Драпа

20 октомври 2008

Няма грешка – нито „дрипа“, нито „драпам“. Драпата е ода, изпълнявана от скалд. Ако не знаете какво е „скалд“, няма да го научите от нашенските медии. Даже от новите предавания на Re:TV няма да го научите, защото:
– „Стюардесите“ са ангажирани най-вече с вписването си в сценария; същността на информацията, която препредават, изпада в оркестъра;
– Професорите легитимират визуалното си поп-арт репродуциране чрез езика на Августин Блажени: език, дето който зецепва – мре от скуката на преповтора, който не е в чата – няма и да се кънектва.
Няма лошо, просто мейнстрийм в културната тематика на медиите. Гледам, в Русия почнали да издават lifestyle-списание за поезия. Главната редакторка смята, че читателят няма начин да не се обърка из интернета, из собствено литературните издания и мероприятия; заявява, че на читателя му трябва ярка картинка, за да схване като какво ще да е това „поетът“ – та се налага да го преформатираш този поет по тертипа на медийните звезди, да му спретнеш фотосесия, интервюнце, корица, PR… абе да е по-шаренко там, да хваща око, пък за другото – „кой му пука“, важното е да се харчи.
Хубаво. Ще си купиш такова списание, ще го метнеш на задната седялка заедно с „Луксозни имоти“ и/или „Golf World“. И ще стискаш палци да не вземеш да качиш някой луд, който да те емне с разговори за метрика и тропи. A propos, в тая криза, такова изхвърляне не идва ли малко вповечко? Трябва да си голям авантюрист, та днес да предпочетеш инвестиции в съвременна литература, мисля… И съответно – да инвестираш в lifestyle-медия, промотираща арт-продукти. [Ха, Люсиън Фройд пак продал за близо десет милиона! Пък икономистите ни плашат с финансова криза – к`ва криза, к`ви 5 лева! Хората имат нужда да харчат за нещо, което не могат да пипнат. Имат нужда да хвърлят цяло състояние, за да „притежават“ отвъдното. Кой казва, че пазарът и духовността са антоними?]
Цао Пи, вярно, отбелязва: „На стиховете и одите им трябват украшения“. Един вид, оправдава гланцираните корици на литературните издания. Но казва още: „Изящната словестност е голяма работа в държавното управление [курсивът мой], нетленна, процъфтяваща работа. Човешкият живот си има своя предел, славата и радостта свършват с края на човека, те са ограничени от времето и не можеш да ги сравниш с изящната словесност, която е безкрайна“.

„Угнетен постекзистенциалист и вглъбен беглец при ‛примитивните“ африканци и мексиканци, на 9 октомври т.г. Жан-Мари Гюстав льо Клезио получи Нобелова награда за литература като „автор на поетичното приключение и чувствения екстаз, изследовател на човешкото отвъд и под господстващата цивилизация“.
Този път изненадани от избора на Шведската академия нямаше“,
казва Марин Бодаков.

Има-има. „Името на поредния нобелов лауреат по литература предизвика предсказуемо недоумение, отчасти преминаващо във възмущение“, контрира Виктор Топоров. И не защото Льо Клезио е слаб автор. А „защото световното значение на литературата катастрофично падна както в пространството над езиковите бариери, така и в отделните езикови ареали. Защото в милионни тиражи се изкупува само ширпотреба. Е, и защото отборът, в който са лидери и солисти Джоан Роулинг и Дан Браун, това вече не е световният dreamteam, а нещо съвсем друго. Или по-скоро, това е някаква друга игра. И нобеловият комитет категорично отказва да я признае за олимпийска дисциплина. А прави поклон пред заслужили ветерани или отчаяни маргинали, или пред заклети лузъри. В особено „сполучливи“ години, като сегашната, прясноизпеченият лауреат притежава и трите характеристики“.
Ама за такива неща не се говори в медиите. Хем са отвлечени, хем не са нито шарени, нито лъскави. И разни други неща не са.

6 Responses to “Драпа”

  1. blogger Says:

    Льо Клезио се вписва много добре в онзи тип литература, който навремето Партията разрешаваше да ни превеждат, стои чудесно там някъде между Уолкот и Найпол, Махфуз и компания..

    когато Дилан стане нобелист може да си поговорим пак

  2. Illa Says:

    Винаги можем да си поговорим🙂
    Впрочем, точно такива разговори, които благодарение на интернет не се нуждаят от посредничество (a.k.a. тиражни медии), може би точно те дават някаква надежда… знам ли

  3. m Says:

    Израстнала в икономиката на недоимъка, дали цивилизацията не приема, че словото се остойностява само като заглушава друго слово?
    Мрежата предлага на (мнозина от) онези, които се считат за творци, да достигнат до (винаги потенциална) аудитория без посредничеството на пазара. Колцина са доволни? Изначално деформирана и травмирана, публиката сякаш е привързана към буквалните значения: щом е без пари, значи „не струва” ? Или пазарът все пак има и неикономически структуриращи функции, сиреч е необходимо зло някакво? На агората/форума аргументите изглежда не се борят (като пехливани), а се конкурират…

  4. Illa Says:

    дали цивилизацията не приема, че словото се остойностява само като заглушава друго слово

    И аз имам такива подозрения ))
    Въпросът е доколко „общество“ и „цивилизация“ корелират помежду си.
    Наскоро мярнах някъде (изразено)мнение, че изкуството (доколко то е присъщо на цивилизационния дискурс?) не е мислимо извън представата за елитарност на определени среди, извън обособяването на определени обществени групи, които знаят за какво става въпрос. Уведомете пресата, демокрацията приключи ))
    Пазарът е пазар само в условията на равнопоставеност.
    ––-
    Извинявам се за несистематизирания отговор. Просто си отбелязвам посоки за размисъл.
    Благодаря за предоставената възможност!!!
    В коментара задавате въпросите, които и аз си задавам. Пък пусто – не вярвам на директни отговори ))
    Така че продължавам да се питам. Благодаря!

  5. blogger Says:

    imho1: универсално изкуство е противоречие в термините – то би било природа, а не култура
    imho2: участието в пазара следва да е равнопоставено, но самият пазар е асиметрията предлагане-търсене

  6. Illa Says:

    Мислех, че „универсално изкуство“ е просто вестникарски обрат на речта – музиката била универсално изкуство, киното било универсално изкуство и т.н. Не всеки артефакт може да се причисли към предметите на изкуството. Всъщност, не съм сигурна – първото imho дали е възражение на нещо или просто констатация, с която съм съгласна.

    Да, участието в пазара трябва да е равнопоставено. И така ми изглежда – че сега интернет дава тази равнопоставеност. Но меже и да греша.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: