Приказките не са за деца

9 октомври 2008

Нямам спомен като дете народните приказки да са ме плашели. При все сеченето на глави било на лами, било на черни арапи (вж. приказките за Крали Марко), нямам спомен това особено да ме е впечатлявало. Докато приказките на Андерсен и на Оскар Уайлд ме разстройваха. Но това са авторски приказки, те са малко по-друга работа, целта им е да въздействат в определена посока. Народните приказки имат много повече функции – не е току-така, че са предмет на изследване от толкова много науки и задават разнообразни дискурси, в малка част от които се опитват да се вместят и авторските приказки.
И, както казва една майка, запитана от журналисти, „едно време на никого не му идваше на ум, че народните приказки пропагандират насилие“. Да, ама сега ни идва на ум. На мен, собствено, това ми дойде на ум, когато започнах да превеждам руски приказки, които не са минали през перото на Алексей Толстой. Писателят, разбира се, е направил чудесни обработки, от които са произлезли прекрасни приказки, но приказки – повече авторски, отколкото народни. Както и да е, възможно е фолклористите да оспорят думите ми и, възможно е, веднага да се съглася с тях.
Проблемът ми сега – след като съм вкусила от дървото на познанието и знам, че насилието си е насилие и е нещо лошо дори само като странична тема в приказка: дали да съдействам децата да се докоснат до тази тема чрез моите преводи? Да цензурирам ли текста, създаден от поколения наред, или да оставя сцените на насилие с надеждата, че децата няма да ги приемат като такива? Нали едно време никое от приятелчетата ми не гледаше буквално на кръвопролитията, които си устройват халата и юнака. Днешните деца други ли са?
Впрочем, психолози твърдят, че насилието в приказките просто дава на децата информация, че има и такива неща в живота, че това ги подготвя за отпор срещу злото и по никой начин не пропагандира агресивни форми на поведение. Да, ама нали сте чували хита на Rammstein „Mein Teil“? Нали знаете, че песента е инспирирана от делото срещу канибала от Ротенбург, който дал обява, че търси доброволец, съгласен да бъде убит и изяден. Един инженер от „Сименс“ се отзовал на поканата. Та. Канибалът бил обсебен от „Хензел и Гретел“. От осемгодишен мечтаел да осъществи замисъла на вещицата.
Може да проявявам малодушие, но ще цензурирам приказките. Какво ще кажете?

Blogged with the Flock Browser

12 Responses to “Приказките не са за деца”

  1. ghibli Says:

    Ако вече си го решила, толкова по-зле, защото това е МНОГО НЕПРАВИЛНО. Тия приказки са се оформили в продължение на стотици години, разказвали са ги поколения наред, и изведнъж идва някой си преводач и казва – ама не ми съответстват на мирогледа, ще ги променя – и по този начин плюе на цялата тази традиция. Ролята на преводача е да бъде посредник, не съавтор (да, понякога е неизбежно да променя неща и не, това не е такъв случай). Когато тези приказки излязат, на корицата пак ще пише „народни приказки“ и хората ще си мислят че това четат – докато всъщност ще четат „приказки през погледа на еди кой си“ – нищо общо с оригинала. Не е ли измама?

  2. in2h20 Says:

    Принципно не коментирам превод.
    Едно, прехранваше ме известно време.
    Две, знам колко е трудно.

    Как се отнасям към идеята за пренаписване на фолклора ?
    Зле.
    От професионална гледна точка, не редактирам автор.
    Мога да поразместя граматиката, но не и смисъла.
    А ти тук питаш дали да смениш посоката на смисъла, да ги гримираш леко..мне.
    Седни и напиши твои си.
    Времето им е било такова.
    Познанието им за света е било такова.

    Не можем да ги предпазим от всичко !
    Колкото повече опити да порозовим света им, толкова по дълго време да измият захаросания вкус от устата.

    Дай ги 1/1
    Спаси професията.Измии срама от челото))
    Има толкова кофти преводачи, че и до днес Целта оправдава средствата е по-известно от Рискът оправдава средствата. Страх ме е да си помисля чий превод на Андерсен си чела !

  3. kenkal Says:

    Подкрепям предните два превода. И съм съгласна с твърдението, че приказките не са за деца. Просто сме влезли в релсите и като чуем „приказка“, прехвърляме я към децата. А приказките са за всички! В непросветените времена са ги разказвали и са се слушали от всички – и малки и големи, и престарели. И са били осмисляни колективно!
    В много приказки има жестокост и насилие. Но това е животът. Просто в света на приказките той е опоетизиран и метафоризиран до голяма степен. По-добре ги преведи точно. Децата и родителите им само ще спечелят.

  4. kenkal Says:

    Написала съм превода – съжалявам. Поправка: Подкрепям предните два коментара!

  5. Виктор Says:

    Че по-страшна приказка от Хензел и Гретел няма, така си е, но не мога да си спомня народна приказка, която да ми е била противна или страшна, хубави са си народните.

  6. iffi Says:

    Аз от малка обожавам приказки. А тези на Андерсен винаги са ми били сред най-най-любимите.
    Смятам, че не е коректно да бъдат променяни/цензурирани книги(в частност приказките). Ако някой родител прецени, че дадена приказка не е подходяща за неговото дете, има избор да не му я чете, а да му я разказва по негов си „по-лек“ начин.

    В момента чета „Приказки от хиляда и една нощ“, изданието на Труд. Нецензурирани. Голяма чат от тях в оригиналния си вид не са за деца – факт, не само заради насилието и секса в тях, а и заради философията и културата, които не биха могли да бъдат разбрани от дете. В много преводи приказките на Шехерезада се цензурират до такава степен, че като четеш нецензурирания вариант направо се чудиш, това същата приказка ли е. Не е приятно, когато някой прави избор вместо теб какво е подходящо да четеш/гледаш (или да четат/гледат децата ти).

    А за онзи психар… той ако не беше чел Хензел и Гретел от нещо друго щеше да се смахне. Хензел и Гретел едва ли са били причината, за това че не е в ред с психиката.

    Това: http://www.penny-arcade.com/comic/2008/8/11/ не е правилният начин за предпазване на децата от насилието. Ако някой си има психически проблеми, той ще си ги има без значение дали е чел Хензел и Гретел или Ханибал, или е играм компютърни игри.

  7. illa Says:

    Камък ми падна от сърцето като гледам, че всички коментари подкрепят виждането ми! Благодаря!
    Ще гледам да се съобразявам както с идеята на проекта (да стимулира децата да четат, а не да се запознават с приказките чрез посредството на родител), така и с факта, че преводачът няма право да бъде предател (имаше някаква италианска игра на думи🙂 )
    Благодаря ви!

  8. Jaguar Says:

    Аз също не коментирам превод. Приказките обаче… Те никога на се били за деца, не и в смисъла, който се влага в днешно време. Оригиналите на братя Грим са били наистина зловещи, а това, което записаното от тях е отразявало е дейсвителност – в оопределени периоди в Европа е царял такъв глад, че на много места е имало канибализъм – Хензел и Гретел, както и Палечко са само отражения… Поне така твърдят историците.

  9. Графът Says:

    Радвам се да видя отново поставен въпроса за приказките и то точно от тая гледна точка. Не веднъж съм писал по тази тема, последно в блога си „В началото всеки човек беше дете…” http://vascont.wordpress.com/2008/01/12/decata/
    Не е работата дали някой ще реши да повтори пример от приказка. Основното е насоката на мислене, която се дава чрез тях. През устата на майката – най-големият авторитет в началните години. И детето се научава, че правият винаги побеждава (а да има човек, който да се мисли за неправ?), че за тая победа е позволено сила, и т.н. И още в първите класове бабанката прасва юмрук на по-слабия!
    Колкото до „редакция” – мисля, че това не е работа на никого, когато се отнася до авторски приказки.

  10. illa Says:

    Ами приказките наистина са нещо по-различно от средство за възпитание. Ако мога да си позволя такава метафора, те са като дестилат на цялата култура, като кехлибарени капки, които всяко поколение намира по брега и ги обработва според собствените си разбирания. В някакъв смисъл приказките нямат оригинален текст. Братя Грим, както и Афанасиев в Русия, просто са записвали различни варианти на приказки така, както са ги разказвали през ХІХ в. (векът на национализма, да не забравяме). После са подбрали кои варианти да включат в сборниците. Не е току-така, че философи, културолози, да не говорим за психотерапевти търсят човешките архетипове точно в приказните герои. И в античната литература, разбира се. Защото са издържали изпитанието на времето.
    Впрочем, това е моята дилема – когато подбирам кои приказки да преведа, аз не мога да избягам от товара на възрастта си. Ценността на една или друга приказка измервам с моя си аршин. На децата им е нужно друго.

    Авторските приказки са просто литература, писана в жанра на приказките. То е друго.

  11. in2h20 Says:

    Езикова култура. Много от приказките са с оплетени метафори и неясен подтекст, който само възрастен (преводач) може да разбере. Но аз ще продължавам да не подкрепям идеята него време да се прожектира в моето време 1:1 и с изрязвания.
    Приказките трябва да са пътуване във времето.
    Какъв друг инструмент имаме ?!

  12. illa Says:

    Нямам аргументи срещу това, което казваш, защото и аз мисля същото. Но децата са нещо много крехко. А идеята на проекта е, че те ще бъдат оставени сами, няма да има кой да ги води за ръка и напътства при срещата им с приказките.
    Впрочем, аз от петгодишна предпочитах сама да си чета и, за съжаление, още тогава загубих интерес към приказките. Била съм твърде малка, за да ги разбера. Затова ми е трудно сега да си представя какво едно дете вижда в приказката. И се страхувам да не се окажа в ролята на слон в стъкларски магазин.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: