Алекс Букарски

26 юни 2008

Чудя се, дали някое от нашенските lifestyle-списания би публикувало нещо от Букарски. Склонна съм да се съмнявам. Родните издания, не знам поради що, но се отъждествяват с glamour, сякаш стил на живот имат само богатите. Не че Опра Уинфри би приела Алекс за „свой“ автор. Но кой може да оспори факта – Букарски пресъздава начин на живот. На „людете, на които не им се отваря парашута“, техния начин на живот. Не е glamour този техен начин, макар героите да нямат нищо против да го имитират въпросния glamour. Според собствените си представи. Като се замисля, представите им май не са толкова далеч от истината за гламура… но това е друга тема.

Случи се така, че дочетох книгата в маршрутката докато прослушвах пресния албум на Judas Priest, за който в Капитал Light се споменава, че би се харесал само на Цонко Цонев. Аз нямам нищо общо с кмета на Каварна, но за „Нострадамус“ бих казала: „по-скоро да“, защото ми писна от лигав поп. Ха, Букарски като мото към книгата си цитира „един от многото Нострадамуси“ от 2053 г.! Какво съвпадение! Чисто съвпадение. Чак сега го констатирах.

Но не само на мен ми е писнало от лигав поп. Забелязахте ли кое през настоящата 2008 г. е мейнстрийм? Полуфикшън-полунонфикшън. Да спомена само филма, отличен в Кан – „Между стените“ на Лоран Канте, образец на документално-художествения стил, както казва пресата. Та Алекс Букарски е абсолютен мейнстрийм.

Казва, че разказите му са автобиографични. Дали „да“, дали „не“, не ми е интересно. Важното е, че звучи като да е документална проза. Звучи като „чуто и видяно“. Звучи като преживяно. Звучи като истории, за които пишат във вестниците. Или не пишат, защото се случват под път и над път, и в тях няма хляб за привличане на читатели, респ. рекламодатели. Но да – героите му сме ги срещали по улиците, в градския транспорт, къде ли не. Това са: отказващи да приемат „другия начин на живот“; по своему отстояващи свободата си да живеят така, както те го разбират; разчитащи не на правовата държава, а на своите правила („… не можеше така бе, бате… имаше си правила… имаше си ред… и закон… законът бях аз!“). Кой не иска да е Господ? Но героите на Букарски вярват, че могат. „Умрели люде“, казва за тях авторът в предговора си озаглавен „Евангелие според Алекс Букарски“. Може и да са умрели – в момента, в който са повярвали, че могат да игнорират света и да си направят свой собствен. И понеже подсъзнателно усещат, че нещо не е съвсем така, но не знаят/не искат да знаят какво точно не е така, стават агресивни – физически и вербално. Гледат да се застраховат: „жив ке те оставам, ама будала ке шеташ“, докато мечтаят наживо да участват във „филмо мой“, да ги удари ток и да гръмнат, да пукат до край и после да чопнат торбата с кеша. После филмът да почне с ново начало, ама един господ знае какво ще е то. Glamour някакъв, сигурно.

Букарски не съди героите си, нищо че ги нарича „мъртви“. Букарски ги жали, обича ги посвоему. Доколкото те са в състояние да съзнаят като какво следва от тази обич. Но няма значение, дали героите съзнават, важното е читателите да усещат. Първичността си има и предимствата: своеобразната искреност на образите, неподправеност на реакциите, липса на лицемерие и, колкото и да е странно, яснота в правилата – ако не биеш, няма да те уважават. Е, понякога и на теб ти се налага да уважаваш, ама такъв е животът. „Не е позволено да си променяш позицията“. Освен ако не си факер. Ама и да си, пак не е сигурно, че ти е позволено.

Вземете да прочетете книгата. Букарски каза, че ние в България сме били големи пуристи по отношение на езика. Хм, не бях забелязала, ама щом той казва… Аз съм от тях, де – от пуристите. Псувните са си вербална агресия, както и да го погледнеш. Полза от тях – йок. Само че героите на Букарски са нищо без ненормативната лексика. Те имат само нея. Освен юмруците си. И гледат да ги пускат в действие чак след като думите им се изчерпят.

(Сега, като сецнаха мача в 58-та минута, аз кое оръжие да задействам? Нейсе, пусто възпитание!)

Та, прочетете книгата, че през 2053 г. внуците ви да не се срамуват от вас, че не сте в крак с времето. Казах вече – Букарски е абсолютен мейнстрийм.

Линк към „Аз чета“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: