурик от съветските комедии от 70-те — млад студент с очилца. Имаше го например в „Кавказка пленница“. Когато чуя това име, се сещам за него😉

  2. Даниел Щайн, преводач съм Says:

    Улицкая е изключително талантлив автор, въпреки че е недолюбвана от руската критика. В москва критиката е доста разглезена и високомерна, войната между писатели и критици е явна и тече с пълна сила. Няма жив писател, за който да не можеш да прочетеш най-ужасни неща, да не говорим пък за регионалните войни от типа Москва – Ленинград, Москва – провинция и т.н. Майната им.
    Без да я хваля, щото съм сигурен, че ще прекаля, ще кажа, че при Улицкая има следния проблем – като прочетеш 4 книги (напр. Сонечка, Медея, Шурик, Казус Кукоцкого), си мислиш, че можеш да напишеш следващата сам. Обаче не е така – последната е по-различна. Пожелавам и малко пауза и после пак.

  3. illa Says:

    Комита,
    Шурик от „Операция ы“ си е култова фигура🙂 Няма начин изборът на име да не е повлиян от този образ. Така си мисля, де…

    Даниел Щайн,
    тя, руската критика кого ли обича🙂 Тия дни четох рецензия за последния сборник разкази на Прилепин. Доста хаплива рецензия. Въпреки че точно в нея се казва – Прилепин прави портрет на актуалния „герой нашего времени“. А това само по себе си би трябвало да говори достатъчно за значимостта на писателя.
    „Даниель Штайн, переводчик“ е разтърсваща с посланието си. Не знам защо за нея не говорят дори тези, за които авторитетът на Улицкая е извън всякакво съмнение. Имам предвид – премълчаха книгата в блоговете си. Иначе може и да са писали. Но не споделят съкровено, така да се каже.

  4. Grimm Says:

    На мен лично ‘Сонечка’ ми хареса най-много. Но и Шурик е много добра – книга, в които няма излишен драматизъм, невероятни развръзки, засукани истории и типични герои. Героите постъпват не както трябва, а както е в реалния живот. Това ме грабна – не се случва нищо особено, а имам чувството, че сам съм го преживял. Можеше да не е Шурик, можеше историята да е по-различна – това което увлича е, че всичко би могло да бъде част от истинския живот.

  5. Даниел Щайн, преводач съм Says:

    Ето защо премълчаха Даниел Щайн:

    1. Критиката по принцип не приема Улицкая насериозно и сега трябваше да си посипят главата с пепел.

    2. Главният герой е евреин. Той е светец, но е еврен, това руснаците няма как да го понесат. Руснаците са по-яростни антисемити от арабите.

    3. Главният герой, освен че е евреин, е и католически свещеник. Ако беше православен, криво-ляво биха си затворили очите, но сега – не. Виж, ако беше православен руски свещеник, книгата щеше да предизвика голям отзвук. Сега обаче и евреите си мълчат, щото героят е евреин, ама вероотстъпник, значи не може да е толкова добър и т.н.

    Улицкая мн. добре си е давала сметка за тези „недоразумения“ още отначало, но не е променла замисъла си.

    Книгата обаче наистина предизвика мълчание, което беше по-красноречиво от всяка критика.

  6. Illa Says:

    @Grimm,
    героите в романа със сигурност не постъпват така, както обществото смята за правилно – съотнесено както към момента, в който се развива действието, така и към този, в който е създадено произведението, „правилното“ не е това, което героите правят. „Като в живота“, защото това се случва на всички нормални хора? И „като в живота“, защото всеки получава „присъдата“ си от околните… Да, сигурно това е „като в живота“.
    Прав си, че можеше и да не е Шурик, и историята да е по-различна.

  7. Illa Says:

    @Даниел Щайн,
    доколкото знам, самата Улицкая е еврейка. И, възможно е, книгата да се е получила толкова въздействаща тъкмо заради това, че много добре си е давала сметка…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: