За четенето

10 април 2008

Не е вярно, че се чете все по-малко. Социологическо проучване на Harris Interactive показва, че слуховете са силно преувеличени: 37% от американците четат повече от 10 книги годишно и само 9% нищо не четат. Вярно, старците четат повече, но това е лесно обяснимо – пенсионерите имат повече време. Жените също четат повече, а при това и купуват повече книги. Кой какво чете? Мъжете – исторически четива, фантастика и политика; жените – детективи, религиозни четива и любовни романи. Естествено. Кой казва, че „да четеш“ е признак на интелект?
Всички разбраха, че друго проучване на Harris Interactive откри: 56% от американците не четат политически блогове. Затова от University of California, Irvine са се постарали да проучат блог-читателите. Един от изненадващите изводи е, че няма единодушие относно това, какво е „блог“. Не съм шокирана: едни от запитаните откриват есенцията на блога в диалога с читателите, а други – в техническите параметри. Май и у нас е същото ))
За повечето от блог-читателите това е навик, а не начин за получаване на информация. После: читателите не се интересуват много от датата, на която е оповестена публикацията (сещам се за един блогър, който посочва една и съща дата за всичките си постове – сигурно бъркам като се дразня от това ) ). Разбира се, никой не страда, ако пропусне някой пост в блоговете, които следи (кой говори за пристрастеност?). Обаче, ако някой пост ги развълнува, читателите отделят много време и сили за коментиране (автори, имайте предвид – не пренебрегвайте коментарите с лека ръка: блогът не е форум и щом някой ви удостоява с вниманието си, то най-вероятно това е заради темата, не заради вас или за самоутвърждаване).

Та – чете се, въпросът е: какво?

18 Коментари “За четенето”

  1. illa Says:

    Прав си, че всеки чете различно и даже един и същи човек веднъж чете по един начин, друг път – по друг.
    Напоследък все така се случва, че чета повече e-books. Ами, различно е, не е като да е от хартиено тяло, но се свиква, особено ако имаш подходяща четачка. Или audiobooks – веднъж го прослушаш, после го прочиташ: забавно е да откриеш разликите във възприятието.
    Всъщност, проблемът какво се чете е малко по-сложен, отколкото изглежда. Ако човек(повечето хора) си купува една-две книги годишно, какво ще го съблазни да се охарчи? И точно към него се ориентират издателите. Така наречената висока литература може да разчита само на благоволението на спонсори, за да стигне до читателите. Не че всичко с претенции наистина е висока литература, но ако не бъде издадено, как да се разбере?

  2. in2h20 Says:

    Чете се около промени в живота – бе извода от проучване, направено специално в системата на библиотеките (монархията, където живея). Може да бъде: образование, смяна на работата, посоката в кариерата, местожителство.

    Става нещо в живота ти – имаш нужда от ново инфо, нови идеи, нови лица, нови места – четеш о))
    Погледнах назад – същото е с мен.
    Е, това и факта, че отказах тв (имам о г р о м е н телевизор с 14 кабелни канала и цифров приемник със сателит, още 1400. Имам и тунер в рс. Нямам стимул да чакам някой да ме забавлява, под час и по тема която той смята че ме вълнува)

    Ако издателите се ориентират към мен по годишния ми бюджет за книги – ще умрат от глад. Избирам специализирана литература за професионално развитие, поръчвам я от библиотеката до 12 месеца след излизането и, водя си бележки и я връщам. Рядко и с голям зор вземам художествена литература – такъв ми е периода (и още не е приключил).

  3. kanew Says:

    Сега по блоговете върви нещо като игра 3х3х3.
    Тлябва да се отговори на 3 въпроса:какви три книги си прочел напоследък;какви три книги си купил напоследък;какви три книги би препрочел.Интересни книги се четат и купуват.Блогерите четат.

  4. illa Says:

    Този извод ме изненадва. Цветан Тодоров казва, че човек чете, за да осмисли живота си, а това е перманентен процес, не се прави само в преломни моменти. Но всичко е възможно – хората са различни и като читатели.
    Впрочем, странно е и друго – като се каже „четене“, май се разбира главно „четене на художествена литература“, а това не е много редно, май

  5. illa Says:

    @kanew, напоследък никак нямам време и съм пропуснала това допитване. Да, блогерите четат, никога не съм имала съмнения.
    Впрочем, като си направя равносметка в отговор на трите въпроса:
    Миналия месец си купих „Американски пасторал“ на Филип Рот, „Със съкращения“ на Йордан Петков и „Измерването на света“ на Даниел Келман. През последния месец слушах(аудиокниги) „Любовник на смъртта“ на Акунин, „Парфюмът“ на Зюскинд, а сега слушам „Ампир V“ на Пелевин; четох e-book „Даниел Штайн, преводачът“ на Улицкая, а в хартиен вид сега чета купения роман на Келман, пък съм почнала и „Доверието“ на К.О`Хара, което не е художествена литература. Разказите не ги броя.
    Но нямам време за качествено четене и това много ми тежи. Бих препрочела не 3, а поне 30 книги.

  6. lyd Says:

    Бюджетът ми за книги е истинска част от месечния бюджет, така че го вземам толкова сериозно, колкото и наема за апартамента и сметките за тока. Купувам повече отколкото мога да мога да прочета засега. Част от заглавията купувам като имам предвид и учениците си, защото една от каузите ми е да ги науча да четат, така че редовно вземат книги от мен.
    Понякога се движа с една книга на ден, понякога с 1-2 на седмица. Може би зависи от това колко време отделям за писане в блога 🙂
    За някои от книгите пиша в блога си. За други си премълчавам.
    Не обичам да претупвам книгите. Подчертавам с маркер. Спирам, за да мисля и да пиша и т.н.
    Бих искала да мога да чета още по-бързо и измислям всякакви начини да си освободя повече време за четене. На този етап чета поне 3 часа на ден.

  7. illa Says:

    Професионалното четене изключва претупването. Нещо повече – то предполага четене дори на неща, които не ти допадат. Лекарят, например, е длъжен да чете всичко ново, което излиза по специалността му, независимо дали споделя възгледите на конкретните автори. За съжаление, у нас малко лекари го правят, включително и по причина на финансовата и физическа недостъпност на новите публикации. Същото се отнася до много други професии. В много области професионалистите четат поне по 3 часа на ден неща, които са свързани с работата им. Говоря за хората, които си обичат работата, разбира се. Далеч не всички го правят.
    Що се касае до художествената литература, аз съм освободена от задължителността и чета само това, което ме интересува поради някакви си причини. Слава богу, бих казала 🙂


  8. Духовният водач на нацията д- р Бодуров ме посъветва веднъж в 2 часа през нощта, да чета „История славянобългарска“. Слушайте какво говори този велик българин и следвайте безценните му съвети!

  9. illa Says:

    Срам-не срам, признавам си, че не знам кой е д-р Бодуров. Но Паисий трябва да бъде четен. Друг е въпросът кой как го разбира.


  10. Д- р Бодуров не спи, не яде, не пие. Той денонощно слуша радио, като успоредно с това гледа и всички канали на телевизията. И ВИНАГИ, АМА ВИНАГИ звъни в студиото и изказва некои съображения, взима отношение, изказва становище. Мисля в най- скоро време да му връча приза „Селски идот на Републиката“.

    А за Паисий не искам за говоря. Аз смятам, че неговите фалшификации трябва да бъдат изгорени на клада, ама нейсе!

  11. illa Says:

    🙂
    Е, ако ще гориш Паисий, трябва да продължиш с Рей Бредбъри и т.н. Ненапразно Паисий се споменава в часовете по история, но се чете в часовете по литература.

  12. in2h20 Says:

    Миналият уикенд бе знаменит. Отивам в петък да си върна две дузини мултимедийни дискове, взети ей така от любопитство и библиотекарката ми казва: чакат те три книги. Системата на поръчване на книги при мен е през интернет. Чета ревю в Економист, намирам заглавие в Амазон, Гардиан интервюира талантлив автор или си водя бележки за референции от вече прочетени автори – влизам в сайта на библиотеките с ЕГН и си запазвам книгата. Сетне тя ми се доставя безплатно в най-близката библиотека, откъдето ме информират по пощата да ида да си я взема. Ако нямам възможност да я изчета в препоръчаните четири седмици, мога да удължа периода до ОСЕМ пъти. Става с позвъняване или ходене на място.

    Затова изкушението ми е огромно))

    Това и – библиотеката е оазис на спокойствието. Светла, модерна, с дизайнерска мебел, огромна читалня с периодика, усмихнати служители (мисля че има осем библиотекари на ротация) и безплатен интернет.

    Споменатото в предишното мнение изследване бе с ориентир: стълбовете на демокрацията и ролята на библиотеката.

    Та, миналият петък пристига книга дето чаках три месеца )) Сещай се как мина съботата. Вечерта се сетих, че забравих да пия вода през деня. В неделя, инерцията продължи и в понеделник ходих да върна две от трите книги.

    20% от офис времето ми минава в четене на новости. Иначе губя представя за реалността и нещо от професионалната си острота. Предполагам, така е с всички (е, поне тия дето четат на повече от три езика)

  13. Орлин Says:

    …“монархията, където живея“ – колко старомодно звучи. Мислех, че това съществува само някъде там, в приказките на Братя Грим.

    …“Говоря за хората, които си обичат работата, разбира се.“ – няма такива. А които твърдят обратното – лъжат и себе си, и останалите. Което, както винаги, никак не е добро.

    И – разбира се – четат, и четем, блогове преимуществено от клюкарски интерес, не знам защо да не си го кажем като е истината.
    Впрочем, в масовия случай, същото важи и за книгите.
    Професионалната литература не е четене, а си е все същата каторжна работа. И също като нея – естествено осакатява.
    И – окончателният пример, изобличаващ същността на четенето: вчера съм си купил три вестника (един от които за залагания на конни надбягвания), днеска – още четири. Не съм чел ни един.
    Същото е и с книгите.
    Четенето е като жаждата – изпиеш едно шише вода от литър и половина и забравяш за нея.
    🙂

  14. in2h20 Says:

    )) сигурно бъркаш братя Грим с някой писал за кралства. За тринадесет години академични приключения – всяка република ми бледнее, Орлин)) Но аз живея живота си, не го чета.

  15. Illa Petrova Says:

    @in2h20, като описваш библиотечната система в това кралство и на мен ми звучи точно като да е от приказките 🙂
    Но ти завидях, искрено. За библиотеката.

    @Орлине, ти защо не пишеш напоследък? Или аз нещо не съм в час?
    Четенето на професионална литература също е четене. Аз и художествената я чета почти така (с тази разлика, че не създава проблем това, че не следя всичко).
    Четенето може и да осакатява като всеки порок, но пък порците са за това – да доставят удоволствие 🙂
    Има хора, които обичат професията си. Голямо наказание е някой такъв да е около теб, голямо.


  16. […] “…няма единодушие относно това, какво е “блог” /За четенето, […]


  17. Това не са изненадващи ми вече, но благодарение ..


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: