Първото изречение

29 март 2008

Първото изречение е особено нещо. (Браво на мен, открих Америка )) ). Градинко е наясно с теорията:
„Да си завърша урока по журналистика – първото изречение на една новина трябва да дава отговори на възможно най-много от въпросите кой, какво, къде, кога, защо и тн.“ [правописът – на Градинко, подчертаването – мое]
Малко първи изречения от днешния печат:
„След поредица спектакли на Крикор Азарян, в които ритъмът и настроението сякаш се тактуваха от тубата и кларинета на шумен балкански оркестър („Буре барут“, „Белградска трилогия“, „Умирай лесно“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“), режисьорът внезапно се заслуша в драматичния руски романс на Чеховите пиеси“.
„«Дренаж! Дренаж!», крещи Даниел Дей-Луис, просмукан от героя си, както онзи пък е просмукан от петрола, очите му горят извън орбитите, всеки миг очакваме през порите му да избие черната течност“.
„Българската литература се европеизира“.
Последното поне е кратко.
Навремето имах преподавателка (по еди-каква си литература), която казваше: „Първото изречение обикновено е голяма глупост. Затова на изпит го пропускам покрай ушите си. Не се притеснявайте, давайте нататък“.
И аз така правя – обикновено пропускам първото изречение. Но понякога това се оказва голяма грешка. Защото има първи изречения, които не са голяма глупост, дори да не изглеждат като изобретяване на колелото:
„През целия си живот хората знаят, че ще умрат“.
„Присъствието на крадец е особено нещо“.
(Йордан Петков, няма да обяснявам кой е, защото и аз обичам съкращенията)
И малко първи изречения на друг (бил)_журналист:
The door of Henry’s lunchroom opened and two men came in.
Вратата се отвори и в закусвалнята на Хенри влязоха двама мъже.
In the fall the war was always there, but we did not go to it any more.
През есента войната още продължаваше, но ние вече не участвахме.
It was now lunch time and they were all sitting under the double green fly of the dining tent pretending that nothing had happened.
Беше по обяд и те седяха под двойния зелен сенник на шатрата като се преструваха, че нищо не е станало.
(Хемингуей, ако някой не се е сетил)

9 Коментари “Първото изречение”

  1. rahenna Says:

    по скромното ми мнение, това е само един от начините за правене на журналистика. викат му на жаргон inverted pyramid.


  2. Далеч по- важно от първото изречение е ЗАГЛАВИЕТО! Вгледайте се в заглавията на българската преса и веднага ще разберете, че България НЯМА големи журналисти.

  3. illa Says:

    @rahenna, ами признавам си, че не знам как се прави журналистика. Предполагам, че има различни жанрове и поради тая причина не си представям да има единни правила за всички журналистически жанрове.
    Но правилата не са най-важното, ако има талантлив текст. И понеже талантливите текстове не са задължителни дори за талантливите автори, то правилата помагат да се поддържа едни високо занаятчийско ниво, което според мен е задължително.
    Правилото, което цитира Градинко, според мен, се отнася до друг жанр, не към този, към който беше коментарът му, както и към тези, от които са първите изречения в моя пост.
    Както и да е. Просто се чудех, към какви правила се е придържал Хемингуей и дали са негови или просто добре ги е усвоил. А може би просто всичко идва отвътре – написваш го и каквото излезе, не знам.

  4. illa Says:

    @Апостол Апостолов, опасявам се, че заглавията не ги измисля точно авторът на текста. Не знам.
    Дали ще има големи журналисти, зависи от търсенето на такива. Със сигурност има професионалисти, които биха станали достойни за Пулицър. Въпросът е дали някой има нужда от тях и съответно – дали им се дава възможност…
    Като във всяка сфера на обществения живот 🙂

  5. rahenna Says:

    хемингуей е писател, а те винаги са си позволявали много 🙂
    в „обърнатата пирамида“ има резон в нета, защото там информация бол и човек бърза.

  6. illa Says:

    Е, Хемингуей е точно този, който въвежда т.нар. журналистически стил в литературата – кредото му е да пише, колкото е възможно по-лаконично. Казват, тъкмо заради това пишел прав – да не се отплесва и да концентрира, колкото може повече информация в колкото може по-малко думи. Почнал е като военен репортер, нали. Това учи на дисциплина 🙂
    Колкото до писането в нета – всичко зависи от целите на пишещия (като, например, дали толкова държи непременно да грабне нечие внимание и с какво точно). Всяка цел си има правото на съществуване.

  7. Hyper Says:

    Обърнатата пирамида се учи още в първи курс в журналистическия fuckултет. Ако не можеш да обърнеш пирамидата, преподавателите ще те поканят в къщи, за да я обърнете заедно.
    Това правило обаче важи за дописките – най-важната информация да се подава още в заглавието, подзаглавието и първия абзац. За коментарите и другите материали вече е пожелание, но там задължително заглавията трябва да са съблазнителни, допускат се и анекдотични лафове, което при дописките е рядкост и си го позволяват само гл.(упавите) редактори. Както ни учеше един симпатяга – заглавието трябва или да съобщава и да разкрива тайната, или да кани читателя да участва в оплождането, без значение от коя страна.
    В нормалните вестници има няколко редактора, които се грижат само за заглавията, в България това се счита глупав разход на средства.
    Хемингуей не е лош пример – не зная друг писател, чиито произведения могат да бъдат съкратени с над 60% и пак да не си загубят смисъла.

  8. illa Says:

    Де да знам – това с поканата към читателя… Ако продавачът е много мил и флиртува с мен, и всеки път ми подарява цветенце, може би ще избирам всеки път само този магазин. Но ако саламът му е вмирисан, едва ли ще се върна повече при него. И при вестниците е така – ако информацията не е точна, проверена и не е изложена грамотно, колкото и да ме съблъзнява, няма да си купя, няма дори да чета този вестник. Впрочем, аз не чета ежедневници, вкл. онлайн (с едно изключение).

  9. Баба Коконица Says:

    Видяхти ли сига кво стана, видяхти ли! Кат ни слушати Царя, кат нищети да си сминити чипа тъй ши й то. Каза ви Царя да ни фърляти боклуци от балконити, каза ви да садити борчита, а вий кво направишхти! Вместу да садити борчита, вий изтръгнахти фиданкити, дету самият Цар ги беши засадил.

    Царят ви поструи чишмички, за да пийти бистра вода до насита, а вий кво напраихти, а, кво напраихти? Фърлихти си там изцапанити гащи и бутилькити от мастикатъ, дет я изпихти, докату хулихти своя Цар. Ей туй напраихти, а посли са почнахти да съ жалвати, чи ви било мръсну и искати Царя да ви почисти мръсотийти. Ей заради таквиз простофунгьелли ши са стопат ледницити и сичката помийа, деть сти я създали, ши ва залей! Ши ва залей!

    И тъй ши й, щоту обругахти нашия Цар, Господ да го поживи! Покайти са, дяца, покайти са, дордету не й късно!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: