Неща, които ме дразнят

1 март 2008

Нали помните „Записки под възглавката“ на Сей Шонагон? Там има какви ли не списъци – с неща, които цени, неща, които не харесва и т.н. Е, аз няма да правя точно същия списък, но много се дразня като видя в някоя масмедия неща, писани като за контролно по литература в седми клас. Т.е. авторът няма никакво отношение към предмета, но са му поръчали да напише нещо си по въпроса и той гледа да отбие номера.
Много ми е тъжно, когато това се прави и на страниците на „Капитал“. Тъжно ми е, че в блоговете има по-добри рецензии за „3,10 до Юма“, отколкото в последния брой на „Капитал Light“. Тъжно ми е, че се опитват да ме убедят колко им е харесал „разказът“, изпратен по e-mail и затова са го публикували…
Тъжно ми е като чета, колко им е трудно на работодателите да намерят качествени(sic!) служители. Сещам се за един съученик (известна сега личност, дава интервюта и пр.), който беше получил петица на класното по литература в седми клас. Учителката, чийто любимец безспорно беше, изрази разочарование, че се е представил по-зле от очакваното. „Работата ми си е отлична – заяви съученикът ми, – но няма кой да я оцени“. Впрочем, аз имах шестица тогава. Момчето имаше право: оценителите работят с други критерии – способностите рядко са на първите места. Работодателите не искат или не могат да правилно да преценят кой би им вършил работа. А после плачат, че
имало било дефицит и напират да си внасят работна ръка от чужбина, хм-хм.

13 Коментари “Неща, които ме дразнят”

  1. lyd Says:

    Препрочети още веднъж това, което си написала за пишещите в Капитал и ще намериш отговор защо е трудно да се намерят добри служители, та се налага да се внасят отвън. Ако се поразходиш по улиците на Хасково и наблюдаваш хората, ако седнеш на кафе и подслушваш разговорите им, а след това се опиташ да си отговориш на въпроса срещу какъв ли труд си изкарват парите, та все още са живи, може да е подразниш още повече. Като си помисля, че сигурно и на други места в страната е така се дразня още още още повече.

  2. Eneya Says:

    Хм. кой може да оцени кое сис труа и кое не? За всеки влак си има пътници и колкото д ане харесвам подобни метафори, в същността си е вярно.

    Не винаги можеш да нпишеш великолепна статия. Някои са добри, други не чак толкова. Има и страхотни. Въпрос на… случайност.

  3. illa Says:

    @lyd, всъщност, „Капитал“ и „Култура“ са единствените вестници, които чета, единствените вестници, които стават за четене. Затова съм по-критична към тях, другите изобщо не коментирам.
    Колкото до въпроса за подбора на кадри, има много неща, които не са като в някои други страни 🙂

    @Eneya, въпрос на случайност или на професионализъм? Съгласна съм, че не всичко, което автор в масмедия пише, трябва непременно да е гениално. Няма как. Още повече, че обикновено пише по поръчка. Но дори писането по поръчка е въпрос на професионализъм и изисква някакво усърдие.

  4. lyd Says:

    Ми да де. Щом стигнахме дотам да се оплакваме от качеството на писаното в Капитал и Култура, значи работите отиват на зле

  5. Eneya Says:

    Вярно е.
    Впрочем, Морви, ти можеш ли всеки път като пишеш по поръча, да го направиш идеално?
    Защото аз не мога. Признавам си. Колкото и да се старая, някои статии просто не се получават и толкова. 😉
    Илла, предложение. Когато пускаш нов пост, един от десните панели се казва „кратко име“ там въвеждаш името на поста на английски или на латиница. Така адресът на поста няма да изглежда…. така. С множество проценти и буквички и цифрички.
    Поздрави.

  6. illa Says:

    @lyd, признавам си – понякога съм прекалено острокритична към тия два вестника, защото се страхувам, че предвид общия фон и там ще си кажат: „Абе, карай да върви“. Ако това стане, работите наистина са зле.

    @Eneya, честно казано, все забравям за тази опция, извинявай! Пък и пиша тук по чисто емоционални подбуди – обикновено с убеждението, че казвам неща, които едва ли биха заинтересували някого, но си ги казвам, за да се освободя от тях. Приятно ми е, че понякога греша и темите се оказват близки и на други хора.

  7. kanew Says:

    Благодаря за поста, защото ме накара да прочета вестник Капитал + да си спомня за една забравена от мен песен на Висоцки

  8. lyd Says:

    Илла, ТРЯБВА да сме критични, щото иначе и те ще се отпуснат. Ще си призная, че един път, след като четох няколко материала на една авторка в блога на Капитал си позволих да оставя критичен коментар, в който споменах, че не подобава човек да пише за Капитал по този начин, макар и в блог. В блог или вестник, по поръчка или не, ако човек смята, че си струва да пише нещо, следва да се постарае. Ако смята, че не си струва, да откаже поръчката. Прилагам този подход в работата си – за всички елементи от нея и може да се лишавам от някой и друг лев, но инвестирам в професионалната си репутация, която с времето ми носи повече левове от изгубените.
    Относно писането, ако човек е любознателен и се гмурне в темата, може да напише нещо хубаво, дори и ако става въпрос за счетоводство.


  9. lyd, човека трябва да живее, не мислиш ли? Колко хора могат да си позволят да отказват поръчки, защото мислят, че не си струва?

  10. illa Says:

    @kanew, винаги на услугите ти за такива неща 🙂
    Ти пък ме върна към размислите за мястото на темите, свързани с изкуствата и литературата, в масмедиите. Все повече и по-често рубриките, посветени на тия теми, отстъпват мястото си на рубрики, посветени на арт- и книжния пазар. Има дребна разлика, нали?

    @Георги Фурнаджиев, ако ми е позволено аз да кажа, как разбирам думите на lyd: все едно да ти поръчат да решиш уравнение, което по силата на едни или други обстоятелства не можеш да решиш. Поне не в зададените срокове. Но надраскваш някакви числа, някакви формули и поръчката се счита за изпълнена. Вярно, проблемът не е твой, а на поръчалия, щом приема изпълнението дори да си написал подобие на китайски йероглиф вместо формула.
    Не е проблемът в поръчването и в нуждата да се прехранваш. Проблемът е какво ти се случва, ако ти поръчат нещо, а ти не се справиш според очакванията. И пак да повторя – проблемът не е твой, ако някой не забележи, че не си се справил.


  11. Разбирам идеята. Но все пак съгласете се, че понякога, всъщност доста често нямаме избор. Да си пишем по блоговете колко сме велики е лесна работа … В реалния живот, ако някой ни плати за боклук му правим боклук. Стига да не е прекалено голям …


  12. Всъщност нещата не опират толкова до размера на боклука, колкото до това, дали ще свързват името ни с него …

  13. illa Says:

    Много си прав 🙂
    (Казват, че в блогосферата е признак на добър тон да се говори на „ти“, защото така се подчертава, че всички са равни 🙂 Шегувам се, ама не съвсем).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: