„Писмо от Русия“

16 юни 2008

Така е озаглавена рубрика на сайта Washington ProFile и писмото е публикувано точно в тази рубрика, макар да не идва от Русия. Впрочем, ако последвате линка, няма да намерите текста, част от който съм превела и възнамерявам да постна по-долу. Причината за отсъствието на епистоларната реплика е, че последният брой на изданието още не е общодостъпен. Така или иначе информацията от сайта може да се използва свободно, стига да се даде линк към сайта – правило, което спазвам.

Самото писмо съдържа може би спорни заключения, но ми се привидяха като интересни, та реших да ви запозная с вижданията на автора Михаил Немьонов.

„Той беше забележителен човек. Верен приятел и прекрасен съпруг и баща, дълбоко уважаващ и предано обичащ жена си, грижещ се, независимо от голямата служебна натовареност, за децата си, стремящ се да им даде най-доброто възпитание. Смел човек, получил най-високата войнишка награда за храброст. Патриот, доброволно заминал за фронта по време на война, а в мирните години сам пожела да изпълнява тежка и неблагодарна работа, тъй като я смяташе важна за благото на родината. Човек, трудолюбив и добросъвестен, денонощно размишляващ над това, как по-добре да изпълни дълга си. Меломан – в редките свободни минути слушащ Моцарт, когото боготвореше. Човек без недостатъци. Казваше се Рудолф Хьос – комендант на Освиенцим (Аушвиц) през периода 1940-43 г., по-късно е инспектор на всички концлагери на Третия райх.

Когато талибаните превзеха Кабул, те най-напред (според законите на шериата) забраниха на жените да работят извън дома си. Ставаше дума не само за уволнение на ВСИЧКИ жени на държавна служба, в това число лекарки, медицински сестри, учителки, които без друго бяха крайно недостатъчно, но и за забрана на ВСЯКАКВА работа, даже в международните благотворителни организации като Червения полумесец. Забраната се прилагаше решително и безкомпромисно, и най-зле пострадаха жените, които нямаха кой да ги издържа. Вдовиците, сираците, които бяха много след дългите войни. Всичко, което им оставаше е да просят милостиня, но тъй като страни като Афганистан са бедни и милостиня дават малко и рядко, те доста бързо измряха от глад заедно с малолетните си деца.

За западния човек това може да изглежда дивашко и даже немислимо, но ние с вас, господа, помним, във всеки случай сме длъжни да помним, и Гражданската война в Русия, и колективизацията, и строителството на жп линии в райони с вечно замръзнала почва, където под всяка траверса биваше заравян по някой затворник… И което е особено важно, хората, които подкарваха жени и деца към газовите камери, мориха от гладна смърт, посичаха с мотики в Камбоджа и трупаха ден след ден купчини от вкочанени тела в тундрата на Колима и Воркута, и извършваха много друго, за което е по-добре да не си спомняме преди сън, изобщо не бяха извергите на рода човешки.

Идеята да се преобразува обществото според по-правилни и справедливи начала винаги е владяла и продължава да владее тези хора. Утопията на светлото бъдеще, рая на земята или на небето, арийско или комунистическо, ислямско или … – не е важно какво, това най-светло бъдеще, заради което за никого и за нищо не трябва да ни е жал.

Според медицинската терминология, психиатричната, такива идеи се наричат свръхценни. Като завладее човека, идеята го лишава от способността да възприема фактите, които й противоречат, лишава го от възможността да мисли трезво. Каквото и да му казват, каквото и да се случва пред очите му и дори с него самия, той няма да се усъмни в правилността на избрания път!

Ако доживее до стари години, ако му провърви, след като е погребал измъчените деца, включително своите, след като е минал през глад, кланета, изтезания и лагери, ще убеждава околните, че комунизмът е вечно живо и истинно хуманно учение, а ислямът е религия на мира и любовта… Според религиозната терминология, душата на такив човек е овладяна от кървав и безпощаден демон, искащ все нови и нови жервоприношения.

С горест трябва да призная, че либералните ценности в днешния им вид, идеята за правата и свободите, вътрешно присъщи на човека, изстрадана от западната цивилизация, в днешно време се е превърнала в същия такъв демон, искащ кръв и пак кръв на невинни хора. На нивото на обикновения живот тази идея крачка по крачка дезорганизира обществото, подкопава жизнените му сили, от което, най-напред, страдат разбира се обикновените хора, нормални и законопослушни.

<…> Има такъв град Йерусалим, единствен и уникален, който е считан за свято място от около половината население на земята. В този град няколко хиляди човека с нетрадиционна сексуална ориентация се готви да проведат парад на гордостта. По данни от социологически анкети, 98% от жителите на града възразяват против парада. Сред милиардите, считащи града за светиня, не са се провеждали допитвания, ясно защо, но ПОЛОЖИТЕЛНИ отзиви от вярващи не ми се е случвало да срещна. И какво! Ами те искат! И ще го направят. И хиляди полицаи, откъснати от борбата с престъпността, ще ги охраняват! И половината свят (буквално половината) ще се почувства оскърбена. На тях не им пука! Както каза една от жените-организаторки на парада, очевидно без да разбира КАКВО говори: „Ами нашите права са по-важни от техните права!“.

Още по-зле са нещата с прилагането на най-новите идеи в световната политика. Ето накратко какви събития се случваха и продължават да се случват пред очите ни. Иран се приближава към създаване на ядрено оръжие. Ръководителите му изобщо не крият за какво им трябва това оръжие. На първия етап – да си върнат всички земи, които някога са принадлежали на правоверните. Пророкът се е изказал по този повод съвсем еднозначно: Не може да има мир с неверници! Може да има само примирие за известно време, през което истински вярващите да си починат и да съберат сили за нови сражения. Но и примирие не трябва да има докато даже малка част от свещените ислямски земи (т.е. тези земи, които НЯКОГА вече са били завладяни от мюсюлмани) остава в ръцете на неверници! Ще се възроди Халифатът . великата ислямска държава от Индийския до Атлантическия океан, включваща Индия, част от Китай, Средна Азия, Южна Русия, Балканите и Испания. На втория етап ще бъде извоювано СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ, целият свят ще бъде изчистен от скверното и ще принадлежи на мюсюлманите. Ще бъде управляван от най-достойните познавачи на шериата, езичниците ще бъдат изтребени до последния, а жените, христианите и евреите, непълноценните с една дума, ще заемат полагащото им се подчинено положение.

БЪЛНУВАНЕ!? Иска ми се да вярвам. Но. Кой от европейците през 1929 или 1930 г., когато нацистите вече бяха близо до вземането на властта, беше готов да повярва, че след няколко години немската армия ще окупира Европа, ще стигне до Волга и Северен Кавказ и ще се придвижва към Египет?

И така, Иран се стреми да получи ядрено оръжие, изпитва все по-съвършени балистични ракети за да го пренася и изобщо не скрива плановете си да използва така или иначе това оръжие, за да постигне светлото бъдеще. Би трябвало целият свят, всички вменяеми хора отдавна вече да са обединени, за да дадат отпор на тези планове. И ако не могат аятоласите да бъдат убедени да прекратят играта с огъня, да се използва сила, по възможност – ограничена, но достатъчна, за да бъде гарантирано, че безобразието ще бъде спряно.

НО! Иранските ядрени обекти са разположени в гъстонаселени райони, фактически в големите градове. Те нарочно така са ги разположили и правилно разчитат на западното слабоумие. В случай, че възникне реална възможност за бомбардировки, иранците ще съберат на тези обекти тълпи от жени и деца, вече са правени репетиции за такъв вариант. Така че НЕ БИВА да се бомбардира. НЕ БИВА и това е. Трябва да се изчака… да се опитаме да се договорим… още да почакаме… Пак да опитаме… Да направим щедро икономическо предложение, пакет от предложения. (Интересно, какво предложение, освен безусловна капитулация, може да изглежда достатъчно щедро за управниците на Иран, които съвсем сериозно се канят да превземат света!?). А после да се надяваме на чудо…“

6 Коментари “„Писмо от Русия“”


  1. Съгласен съм с автора на писмото. Но той е човек тип „Касандра“. Касандрите си приказват, но никой не се съобразява с тях. Като добавка: днес се публикува, че терористите вече разполагат с ядрено оръжие. Е, и? На някого да му пука?

  2. Illa Petrova Says:

    Ами надяваме се на чудо…

  3. Borislav Says:

    „Така че НЕ БИВА да се бомбардира. НЕ БИВА и това е.“
    Напротив. Трябва да се бомбардира. Защото населението подкрепя правителството. Тези жени и деца, за които се безпокоиш, ще скачат от радост по улиците когато ти режат главата или изпратят атомен подарък до града, където живееш.

  4. Illa Petrova Says:

    Бориславе, смисълът на казаното в писмото на Михаил Немьонов е точно този – че трябва да се бомбардира, както казваш и ти.
    Аз не съм сигурна. Не съм сигурна, че трябва. Както не съм сигурна и че не трябва. На практика, писмото е срещу такива като мен. Божа работа кой е прав. Лошото е, че ще се разбере, когато вече е късно.

  5. Kanew Says:

    Малко преди да попадна на този пост четох ето какво:
    http://militera.lib.ru/research/suvorov7/24.html
    През 80-те години, по време на войната Ирак-Иран, съм гледал филмови репортажи как шиитси фанатици, водени от духовен водач, с ключове на гърдите от рая и рецитирайки някоя сура от Корана, разчисват минни полета с телата си.
    И на мен ми е трудно да кажа бомбардировка или не, но ненавиждам идеологическите и духовни фанатици.

  6. Illa Petrova Says:

    Да, фанатизмът е страшно нещо.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: