„Заложна къща“

20 юни 2008

Днес ще направя два постинга. Дай боже, утре – още един. И все за книги, все за литература. Утре, ако черна котка не ми мине път, ще дочета „Люде, на които не им се отваря парашута“ и ще ви кажа как точно съм я разчела. С божия помощ ще го направя.

Сега ще постъпя по начин, по който обикновено не постъпвам поради липса на време. Ще реагирам спонтанно. Рядко ми се отдава такава възможност: като се случи нещо, което ме подбутва да пиша, все е в момент, когато съм силно ангажирана с други неща, та писането остава за после. И вече не е спонтанно сътвореното постфактум. Но току-що ми се падна късметът: повод да ме импулсира за постване тъкмо като се канех да споделя впечатленията си от друга книга.

(Добре. Увертюрата беше до тук.)

Ей сега Ваня Щерева („певица, актриса и отскоро – писателка“, според анонса на журналистката) изрази пред ТВ зрителите почитта си към Деян Енев, но заяви раздразнение към специалистите от МОН, които са избрали точно този разказ за изпита по БЕЛ на седмокласниците, кандидатстващи за по така гимназиите. Защото В.Щерева не разбрала края. На разказа.

Нямам около себе си дете-седмокласниче, та не си направих труда от ранни зори да се запозная с литературната творба. „Чакай, – казах си. – Ако един писател не разбира, има нещо гнило. Наистина ли е толкова объркано всичко?“. Прочетох разказа. Ми не знам. Със сигурност може да има много тълкувания. Не е просто. Но е ясно:

Очевидно, главният герой е достатъчно интелигентен човек (разбира от истински ценни вещи; има усет, който предполага образованост и гъвкавост), той обича красивите неща сами по себе си, а не само парите, които му носят („Калин Бандеров гальовно [подчертаването мое] въртеше скъпата вещ в ръцете си <…>. Той щракна капачето и то красиво [подчертаването мое] отскочи нагоре.“). Разбира се – „Бандеров“ отпраща към „Бендер“ (Остап Бендер, кой друг). Разбира се, това е човек, който използва конюнктурата. Разбира се, става въпрос за печалбарство и спекулации. Разбира се, в непманския смисъл. Естествено, не можем да не вземем предвид, че „Заложна къща“ е включен в главата „Обикновени истории“ на сборника „Клането на петела“, издаден през 1997 г. За единадесет години от издаването много вода е изтекла в България. Да не забравяме, че непът в СССР трае по-малко от десетилетие – идеята възниква през 1921 г., а през 1930 г. „новата икономическа политика“ вече е мъртва, окончателно и безвъзвратно. Впрочем, сега в Москва са експонирани творбите на съветски художници от този период – тогава соцреализмът още не е бил официално направление и все още са били разрешени естетическите търсения, чрез които най-добре да се направят съответните идеологически внушения. Тогава (по време на непа) съветското изкуство е било авангардно, в крак с европейските модернистични течения.

Да, седмокласниците не са длъжни да знаят всичко това. Не им е и нужно, за да преразкажат историята. Историята, в която главният герой получава знак свише, че някой е имал за него надежди и упования. За читателя остава правото да реши, дали те – тези надежди и упования, са оправдани или излъгани.

Какво непонятно има?

6 Коментари “„Заложна къща“”

  1. kanew Says:

    Ето какво казва Деян Енев днес в в-к Стандарт:
    “ Не всичко подлежи на залагане в заложните къщи. Неща като майка, като корен, като род не подлежат на залагане. По един сюрреалистичен начин това е показано и в разказа. Дано онази свещ за успех, която запалих вчера в Руската църква за всички кандидат-гимназисти, да им е помогнала“

  2. illa Says:

    Сигурно и така може да се формулира темата. А щом формулировката е за вестник, само така трябва 🙂


  3. През далечната 1993-та ми се падна преразказ с елементи на разсъждение на непознат разказ – „Войнишка нива“,Елин Пелин.
    Нещата се променят, знам не очаквам да им дават до края на света класици. Но знам и, че навермето се ужасих от този преразказ и честно ви казвам – днес не бих се справила с преразказ от името на някои от героите в падналата се „Заложна къща“. Аз не го разбрах от две прочитания разказа, та просто не мога да си обясня как децата ще разберат края, та камо ли да направят паралел с Остап Бендер. (на мен Бандеров ми звучеше като bandera – знаме на испански, Калин Знаменов ->знамение 🙂

  4. illa Says:

    Определено, по-трудно е да се преразказва съвременен автор. Но този разказ ми се струва подходящ за преразказ, особено ако е трябвало да се влезе в кожата на Калин Бандеров (асоциацията със знаме е супер!). В този случай даже е по-добре да не ти е ясно какво точно става. Общо взето, нещата се свеждат до добра памет – да запомниш детайлите. Което не знам доколко е препоръчително – да се насърчава точно запаметяването.

  5. Даниел Щайн, преводач съм Says:

    Не е удачно да се разделят разказите на лесни и трудни за преразказване, според времето, по което са писани. Има и стари разкази, които ще изпотят дори и учител, ако се наложи да ги преразказва, да не говорим за децата. Важното е да се избере подходящо за преразказване произведение. И да, по-добре да е съвременно, така много по-лесно ще се провокират децата, а някои, дай Боже, може дори да се замислят и да вложат тези елементи на разсъждение, които се очакват от тях. И като цяло трябва да приветстваме това решение, защото показва някаква позитивна промяна в министерството, което още живее по времето на Елин Пелин и е пълно с Андрешковци.

  6. Illa Says:

    Склонна съм да се съглася – както има произведения, трудни за превод, така има и такива, трудни за преразказване. Но щом времето, по което произведението е писано, не е решаващ критерий, няма как да заключим, че съвременното произведение е по-добро за преразказ. Защото тук се явява друг времеви критерий – възрастта на преразказващия. Ако ставаше въпрос за матура, сигурно везните щяха да натежат в полза на необходимостта от демонстриране на собствен поглед в преразказа(с елементи на разсъждение, евентуално). Но става ли въпрос за малолетни (в голямата си част) … де да знам, не се очаква от тях да имат ресурса за разсъждения в подразбирания смисъл. Иначе нямаше да има възрастов ценз за гласуване на изборите. До седми клас децата все още трупат темелите, върху които да градят разсъждения по-нататък. А темелите са от класика – от нещо утвърдено, общоприето, сдъвкано и напъхано в гърлата на гарджетата. С мярка, разбира се, винаги има мярка, която не бива да се прехвърля. И начин, по който да се „напъхва“.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: