Сукияки уестърн

30 август 2008

Преди време бях решила да проверя наистина ли кулинарните блогове се ползват огромна популярност. Наистина. Само с два поста блогът надмина по посещаемост редица ветерани, посветени на не по-малко животрептущи теми. Дип че мразя да пиша за неща, които изначално мразя. Не че не публикувам списъци с неприятни ми занимания, следвайки светлия пример на Сей Шонагон. Но да пишеш за готварски рецепти с омраза към готвенето, това е висш професионализъм. Като се замисля, в това може да има голямо удоволствие – да си изкарваш хляба от нещата, които мразиш. Само че се иска огромен талант. Както и търпение. Господ се е погрижил да не ми даде нито едното, нито другото. Знае си работата.

Ей такива неща си мислех докато пържех тиквички и си премятах през съзнанието сцени от „Сукияки уестърн: Джанго“. Да поясня: сукияки уестърнът има връзка с готвенето. Както и с писането. И с удоволствието от едното и от другото. Преди около две години на сайта на Дарик радио се появява следната информация: „Сега, англоезичният „Сукияки уестърн Джанго“ е наречен първият „суши уестърн“.“ Интересно, кой го е нарекъл „суши уестърн“? Дали нашенската рожбичка се е изживяла като Йоан Кръстител или е преписала от някоя англоезична рожбичка? За да ви стане ясна дълбочината на мисълта, заключена в невзрачното на вид изречение от сайта на Дарик, ще ви предложа да замените думата „сукияки“ със „спагети“, а „суши“ – с „пица“. И сега си представете как през 1964 г. холивудската преса провъзгласява: „Сега спагети-уестърнът „За една шепа долари“ е наречен първият пица-уестърн“. Сладко, нали?

Човек, като се реши да става журналист, трябва да има поне малко от малко любопитство към света, да си задава въпроси… ако не други, поне да се сеща отвреме навреме да се попита: „Абе, аджеба, аз какво точно пиша (респ. казвам)?“. Изобщо няма да споменавам пропуснатото двоеточие в заглавието.

Дотук изчерпахме кулинарната съставляваща на темата за филма. Сега малко исторически обяснения. „За една шепа долари“ минава за родоначалник на пица… пу-пу, спагети-уестърна. Сюжетът му копира появилия се през 1961 г. филм на А.Куросава „Йоджимбо“ (известен и като „Телохранителят“) и дори Серджо Леоне бива осъден от Куросава за плагиатство. Но това е друга история.

Самият Куросава, очевидно, е уредил отношенията си с Дашиъл Хамет като използва за филма си фабулата на „Алена жътва“ и „Стъкленият ключ“. Да де, той и Брус Уилис се снима преди 10-12 години в нещо като римейк на Куросава, ама в обстановка по-близка до тая при Хамет…

Та, искам да кажа, историята е богата. Такаши Миике я обогатява още повече като намесва Шекспир, Мурасаки Шикибу и други класици. Някои кинокритици казват, че Миике прекалявал с намиганията към това-онова, ама не се плашете – повечето препратки така или иначе остават незабелязани, няма начин да ви досадят. Още повече, че инстинктът за самосъхранение сработва автоматично: даже да отбележиш закачката, нямаш време да се замислиш върху нея. Караш отгоре-отгоре, каквото те разсмее, това запомняш и над това се замисляш. Другото е естетика – хейанска, самурайска, мейджи, естетиката на китайския ресторант… каквото ти дойде на ум. Миике и Тарантино се гаврят с всичко, което им дойде на ум. Хокусай и поп-арт, екология и философия, символи и life style, наследство и употребата му…

Няма ди ви навивам да гледате филма. Казват – не бил за всеки. Ама пък и нямало зрители, напуснали салоните…

Ах, замалко да пропусна. Филмът е англоезичен, вярно. Ама актьорите са японци, та си говорят, както могат. Хич не е случайно, ако ме питате. И не, защото Миике гледа да се хареса на англоезичната публика – акцентът е такъв, че върви по екраните със субтитри на английски, за да ги разбират какво казват. И с глобализацията се гаври Миике, това е.

И с „Матрицата“ също:

P.S. Длъжна съм да уточня, че филмът е продуциран от Geneon Entertainment (и от майчината на Geneon компания Dentsu Incorporated) – знакова за аниме-феновете фирма. Дай боже, това допълнение да не бъде изтълкувано погрешно!
Източник на клипа: Rotten Tomatoes

2 Responses to “Сукияки уестърн”

  1. v Says:

    доста готино филмче, ама по едно време нещо ми доскуча. сцените own.

  2. Illa Says:

    Много изпипано като визия – изящество, където трябва; кич, където трябва. Мен ме изкефи, не знам.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: