За щастието

28 септември 2008

Ицхак Адизес има собствено бизнес-училище. През последните 40 години е консултирал правителствата на Гана, Македония, Гърция, Швеция, Исландия, Израел, Мексико, Бразилия и Черна гора. Впрочем, списъкът е твърде геополитически впечатляващ, но няма да го коментирам. Няма да коментирам и подредбата – просто я взех наготово от биографията на д-р Адизес в една от web-страниците на собствената му академия. Ицхак Калдерон Адизес все още ръководи една от програмите по бизнес администрация в Академията по народно стопанство към правителството на Руската федерация. Води свой блог на сайта на руското издание на Harvard Business Review. Последният му пост е посветен на темата „какво ни пречи да бъдем щастливи“. Запазих си линка, защото ми стана любопитно в какво мастит бизнесмен, макар и специалист по „организационната терапия„, е потърсил вдъхновение в тия тежки във финансово отношение дни. Отначало ми беше забавно, но днес случайно забелязах стар коментар -отговор на мой още по-стар… Засегнах се, защото не очаквах, че мога да предизвикам такава емоционална агресия. Но – каквото повикало, такова се обадило, пито-платено и т.н. Да ми е за урок, да не си пъхам носа, където не трябва. Покрай другото, ще рече и това – никой няма нужда от (несъгласни)коментари. В скоби: аз имам. Но времената са нервни, от този момент спирам коментирането до по-щастливи времена.

Та – „какво ни пречи да бъдем щастливи“ по версията на д-р Адизес? Заблудите относно това, кое ни прави щастливи. И по-точно:

1. Заблудата, че удоволствията водят до щастие. Удоволствията (секс, хубаво ядене и пиене в скъпи ресторанти, скъпи коли, изискани цигари или дори дрога) – идете в Холивуд, където всичко това е в изобилие и ще срещнете купища нещастни хора, а смъртта от предозиране е една от най-честите.

2. Заблудата, че за да си щастлив, трябва да си здрав. Здравето е необходимо условие, но не достатъчно. Без щастливи емоции, можете ли да се чувствате здрави?

3. Но и емоционалното щастие не стига. Няма как да не усетим, че има нещо повече – някакви принципи, абсолютни принципи, които определят поведението ни и ограничават в някаква степен свободата ни. „Ако сложим собственото си „аз“ в центъра на Вселената и си дадем воля да правим всичко, което ни дойде на ум, можем да стигнем до обратния резултат – не до щастие, а до страдание. Никой няма власт да завладее всичко, което иска. <…> Щастливи ли са топ-мениджърите или политиците, които са отдадени на самолюбуване? Каквито и да са успехите им, според моите наблюдения, тях ги мъчи невъзможността да подчинят всичко под свой контрол, както го изисква егото им. <…> Трябва да разберем, че можем да разполагаме с много по-малко неща, отколкото бихме искали, и да се примирим с действителността.<…> Затова трябва да искаме и да се опитваме с всички сили да получим исканото, но не можем да очакваме, че то задължително ще ни падне в ръцете“.

4. И така, тяло, душа и дух трябва да са здрави, но и това не е достатъчно да бъдем щастливи.

5. Заблудата, че можем да получим индивидуално щастие без да се нуждаем от комуникация със себеподобните. Бягството от общуване е бягство от един проблем към друг – към самота и усещане за крах и ненужност. Индийските отшелници бягат от цивилизацията и медитират в самотни пещери по цели дни. Може би те са щастливи, но дали такъв живот е пълноценен?

6. Животът е постоянно изменение. Но не бива да се заблуждаваме, че винаги можем да добием щастие. Животът е като влакчето в луна-парка – резки възходи и падения.

И кое ни спасява, според д-р Адизес? Любовта. „Обичате ли се? Грижите ли се за себе си? Или не ви е еня за тялото, в което живее душата ви? С какво засищате тялото си? Спите ли достатъчно? Правите ли утринна гимнастика? „Храните“ ли се емоционално, интелектуално, духовно? <…> обичате ли „половинката“, децата си? Останалите роднини? Дома си? Колата си? А книгите, които четете? Града, в който живеете? Страната? Приятелите? <…>

Любовта не е удоволствие. <…>

Хората и нещата, които предизвикват вашата любов, не винаги доставят удоволствие. Даже обратното. Те причиняват и болка. Защо? Защото колкото повече удоволствие ви доставят, толкова по-болно ще ви стане, когато ви отнемат това удоволствие. А това се случва отвреме навреме, защото нали животът е постоянно изменение.<…>

Щастливците разбират, че понякога се чувстват нещастни. Затова се старайте да обичате, независимо че обектът на вашата любов периодично ще ви наранява.

Щастието не е целта на пътя, не е и самият път. Това е състоянието, в което пребиваваме докато вървим по пътя.

С огромна любов,
Ицхак Адизес“
и аз…

13 Responses to “За щастието”

  1. in2h20 Says:

    Адизес е автор на жизнения цикъл на организацията – един модел, проверен във времето.
    Другаде не се среща из модерните западни бизнес школи, заети днес с бизнес етика и морал като част от инициативата за корпоративна отговорност, в т ч – екологична култура на организацията.
    Не знаех че води и блог, 10х
    **
    на втори прочит,
    като последния крясък на консултантските работилници „Карма на организацията“ звучи
    тук аз правя u turn. Важно е да се прави разлика Изток*Запад в управлението. Не иде реч кой е по-напред или чий модел е неразрушим
    Културно, запад и изток не се срещат от Киплинг насам

  2. Illa Says:

    Киплинг е западен човек, той просто разказва за Изтока.
    Срещам все повече публикации за изследвания, разработващи темата, че човек не реагира, както се очаква от него, не реагира изцяло рационално дори що се отнася до бизнес-поведение. Може би Адизес е един от първите, заели се с разпространяването на тази идея – че човек, като взема решения, се ръководи и от мотиви, които засега не са изучени/обяснени и се възприемат като ирационални. И че тези мотиви не бива да бъдат игнорирани.
    Разбира се, мислите, което преразказах в поста си, не са откриването на Америка – това са древни истини, но обобщени по начин, който ни подсеща за важното в живота, а, следователно, и в бизнеса. Доколкото имам впечатление, една от причините за случващата се финансова криза е точно изгубването на почвата под краката… Не знам, не разбирам много от икономически теории.

  3. in2h20 Says:

    За късмет, мениджмънта се занимава повече с микроикономика: ресурси, запълване на дупките вътре в компанията .. и влиянията на макрокартината върху това.

    Управлението е рационална територия, ерго опираме се на логични, научни, доказани и измерими в нещо принципи.
    Тук модела на орг жизнен цикъл на твоя човек работи.

    Финансовата криза е резултат от широк гъз.
    Алчността не се учи в бизнес училище, гарантирам го за три държави !
    Това което става в мериката е интересно, доколкото избори за президент съвпаднаха с въвеждането на социализъм. Както вече писах и в капитал, последното място на планетата, където човек си представя социален чадър, национализиране на колабирали банки е САЩ.

    Само социалисти заробват данъкоплатеца така кофти !

    Древните истини са прекрасно нещо, проверено с времето
    Обаче в управлението се работи с хора. И всеки носи своя пакет ценности, етични и морални норми.
    Затова има училища за управители и не назначаваме, примерно, зъболекари или инженери за СЕО.
    Надявам се до края на моя живот МВА да стане задължително за лидери, както медицинско образование за практикуващи доктори и законодателно такова за адвокати.
    The stakes are higher и няма никакъв смисъл да лепнеш неква кифла начело на милиарден бюджет, стотици хора, огромни сгради пълни с оборудване..който е чел и вземал изпити за (тук си попълни сама)

    дивех се къде се е заврял Адизес, той в Русия
    Там спокойно Петър Дънов може да мине за мениджър

  4. illa Says:

    Ми то май е задължително за докторите да са завършили медицина, а за адвокатите – право, ама не знам…:)
    В предишния си пост от блога Адизес споменава, че има здравословни проблеми, може това да е причината да се позагуби.
    Всичко ходи по хората🙂

  5. xunap Says:

    Хм, интересно, но има проблем. Дефиниция на щастие е трудно, почти невъзможно да се даде. Може да си щастлив във всичките тези случаи, в които Адизес твърди, че няма как да си щастлив.
    „Алчността не се учи в бизнес училище…“ А какво е да внушаваш на студентите, че икономически растеж е най-важното нещо на света? Растеж в наше време си е равно на алчност. Куп бизнесмени нямат нужда от толкова пари и вещи. Но искат още и още.(Приеми това като приятелска провокация🙂
    За МВА-то, задължително за лидери думи нямам… Със същата сила можем и да въведем агрономството като задължително за лидерите. представих си как Левски отива в поредното градче, за да прави комитет, а там хората го питат „Абе ти имаш ли диплома МВА?“. От завършилите МВА съм сигурен в едно: ужасно способни са да закопат някоя фирма. Нещо като как една жена може да направи един мъж милионер. И това го приеми като другарска закачка, да не се обидиш!

  6. Justine Says:

    благодаря за поста и коментарите
    с любопитство ще следя блога му

  7. Illa Says:

    @Justine,
    и аз благодаря!
    A propos, днес преведох една кратка, но знакова руска приказка. Да ти я пратя ли по мейла? Може би Виктор е прав, че рядко се срещат добри преводачи, аз не претендирам да съм, но се старая да подхождам съвестно – да не превеждам просто текста сам за себе си, а да препредавам и известно количество тълкувания. Друг е въпросът, доколко успявам.

  8. Illa Says:

    @xunap,
    не знам дали си спомняш оная реплика от пиеса на Шварц: „Всички сме учили в това училище, но не всички бяха отличници“. Алчността не се учи, тя може само да бъде поощрена. И далеч не идеята за растеж е единственото нещо, което я поощрява. Впрочем, докъм ХІХ в. май идеята за растеж е била свързвана с алтруизма. Идеята(каквато и да е тя) сама по себе си трудно може да бъде порочна.

    Е, аз си имам собствена дефиниция за щастието, но тя си е моя. Ти имаш ли своя?
    ––-
    Не ти опонирам, само се опитвам да разбера твоите аргументи.

  9. in2h20 Says:

    хипар, не мога да се обидя на МВА
    Тва е като пътуване с балон – докато не си вътре, не си вътре.
    Щастие, хармония и останалите азиатски бонбони просто не правят благосъстояние ))
    Няма лошо, нека пише блог човека

  10. in2h20 Says:

    А това за Левски дето бил лидер..беше доста смешно

  11. xunap Says:

    Е, обичам да се закачам с хората, макар и да не ги познавам.🙂 Подхвърлям нещо и после се хиля с доволна усмивка.
    Така, моя възглед за щаститето е: 1.Всеки си има различен възглед. Някои хора ги кефи да карат кола, други да се припичат покрай басейна, трети да се бъхтят по планински баири. 2.Според мен щастието е да се чувстваш добре. Когато нямаш негативни емоции, а имаш само добри чувства. Лично мен ме прави щастлив например всеки ден да става нещо интересно. Ужасявам се от мисълта утрешния ден да е точно като днешния. Чувствам се добре да живея на брега на морето на палатака, да ходя на планина и да седя около лагерен огън. Ако съм със сродна душа(души) вече е върха. Да чета хубава книга. Да гледам облаците по небето и как вятъра поклаща клоните на дърветата. Да чувам звуците на щурците и цикадите в тревата. Ромона на планински поток. Чирикането на врабчетата в храсталака. Добре узрели череши на дървото. Сливите на Тюленово. Шума на вълните. Усмихнати хора. Тичащи и врещящи деца. Студенти, говорещи си за пирамидите. Младежи с китара на пейката в парка. Да карам колело по пуст планински път. Оффф, край нямат.
    Айде, пожелавам на всички ви да сте щастливи.
    Христо

  12. Illa Says:

    Дай боже, щастие и на теб!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: